Решение № 716 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 196/2010 г.

Решение № 716 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 196/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Е. И. Й. - ЕТ "Й. - Е. Й." срещу решение от 10.06.2009 г. по гр. д. № 1795/2006 г. на С. апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОбВ. Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. С определение от 04.05.2010 г. по гр. д. № 196/2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по материалноправния въпрос от значение за изхода по делото, а именно относно момента, към който следва да се определи размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на административен орган с при необходимост да се съобрази валутна равностойност. Жалбоподателят Е. И. Й. - ЕТ "Й. - Е. Й." моли да се отмени решението в отхвърлителната му част и да бъде уважен изцяло предявения от него иск. Ответникът Агенция "М." не взема становище по жалбата. Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, след отменил решение от 12.10.2006 г. по гр. д. № 1593/2005 г. на ВКС, е отхвърлил иска на жалбоподателя Е. И. Й. - ЕТ "Й. - Е. Й." срещу Агенция "М." за сумата над 288,19 лева до 201 000 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени му незаконно наказателно постановление от 12.08.1997 г. за нарушение на чл. 51 от Закона за митниците. Съдът е установил, че с решение от 21.05.1998 г. по нахд № 3205/1997 г. на С. РС, е отменено наказателното постановление, с което са били отнети в полза на държавата шоколадови бонбони и вафли на стойност 268 168 неденоминирани лева, равностойност на 6 080,58 ДМ към 27.04.1995 г., когато е заплатена стоката, а от заключение на вещо лице е установено, че при реализацията й на пазара би се получила сума от 29 993 509 неденоминирани лева. Съдът е приел, че на жалбоподателят следва да се заплати равностойността на стоката към момента на извършеното плащане като обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконна административна дейност на митницата, а не нейната равностойност към датата на исковата молба - 12.07.2000 г., както и че евентуалната печалба от продажбата на стоките не представлява пряка и непосредствена последица от действия по задържане на стоките на административния орган за незаконните му по смисъла на чл. 4 ЗОДОбВ, както и че последвалото обявяване на търговеца в несъстоятелност, поради неговата неплатежоспособност, не съставлява пряка и непосредствена последици от отмяната на административния акт на ответника, при събрани данни за спиране на плащанията в един по-ранен момент от задържането на стоките - на 25.04.1994 г. Изложил е съображения и за това, че тези изводи са относими и към продажбите на три апартамента на жалбоподателя за погасяване на негови задължения, които са свързани с изпадането му в неплатежоспособност, а не с незаконното задържане на стока от митницата. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че не е налице нищожен или незаконен административен акт, от който да се последвали вреди за ищеца-жалбоподател във връзка с изпадането му в несъстоятелност и последвалата разпродажба на негово имущество, тъй като доколкото са настъпили такива същите са резултат от договорни правоотношения, а не от незаконни административни действия на служители на митницата. По материалноправния въпрос от значение за изхода по делото, по който е допуснато касационното обжалване за момента, към който следва да се определи размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на административен орган с оглед валутната равностойност на незаконно задържаните стоки от митницата, настоящия състав намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС - т. 4 на ТР № 2/1997 г. на ОСГК, в което е прието, че е допустимо търсенето на курсовата стойност на лева при определяне и дължими се обезщетения. Принципът на валоризма приема, че паричния дълг следва да бъде съответно преоценен, ако покупателната сила на парите е спаднала под номиналната им стойност. В противен случай кредиторът не би получил толкова, колкото е дал. Стойностния характер на паричния дълг изисква неговото валоризиране. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се стойност на лева, трябва да се признае за валидно плащането да стане в български лева, но в размер равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към този момент. В трайната си практика, включително и в т. 4 на ТР № 3 по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховният касационен съд приема, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съд, като вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящият състав намира, че решението на въззивния съд в отхвърлителната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Правилно в обжалваното решение е прието, че евентуалната печалба от продажбата на стоките не представлява пряка и непосредствена последица от действия по задържане на стоките на административния орган за незаконните му по смисъла на чл. 4 ЗОДОбВ, както и че последвалото обявяване на търговеца в несъстоятелност, поради неговата неплатежоспособност, не съставлява пряка и непосредствена последици от отмяната на административния акт на ответника, при събрани данни за спиране на плащанията в един по-ранен момент от задържането на стоките - на 25.04.1994 г., а такава вреда не съставляват и продажбите на три апартамента на жалбоподателя за погасяване на негови задължения, които са свързани с изпадането му в неплатежоспособност, а не с незаконното задържане на стока от митницата. Като е достигнал до законосъобразния извод, че за жалбоподателя-ищец са настъпили вреди от незаконен административен акт, въззивният съд неправилно е приел, че същите следва да се определят според пазарната стойност на задържаните стоки, като сумата в лева следва да бъде и деноминирана. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивният съд за ново разглеждане, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Съдът следва с помощта на съдебно-икономическа експертиза да определи левовата равностойност на валутата, с която е заплатена стоката, предмет на незаконно задържане от органите на ответника, към 21.05.1998 г., и така да определи размера на обезщетението за вреди от незаконните действия на административния орган, като присъди и дължимата се лихва за забава. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.