Решение № 15084 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2009 г.

Решение № 15084 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. Русев, като пълномощник на Тодор Петков Костадинов от гр. Монтана, срещу решение от 30.04.2009 г., постановено по адм. д. № 557/08 г. по описа на Административен съд гр. Монтана (АС), с което е отхвърлена жалбата на Костадинов за прогласяване нищожността на Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 82/26.05.2004 г. издадено от Началник Митница-Лом В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Основните касационни доводи са свързани с нарушение на процедурата по издаване на ППСПДВ, както и изтичане на 5 годишен давностен срок визиран в чл. 212 ал. 2 от ЗМ. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменено обжалваното Постановление. Ответникът по жалбата Началник Митница Лом, чрез проц. си представител юрк. Филипова в писмено становище, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. АС е сезиран с искане за обявяване нищожността на ППСПДВ № 82/26.05.2004 г. на Началника на Митница-Лом, с което на Тодор Петков Костадинов от гр. Монтана са определени допълнително митнически задължения в размер на мито - 707 лв., ДДС - 141 лв. и лихви за забава, считано от 11.06.2002 г. до погасяване на задължението на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ). За да отхвърли искането съдът е изложил подробни доводи относно предпоставките за издаване на обжалваното ППСПДВ. Приел е за безспорно установено, че на основание чл. 211а от ЗМ ППСПДВ се издават от началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение, с които се установяват митнически задължения и други публични вземания. В процесния случай компетентен да издаде процесното постановление е началника на Митница - Лом, където е възникнало митническото задължение при режим внос на автомобил. Останалите доводи на жалбоподателя, доколкото касаят незаконосъобразността на акта, съдът е приел за неотносими към спора за нищожност, поради което не ги е обсъждал. Решението е правилно. На първо място е неоснователен довода в касационната жалба за нарушение на процедурата по чл. 34 от АПК относно възможността на касатора да се запознае с документите по преписката и да направи искания и възражения. Този довод би бил предмет на обсъждане от съда при подадена в срок жалба досежно законосъобразността на обжалвания акт. Процесното ППСПДВ не е обжалвано по административен ред и е влязло в сила. Въпреки това настоящият състав намира довода за неоснователен, тъй като в редакцията на ЗМ към процесния период, няма изискване за уведомяване на вносителя, когато се прави искане от страна на митническите органи по линия на международното сътрудничество и на осн. чл. 3 от Протокол 6 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки от една страна и Р. България от друга (ЕСА). Касаторът е уведомено за резултата от проверката и за определените допълнителни задължения за мито и ДДС веднага след като е получен отговорът от страна на германските митнически власти и след като размерът на тези задължения е бил определен. Отговорът на германските митнически власти, даден по реда на чл. 3 от Протокол 6 от ЕСА, обективиран в писмо с изх. № Z 4215 F- 7821/02-1 от 20.02.2003 г. и № Z 4215 B-610/02- B7 представлява официален документ, удостоверяващ извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства по смисъла. С тези доказателства касаторът е имал възможност да се запознае при евентуалното оспорване на ППСПДВ досежно неговата законосъобразност, но твърдяното нарушение на процедурата не е основание за нищожност на акта. Неснователно е възражението за неправилност на решението поради неанализиране от съда на довода, че не може един АА да бъде считан за валиден, след като се базира на издаден от същия орган предшестващ АА с обратно съдържание, който не е оспорен. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗМ, митническите органи имат право след вдигане на стоката с цел установяване истинността на данните по декларацията да извършат контрол на търговските документи и данните за вносните операции с декларираните стоки. Според ал. 3, когато при повторната проверка на декларацията или последващия контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Под необходими мерки следва да се има предвид и вземането под отчет на нововъзникналото митническо задължение. Именно в това производство е издадено процесното ППСПДВ, поради което е неоснователен довода за липса на вземане под отчет на процесните митнически задължения. Неоснователен е и довода за липса на реквизити в ППСПДВ, а именно фактически и правни основания за неговото издаване. Видно от съдържанието на същото се установява, че е посочено установеното при последващата проверка по реда на чл. 84 от ЗМ, както и правното основание за неговото издаване, а именно чл. 207 и чл. 211а от ЗМ. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от ЗМ и направеното в тази насока възражение за погасяване по давност на определените митнически задължения. В съответствие с разпоредбата на чл. 206 от ЗМ с писмо № Т48/0002/22.03.2004 г. касаторът е бил уведомен за размера на публичните държавни вземания. Публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен срок, считано от 01.01. на годината, следваща годината, през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с постановлението за принудително събиране, съгласно чл. 212, ал. 2 от ЗМ. В случая този срок започва да тече на 1.01.2003 г. и към датата на издаването на ППСПДВ на 26.05.2004 г. същият не е изтекъл. С издаването на ППСПДВ давността се прекъсва по силата на чл. 172 ал. 2 от ДОПК. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба от прекъсване на давността започва да тече нова давност. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК давността спира когато актът, с който е определено задължението се обжалва, поради което не е изтекъл визирания в чл. 212 ал. 2 от ЗМ давностен срок. С оглед на изложеното и като е приел, че процесното постановление е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение