Решение № 8862 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2009 г.

Решение № 8862 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 176 от АПК. Подадена е молба от Недялко Илиев Петров, гр. Русе, с твърдение, че касационната инстанция не се е произнесла по цялото "оспорване", защото определени факти, които подробно описва в молбата, са установени по делото. Формира въпроси по изискванията на чл. 6, ал. 2 от ЗКИР и Наредба № 3/11.08.2005 г. Иска изменение на решението и относно присъденото в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение, защото е прекомерно. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, като взе предвид, че молбата за допълване е подадена в едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. По същество е неоснователна. Касационният жалбоподател е обжалвал решение № 62/30.12.2008 г. по адм. д. № 361/2008 г. по описа на АС-Русе. С касационното решение № 14649/2009 г. по адм. д. № 3336/2009 г. по описа на ВАС, III отделение, касационният съд се е произнесъл по предмета на спора, като е оставил в сила първоинстанционното решение и развил относими за спора по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ правни изводи. Това, че касационният жалбоподател развива доводи, които счита за важни за правилното решаване на спора, и на които според него съдът е трябвало, но не е отговорил, не означава, че липсва произнасяне по цялата касационната жалба. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Що се отнася до искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение от 6 340 лв. в полза на общината с довод за прекомерност предвид цената на иска от 1000 лв., касационната инстанция намира, че искането е направено с касационната жалба, но има в тази част характер на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което не му е подсъдна. Молбата е подадена в срока за касационното обжалване и като допустима следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд, чийто съдебен акт след това подлежи на инстанционен контрол. Предвид изложеното и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК и чл. 135, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение