Решение № 1234 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5495/2007 г.

Решение № 1234 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5495/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Кюстендилски окръжен съд от 30.06.2007 г. по гр.д. № 269/2007 г. е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от И. Г. В. от с. Я., Кюстендилска област против К. И. Д. от гр. Д. за сумата 4000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 5.03.2003 г. Касационна жалба против решението на Кюстендилски окръжен съд в частта му, с която искът е уважен за разликата между 2 лева и 4000 лева е постъпила от К. И. Д. с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че неправилно в размера на обезщетението са включени и търпените от ищеца неимуществени вреди от заболяването белодробна емболия, което увреждане не е било заявено своевременно, съответно - ответникът е бил лишен от възможност да организира защитата си, както и че не е доказана причинна връзка между заболяването и пътнотранспортното произшествие - причинна връзка не се установява от заключението на вещото лице, чиято специалност не позволява изводи в тази насока, нито са представени медицински документи, установяващи времето и причините за възникване на заболяването "белодробна емболия". Ответникът по касационната жалба И. Г. В. не взема становище. Третото лице помагач З. "Б", гр. С. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: В обжалваното решение на Кюстендилски окръжен съд е прието за установено, че на 5.03.2003 г., управлявайки автомобил по ул. ". шосе" в гр. Д. в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 ЗДП, ответникът К. И. Д. е блъснал ищеца И. Г. В.. В резултат на удара, на ищеца е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трималеоларна фрактура на левия глезен. След пътнотранспортното произшествие, за период от около шест месеца ищецът е бил нетрудоспособен, движенията му са били затруднени, не е могъл да се обслужва сам, като през първите месеци е изпитвал сериозни болки и страдания. След излекуване на счупването е останало умерено ограничение на движенията на лявата глезенна става, непостоянен оток и болки. В резултат на травмата и проведеното оперативно лечение е настъпило усложнение в здравословното състояние на пострадалия, изразяващо се в "белодробна емболия" - заболяване, характеризиращо се с опасност за живота, наложило допълнително лечение. Прогнозите на заболяването са добри; по отношение на счупването е налице умерена ранна артроза, като в бъдеще при натоварване на крайниците, пострадалия ще изпитва физически болки и страдания. С влязло в сила решение, постановено в производство по чл. 78а НК по н.а.х.д. № 402/2005 г. на Кюстендилски окръжен съд, ответникът К. И. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, б. "а", пр. II-ро НК - поради нарушаване на правилата за движение при управление на лекия автомобил на 5.03.2003 г. е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия Й. В., като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е основателен. Приел е, че ответникът е причинил виновно вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на получената при пътнотранспортното произшествие травма, поради което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева, отхвърляйки иска за разликата до предявения му размер от 10000 лева. Решението е правилно. По делото е установено по безсъмнен начин, че в резултат на настъпилото на 5.03.2003 г. пътно произшествие, пострадалият И. Г. В. е претърпял неимуществени вреди. Установено е и че произшествието е настъпило по вина на ответника К. И. Д., което ангажира имуществената му отговорност за причинените виновно вреди на основание чл. 45 ЗЗД. Касационните оплаквания против решението са неоснователни. Заявената с исковата молба претенция е за всички претърпени от ищеца вреди от заболяването, в т.ч. настъпилите усложнения на здравословното му състояние поради характера на фрактурата, като причинната връзка на настъпилото усложнение, изразяващо се в "белодробна емболия", непосредствено свързана с претърпяната травма и последвалото оперативно лечение, е установена от приетата по делото медицинска експертиза, която не е оспорена от ответника, нито е направено искане за допълнително заключение от втори експерт лекар полмолог. Неоснователни са и касационните оплаквания относно размера на присъденото обезщетение. Съдът е извършил цялостна преценка на претърпените от ответника вреди, изразяващи се в болки и страдания от понесената травма; продължителния период на лечение и нетрудоспособност; настъпилото усложнение на здравословното състояние и прогнозите на заболяването и е определил обезщетение в съответствие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД,включвайки в обезщетението, съобразно чл. 51 ЗЗД всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение