Решение № 12924 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16414/2011 г.

ВАСVIII отделение17.10.2012 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 467 от 7.11.2011 г., постановено по адм. д. № 307/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № 151002653/17.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 107/1.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на "Полюс - ТМ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: 1. по фактура № 565/26.02.2010 г., издадена от "Пластикер" ЕООД в размер на 15 000 лв.; 2. по фактура № 343/30.04.2009 г., издадена от "Елит 7 груп" ЕООД в размер на 5 600 лв.; 3. по фактура № 258/26.02.2010 г., издадена от "Каприкорн груп" ЕООД в размер на 60 000 лв.; 4. по фактура № 176/09.03.2010 г. в размер на 47 386.32 лв. и фактура № 181/18.03.2010 г. в размер на 40 910.59 лв., издадени от "Англо Болкан Комюникейшънс" ЕООД. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново, да заплати на "Полюс ТМ" ЕООД, представлявано от управителя Антон Георгиев Георгиев, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "Патриарх Евтимий" № 11, ЕИК ххххххххх, сумата 3 810 (три хиляди осемстотин и десет лева) лв. - разноски по делото за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12924 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16414/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Полюс - ТМ" ЕООД, представлявано от управителя Антон Георгиев Георгиев, чрез процесуалния му представител адв. Ботева, против решение № 467/7.11.2011 г., постановено по адм. д. № 307/11 г. по описа на Административен съд - В. Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 151002653/17.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден в обжалваната част с Решение № 107/1.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА в частта, потвърдена от Директор Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - В. Търново. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в депозирания писмен отговор на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Полюс - ТМ" ЕООД против РА № 151002653/17.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден в обжалваната част с Решение № 107/1.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите, досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 184 233.97 лв. по фактури, издадени от "Пластикер" ЕООД, "Елит 7 Груп" ЕООД, "Каприкорн груп" ЕООД, "Англо Болкан Комюникейшънс" ЕООД и "Квазер" ЕООД. Административният съд е приел, че РА е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Обосновал е изводите си със събраните по време на данъчната ревизия и съдебното производство доказателства, като е счел, че изводите на изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи не опровергават констатациите в РА. Приел е, че по отношение на всеки един от доставчиците са налице съответните посочени от органите по приходите правни основания за отказ да бъде признато на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното съдебно решение е неправилно. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че от събраните доказателства в ревизионното производство, както и от представените допълнителни такива от жалбоподателя в съдебното производство по обжалване на акта, не е доказано наличието на облагаеми доставки: липсват доказателства за реално извършени разходи, които да могат да бъдат надеждно измерени, оценени и непосредствено обвързани с фактурираните към ревизираното лице услуги, както изисква СС 18 "Приходи" във връзка с чл. 12, ал. 1 ППЗДДС; при липсата на доказателства за реално получена облагаема доставка на услуги, като основен правопораждащ факт за възникване на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за жалбоподателя не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС; не е налице и материално-техническа, и кадрова обезпеченост за извършване на процесните СМР. Настоящият състав намира, че за да стигне до тези изводи, решаващият съд се е ограничил до посочването на общи констатации, без да анализира и систематизира многобройните писмени доказателства, приложени по делото, което налага това да бъде сторено в настоящото съдебно решение. Фактите по делото са изяснени, но въз основа на тях са направени необосновани изводи от съда, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Конкретните съображения за това, детайлизирани по отношение на всеки един от доставчиците, са следните: По доставките от "Пластикер" ЕООД: По делото е представена Фактура № 565/26.02.2010 г. с предмет "Изпълнение на СМР по договор и акт "обр. 19" с получател "Полюс ТМ" ЕООД с данъчна основа 75 000 лв. и ДДС 15 000 лв., подизпълнителски договор за СМР от 5.01.2010 г., подписан между "Полюс - ТМ" ЕООД, и подизпълнителя "Пластикер" ЕООД гр. София, който е с предмет: "подизпълнителски работи съгласно предоставени проекти и технически спецификации, които видове работи са индивидуализирани в приложение № 1 към договора - количествено-стойностна сметка и приложение № 6 - технически проекти"; документи за изпълнени СМР към 26.02.2010 г., за обект: "MOЛ Плевен, гр. Плевен, част ОВК, подписан от подизпълнител "Полюс - ТМ" ЕООД и подподизпълнител "Пластикер" ЕООД. Видовете СМР в него са описани като: поз. IV "Хладилен център", т. 29 "Окомплектовка Сух охладител 1200 kw - хл. мощност при студоносител етилен-гликол 5/10 оС 35 % EG и температура на външния въздух ЗбоС за работа в режим свободно охлаждане, комплект с неопренови тампони и датчик за поток" 1 брой на стойност 75000.00 лв., ДДС 20 % в размер на 15000.00 лв. и обща сума 90000.00 лв. Горепосочената фактура е осчетоводена през м. февруари 2010 г. по Дебита на сметка 60221 "Разходи за външни услуги строителство - подизпълнител", партида обект "MOЛ Плевен" със сумата 75000.00 лв., с което е отразено осчетоводяването на разхода в аналитичната сметка за отчитане на разходите по икономически елементи и насочването й в производствените разходи и в партидата на конкретния обект, отразено е осчетоводяването на данъка като разчет с бюджета и е отразено задължаването към доставчика с общата фактурна стойност. Установява се по несъмнен начин, че на 19.03.2010 г. с платежно нареждане "Полюс - ТМ" ЕООД е превело на "Пластикер" ЕООД сумата 33000.00 лв. за плащане по ф. № 565/26.02.2010 г., като е останал неплатен остатък за фактурата в размер на 57000.00 лв. към 31.12.2010 г. и към момента на проверката. При проверката в счетоводството на доставчика "Пластикер" ЕООД се установява, че по сметка 411 "Клиенти", партидата на "Полюс - ТМ" ЕООД, остатъкът на неплатеното задължение за фактурата е в същия размер 57000.00 лв. В хода на ревизионното, а и на съдебното производство, жалбоподателят- касатор в настоящото производство, е поддържал, че причината за останали неразплатени разчети с доставчиците му, в т. ч. и "Пластикер" ЕООД, са следствие от факта, че изпълнението на Обект "МОЛ Плевен" бе прекратен предсрочно от възложителя и същият спря плащанията си към подизпълнителите. Този факт е установен и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че съгласно Договор със "Софстрой" АД гр. София са изпълнени 18 етапа на изграждане на конкретния обект от страна на "Полюс ТМ" ЕООД, като общата стойност на обекта е 3 884 233.99 лв., а са платени само 1201029.14 лв. Процесните доставки от "Пластикер" ЕООД касаят изпълнението на шести етап от договорените СМР и представляват малка част от разходите от страна на "Полюс ТМ" ЕООД (видно от ССЕ стр. 10, 11 и 12). Съдът е игнорирал последното обстоятелство, което е било съществено с оглед правилното решаване на спора. Ответникът по касация акцентира в писмения си отговор, че в първоинстанционното производство е оспорена от приходната администрация достоверността на представените от "Пластикер " ЕООД документи - фактура, подизпълнителски договор, документ от 26.02.2010 г. за изпълнени СМР, б бр. заповеди за командировка, 10 бр. граждански договори и пътни листове, но анализът, който се извежда като резултат от така предприетото оспорване, е необоснован - в противоречие с данните по делото. С оглед установяване достоверността на така представените документи по делото е разпитан свидетеля Манчо Илиев Кънчев, който е бил работник в "Пластикер " ЕООД за процесния период и е участвал в дейностите, възложени на този подизпълнител. Същият е заявил, че на обекта е работила бригада от шест човека от посоченото дружество, като основната им дейност в MOЛ Плевен е била товарене и разтоварване на тръби и съоръжения за климатични инсталации - сглобяване и нивелиране на дадени съоръжения; дейността си са осъществявали под ръководството и контрола на ръководителя на обекта от страна на "Полюс ТМ" ЕООД - Емил Русанов, който е инженер по образование; "Полюс ТМ" ЕООД е осигурило място, в което да преспиват работниците; транспорта от Лом до Плевен е бил организиран от собственика. Така изложените свидетелски показания подкрепят информацията изложена в представените в процеса на ревизията счетоводни документи. Съгласно представената ведомост за заплати "Пластикер" ЕООД е имал назначени на трудов договор осем работника. За периода на извършване на услугата в MOЛ Плевен 5.01.2010 г. до 26.02.2010 г. дружеството е ползвало както лица назначени на трудов договор в дружеството, така и на граждански договор. През месец януари 2010 г. са били назначени на граждански договор 5 лица с предмет на възлагане е работа на обект MOЛ Плевен. По трудов договор са били други 4 лица, които са били на работа и им е изплатено трудово възнаграждение. През месец февруари на граждански договор за обект MOЛ Плевен са били назначени пет лица, а на трудов договор за месец февруари са били назначени 4 лица. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че действително неточно в касационната жалба се твърди, че представителят на ДОУИ не е оспори истинността на Сметките за изплатени суми по гражданските договори от страна на "Пластикер" ЕООД. Оспорването е надлежно предприето, но е останало недоказано, противно на приетото от първостепенния съд. Това е така, тъй актът от изготвената по делото ССЕ се установява, че тези суми са изплатени от страна на "Пластикер" ЕООД от касата, като тези документи са намерили отражение в счетоводството на дружеството като е дебитирана сметка 602 "Разходи за външни услуги" и е кредитирана сметка 501 "Каса" що се отнася до отчетените разходи за работни заплати, съдебният експерт е установил, че във връзка с отчитането на трудовите разходи за м. януари 2010 г. и м. февруари 2010 г., при проверката се представиха ведомости за заплати, заведени ръчно на типово отпечатани форми, фабрично подвързани в книга и трудовите договори на отразените във ведомостта 9 /девет/ лица; начислените заплати и разчетите за осигуровки и данъци са вярно определени, осчетоводени и отразени в регистрите на съответните сметки и в оборотната ведомост за м. февруари 2010 г. За тяхното отчитане са спазени изискванията за документалната обоснованост и текущото начисляване. Въз основа на гореизложеното, следва да бъде обоснован извода, че извършените разходи от страна на "Пластикер" ЕООД относно изплатените възнаграждения по граждански и по трудови договори са надлежно осчетоводени и за тях е спазено изискването за документална обоснованост и текущо начисляване, което означава, че същите са годни доказателства относно извършените за конкретния обект разходи от страна на "Пластикер" ЕООД по повод конкретния обект - MOЛ Плевен. Направените изводи от административния съд в противната насока са необосновани - несъответни на доказателствата по делото. Съдът необосновано е игнорирал и относимите към този доставчик факти, установени от съдебно-техническа експертиза, а именно: за изпълнението на възложените СМР са необходими общо 322.375 човекодни. От направения анализ на работниците, участвали в дейността на "Пластикер" ЕООД се установява, че за периода са били заети 8-9 човека. Периодът на изпълнение е от 5.01.2010 г. до 26.02.2010 г., т. е. 52 дни. Следователно при 322.375 човекодни, необходими за извършването на конкретната работа за 52 дни са необходими около 6 -7 човека /322.375 човекодни/ 52 дена/. Основателно касаторът поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка, че "Пластикер" ЕООД не е разполагало са толкова работници, които са били ангажирани в дейността по изграждане на МОЛ Плевен. Несъстоятелно е поддържаното възражение от ответника по касация, че е останала недоказана достоверността на съдържанието на Протокола за изпълнени СМР към 26.02.2010 г. и това било правилно установено от административния съд, подписите под документа не можело да бъдат оспорени, тъй като не било посочено на кого принадлежат. По принцип преценката за достоверността на документа следва да се направи в съвкупност с всички други факти, имащи отношение към материализираните изявления, като в случая това не е сторено от съда. Ако бе извършил съответната преценка на направеното оспорване в светлината на горепосочените факти, административният съд щеше да достигне до различен извод за истинността на оспорения документ. По изложените съображения постановеното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу РА досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м. 02.2010 г. в размер на 15 000 лв. по фактура № 565/26.02.2010 г., издадена от "Пластикер" ЕООД следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в посочената част. По доставките от "Елит 7 груп" ЕООД: Основателно е основното поддържано от касатора оплакване по тази част от спора, че органите по приходите, както и съда, не са направили анализ на визираните критерии в СС 18 - каква е сумата на прихода за "Елит 7 груп" ЕООД от конкретната доставка, предприятието реализирало ли е икономическа изгода от доставката, разходите, направени по доставката, могат ли надеждно да бъдат измерени. Процесната фактура № 343/30.04.2009 г. е издадена от "Елит 7 Груп" ЕООД, в качеството му на подизпълнител на обект в гр. София, за който са представени от страна на "Полюс ТМ" ЕООД: Договор за СМР от 14.04.2009 г., подписан между възложителя "Аладин Билдинг" ЕАД гр. София и изпълнителя "Полюс ТМ" ЕООД гр. Плевен. Предмет на договора е строително-ремонтни работи: Извършване на цялостна ОВК инсталация на обект: Обслужваща сграда и подземен гараж в УПИ XII-1409 в стр. кв. 85 по плана на гр. София, местност "бул. Сливница". Договорената стойност е 719472.82 лв. без ДДС съгласно приложение № 1количествено-стойностна сметка, получена въз основа на одобрена оферта. Съгласно раздел III, т. 5, ал. 1 от договора, заплащането на общата договорена стойност се извършва поетапно за всеки завършен отделно етап СМР, съобразно изпълнения обем работа. За отчитането на този обект в "Полюс ТМ" ЕООД е разкрита счетоводна партида "Аладин Сливница". По делото е установено, че през 2009 г. по този договор са извършени и приети СМР за 6 етапа. Извършените СМР за всеки етап са приети с 6 бр. Акт обр. 19, за които са издадени 6 бр. фактури от страна на "Полюс ТМ" ЕООД към "Аладин Билдинг " ЕАД. Издадена е и една фактура за получен аванс в размер на 168000.00 лв. на 14.04.2009 г. с подписването на Договора, който след това е приспадан последователно на части по фактурите за завършените етапи. Общата стойност на фактурите е 526709.86 лв., данъчната основа 438924.88 лв. и ДДС 87784.98 лв. Част от приетите и изпълнени СМР за обекта в гр. София, бул. Сливница, документирани между "Аладин Билдинг" ЕАД и "Полюс ТМ" ЕООД с Акт обр. 19 към 01.06.2009 г. и Акт обр. 19 към 6.07.2009 г. са превъзложени на подизпълнител с Договор от 27.04.2009 г., подписан между възложителя "Полюс - ТМ" ЕООД гр. Плевен и изпълнителя "Елит 7 Груп" ЕООД гр. София с предмет: частични монтажни работи, а именно: Отоплителна, вентилационна и климатична инсталация - Обслужваща сграда и подземен гараж в УПИ XII-1909 в стр. кв. 85 по плана на гр. София, бул. Сливница". В т. Ш "Стойност на договора" е отразено, че общата "ориентировъчна стойност" на договорените строително-монтажни работи възлиза на 50000.00 лв. без начислен ДДС, която е получена на база ориентировъчни количества съгласно приложение № 1 към договора и тя е променлива доколкото количествата са променливи. Представени са и Приложение № 1 към договора, което представлява количествено- стойностна сметка № 1 за изпълнени натурални видове СМР за обекта е посочена обща стойност 50000.00 лв., без да е отразен ДДС и крайна сума; Акт обр. 19 за монтажи към 30.04.2009 г. с възложител "Полюс - ТМ" ЕООД гр. Плевен и изпълнител "Елит 7 Груп" ЕООД гр. София за обект: гр. София, бул. "Сливница" с обща сума 28000.00 лв., като не са посочени стойности на ДДС и обща сума. Спрямо договорената "ориентировъчна стойност" 50000.00 лв., както и стойността, отразена в количествено- стойностната сметка в приложение № 1 в същия размер, сумата 28000 лв., посочена в този Акт обр. 19 е в по-малък размер с 22000.00 лв. Разминаването между прогнозната цена по договора в размер на 50 000 лв. и реално фактурираната цена в размер на 28 000 лв. бе обяснена от при разпита на представляващия "Елит 7 Груп" ЕООД Габриел Станчев Георгиев /Протокол от 14.06.2011 г., стр. 5/. Свидетелят е заявил, че не е правил предварително оглед на обекта и затова при подписване на договора е заложена по-висока стойност, но при реалното му изпълнение са отразени в Акт обр. 19 реално извършените работи и същите са остойностени на 28 000 лв. Във връзка с този договор е издадена и процесната фактура № 1000000343/30.04.2009 г. от "Елит 7 Груп" ЕООД гр. София. Тя е с предмет на доставката: "СМР по договор". Фактурата е на обща стойност 33600.00 лв., данъчна основа 28000.00 лв. и начислен 20 % ДДС 5600.00 лв. Начинът на плащане е посочен "в брой". Към фактурата са приложени 2 бр. фискални бонове за касово платени суми: № 1587/30.04.2009 г. за 16500.00 лв. и № 1592/7.05.2009 г. за 17100.00 лв., общата сума на които е 33600 лв. и съответства на общата фактурна стойност. Фактурата е осчетоводена в "Полюс ТМ" ЕООД през м. април 2009 г. по дебита на сметка 60221 "Разходи за външни услуги строителство - подизпълнител", партида "Аладин Сливница" със сумата 28000.00 лв., с което е отразено осчетоводяването на разхода в аналитичната сметка за отчитане на разходите по икономически елементи и насочването й в производствените разходи и в партидата на конкретния обект, отразено е осчетоводяването на данъка като разчет с бюджета и е отразено задължаването към доставчика с общата фактурна стойност. Двете касови плащания са осчетоводени, като е отразено намаляването на задължението към доставчика по фактурата и са намалени паричните средства в касата на предприятието. След тези записвания задължението е погасено без остатък и разчетът за тази фактура е закрит с последното плащане на 7.05.2009 г. Така, през м. април 2009 г. процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на "Полюс ТМ" ЕООД. Фактурираните СМР в нея са осчетоводени текущо в производствените разходи в размер на 28000.00 лв. и са отразени в партидата на обекта. Въз основа на изложеното се налага изводът, че в счетоводството на "Полюс ТМ" ЕООД е налице съпоставимост на приходите и разходите относно процесната фактура № 343/30.04.2009 г. От друга страна, при проверка в счетоводството на "Елит 7 Груп " ЕООД от експерта е установено, че в счетоводството на дружеството са приложени Фактура № 1000000343/30.04.2009 г., издадена от "Елит 7 Груп" ЕООД, гр. София, на "Полюс - ТМ" ЕООД гр. Плевен за "СМР по договор". Фактурата е на обща стойност 33600.00 лв., данъчна основа 28000.00 лв. и начислен 20 % ДДС 5600.00 лв. Начинът на плащане е посочен "в брой"; Договор от 27.04.2009 г., подписан между възложителя "Полюс - ТМ" ЕООД гр. Плевен и изпълнителя "Елит 7 Груп" ЕООД гр. София е с предмет: частични монтажни работи, а именно: Отоплителна, вентилационна и климатична инсталация - Обслужваща сграда и подземен гараж в УПИ XII-1909 в стр. кв. 85 по плана на гр. София, бул. Сливница". В т. III "Стойност на договора" е отразено, че общата "ориентировъчна стойност" на договорените строително-монтажни работи възлиза на 50000.00 лв. без начислен ДДС, която е получена на база ориентировъчни количества съгласно приложение № 1 към договора и тя е променлива доколкото количествата са променливи. Приложение № 1 към договора е количествено-стойностна сметка № 1 за изпълнени натурални видове СМР за обекта е посочена обща стойност 50000.00 лв., без да е отразен ДДС и крайна сума; Акт обр. 19 за монтажи към 30,04.2009 г. с възложител "Полюс - ТМ" ЕООД гр. Плевен и изпълнител "Елит 7 Груп" ЕООД гр. София за обект: гр. София, бул. "Сливница" с обща сума 28000.00 лв. В количествено-стойностната сметка - приложение № 1 към договора и Акт обр. 19 са отразени само видовете монтажни работи, т. е само труд и в тях няма отразени материали. Фактурата е осчетоводена през м. април 2009 г., като е отразено задължаването на клиента "Полюс ТМ" ЕООД с общата сума по фактурата, отразено е начисляването на данъка като задължение към бюджета и е отразен прихода от продажбата. Плащането на фактурата е извършено касово на два пъти общо в размер на 33600.00 лв., за което са издадени фискални бонове № 1587/30.04.2009 г. за 16500.00 лв. и № 1592/7.05.2009 г. за 17100.00 лв. Всяко едно от тези плащания е осчетоводено в счетоводството на дружеството, като е отразено постъплението на паричните средства в касата на предприятието и плащането на задължението за фактурата. След второто записване на 7.05.2009 г. разчетът по фактурата е закрит без остатък; Фактурата е декларирана в дневника за продажбите и в справката- декларация по ЗДДС за м. април 2009 г. Отново от неоспорени през м. април 2009 г. е осчетоводен приходът за строително-монтажните работи по процесната фактура № 1000000343/30.04.2009 г., издадена на "Полюс ТМ" ЕООД гр. Плевен. Този приход е в размер на 28000.00 лв. и е част от общо отчетения за месеца приход 228395.84 лв. в кредита на сметка 703 "Приходи от продажба на услуги". В Акт обр. 19 за монтажи към 30.04.2009 г. към фактурата са отразени видове работи като тези, които са описани в Акт обр. 19 за изпълнени СМР към 1.06.2009 г., с който е приет първият завършен етап от договорените работи за обект "Аладин Сливница", подписан от жалбоподателя "Полюс ТМ" ЕООД гр. Плевен и възложителя "Аладин Билдинг" ООД гр. София. При проверката в счетоводството на "Полюс ТМ" ЕООД е установено, че фактурата е осчетоводена също през м. април 2009 г. и монтажните работи са отразени като пряк производствен разход за външни услуги от подизпълнители в размер на 28000.00 лв. за обект "Аладин Сливница". От показанията на управителя на "Елит 7 груп" ЕООД се установява, че изпълнението на работите е извършено през м. април 2009 г., започнали на 27-ми и приключили на 30-ти април, и че същите работи са извършени от работници на неговото предприятие. За извършването на монтажните работи по процесната фактура, са присъщи разходите за заплати и осигуровки, както и административни и др. разходи, каквито са отчетени през м. април 2009 г. Осчетоводени са общо разходи в размер на 196138.69 лв., от които в сметки 602 "Разходи за външни услуги" 194550.00 лв., 603 "Разходи за амортизации" 127.20 лв., 604 "Разходи за заплати" 1189.28 лв. и 605 "Разходи за осигуровки" 272.21 лв. Трудовите разходи за заплати и осигуровки за същия месец са отчетени за наетите по трудови договори 9 строителни работника и управителя. Тези работници са отразени във ведомостта за заплатите. Начислените заплати и разчетите за осигуровки и данъци са вярно определени, осчетоводени и отразени в регистрите на съответните сметки и в оборотната ведомост за месец април 2009 г. За тези разходи са спазени изискванията за документалната обоснованост и текущото начисляване. Осчетоводените разходи през м. април 2009 г. в размер на 196138.69 лв. са част от общо отчетените разходи за дейността за 2009 г., които са в размер на 944319.17 лв. В края на годината те са съпоставени с приходите по сметка 703 "Приходи от продажби на услуги", които общо за годината са в размер на 847216.78 лв. В тези приходи са отразени осчетоводените през м. април 2009 г. приходи в размер на 228395.84 лв., от които 28000.00 лв. са осчетоводения приход за процесната фактура № 1000000343/30.04.2009 г. Осчетоводените приходи и разходи са отразени в Отчета за приходите и разходите на "Елит 7 Груп" ЕООД гр. София за 2009 г. и са намерили отражение във финансовия резултат за същата отчетна година. Въз основа на така установените факти настоящият състав приема, противно на установеното от първоинстанционния съд, че по отношение на фактура № 1000000343/30.04.2009 г. е спазен принципът за съпоставимостта на приходите и разходите. В тази насока, всъщност, са и изводите на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. Всички тези обстоятелства са игнорирани от първостепенния съд, като съдът едностранчиво е възприел тезата на органите по приходите, че не може да се установи кога точно са извършени и осчетоводени разходите във връзка с процесните монтажни работи, поради което не можело да се твърди, че е спазен принципа за съпоставимост на приходите и разходите по отношение на отчитането на фактурата в счетоводството на доставчика. Неправилни са и останалите решаващи мотиви на съда по разглежданата част от спора, а именно досежно липсата на установена кадрова обезпеченост за изпълнение на процесните работи. Това е така, тъй като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за извършване на спорните СМР от "Елит 7 Груп" ЕООД на обект, находящ се в гр. София, бул. "Сливница" са необходими общ брой човекодни 53.8625. От доказателствата по делото се установява, че "Елит 7 Груп" ЕООД разполага с 9 работника и управителя на дружеството, назначени на трудов договор. Работата е изпълнена за периода от 27.04.2009 г. до 30.04.2009 г. След анализ на посочените от вещото лице- техническа експертиза човекодни се установява, че 53.8625 човекодни се разделят на броя на лицата, работили на обекта - 10 бр. /работници и управител/ се получава, че могат да извършат работата за 5-6 дни. В случая работата е извършена за четири дена, което не е невъзможно при една добра мотивация и производителност на работниците, както основателно поддържа касатора. Всички изложени в тази насока доводи в касационната жалба са основателни и се споделят от настоящата инстанция, а приложените към касационната жалба писмени доказателства не обосновават извод в противната насока. Относно възражението за липсата на доказателства за разходи за командировки, тази липса не може да опровергае направения извод от решаващия съд за реално изпълнение на доставките на услуги, предвид множеството доказателства за осъществяване на процесните СМР. Въз основа на тези мотиви, Върховният административен съд в настоящия си състав намира за доказана реалността на извършените СМР от "Елит 7 Груп" ЕООД, което налага отмяна на постановеното първоинстанционно решение в разгледаната по- горе част и отмяна на РА в частта, с която на "Полюс ТМ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 5 600 лв. за данъчен период м. 04.2009 г. по фактура № 1000000343/30.04.2009 г. По доставките от "Каприкорн Груп" ЕООД: По аналогични съображения на развитите по-горе, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е основателна и в частта й срещу решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000258/26.02.2010 г., издадена от от "Каприкорн Груп" ЕООД, гр. София. Преди всичко следва да се посочи наличието на безспорни данни за редовно водено счетоводство и при доставчика, и при ревизираното лице, както и за осчетоводяването на процесната фактура. От представените в насрещната проверка документи се установяват създадените договорни отношения между "Каприкорн" ЕООД и "Полюс - ТМ" ЕООД, като първото дружество е подизпълнител на второто по изграждане на обект "MOЛ Плевен". За доказване на този факт е представен Подизпълнителски договор за СМР от 5.01.2010 г., подписан между "Полюс - ТМ" ЕООД гр. Плевен и подизпълнителя "Каприкорн Груп" ЕООД гр. София с предмет: "подизпълнителски работи съгласно предоставени проекти и технически спецификации, които видове работи са индивидуализирани в приложение № 1 към договора - количествено-стойностна сметка и приложение № 6 - технически проекти" и с цена 300000 лв. без ДДС. Към договора са представени документ за изпълнени СМР и процесната фактура. Документът за изпълнени СМР към 26.02.2010 г., за обект: "MOЛ Плевен, гр. Плевен, част: ОВК е подписан от подизпълнителя "Полюс - ТМ" ЕООД и подподизпълнителя "Каприкорн Груп" ЕООД. Видовете СМР в него са описани като: Хладилен център, "Окомплектовка Водоохлаждащ агрегат с въздушно охлаждане TRANE тип RTAC 375 само охлаждане за открит монтаж, с характеристика: 1180 kw -хл. мощност, при студоносител етилен гликол 5/10оС 35 % EG и температура на външния въздух 36 оС, комплект с: виброизолатори, гъвкави тръбни връзки" 3 бр. с единична цена 100000.00 лв. или на обща стойност 300000.00 лв., ДДС 20 % в размер на 60000.00 лв. и обща сума 360000.00 лв. Процесната фактура е издадена от от "Каприкорн Груп" ЕООД гр. София на "Полюс - ТМ" ЕООД гр. Плевен за "Изпълнение на СМР по договор и Акт обр. 19. Фактурата е на обща стойност 360000.00 лв., данъчна основа 300000.00 лв. и начислен 20 % ДДС 60000.00 лв. Начинът на плащане е посочен "с превод". Фактурата е осчетоводена през м. февруари 2010 г. като е отразено осчетоводяването на разхода в аналитичната сметка за отчитане на разходите по икономически елементи и насочването й в производствените разходи и в партидата на конкретния обект, отразено е осчетоводяването на данъка като разчет с бюджета и е отразено задължаването към доставчика с общата фактурна стойност. На 19.03.2010 г. "Полюс - ТМ" ЕООД е превело на "Каприкорн Груп" ЕООД с две платежни нареждания сумите 90000.00 лв. и 60000.00 лв., общо в размер на 150000.00 лв. за плащане по ф. 258/26.02.2010 г. Тези два превода са осчетоводени, като е отразено намаляването на паричните средства в банковата сметка на предприятието. След това записване в аналитичната партида на доставчика "Каприкорн груп" ЕООД се установява неплатен остатък за фактурата в размер на 210000.00 лв. към 31.12.2010 г. и към момента на проверката. При проверката в счетоводството на доставчика "Каприкорн груп" ЕООД се установи, че по сметка 411 "Клиенти", партидата на "Полюс - ТМ" ЕООД, остатъкът на неплатеното задължение за фактурата е в същия размер 210000.00 лв. По този начин през м. февруари 2010 г. процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на "Полюс ТМ" ЕООД. Фактурираните монтажни работи с тях са осчетоводени като разходи за външни услуги общо в размер на 375000.00 лв., които са отнесени в преките производствени разходи по партидата на обект "MOЛ Плевен". В документите за изпълнени СМР към 26.02.2010 г., които са приложени към тези фактури, е отразено извършването на окомплектовка на посочените съоръжения, които са описани в Акт обр. 19 № 6 за изпълнени СМР към 11.02.2010 г., подписан между възложителя "Софстрой" АД гр. София и "Полюс ТМ" ЕООД гр. Плевен за приетия шести по ред етап за годината от договорените работи за обекта. От счетоводните документи, находящи се в счетоводството на "Полюс ТМ" ЕООД гр. Плевен, представени и по делото, може надеждно да бъдат изчислени разходите, довели до реализирането на приход по фактурираните СМР към "Софстрой" АД гр. София по фактура № 0000001651/11.02.2010 г. Счетоводната отчетност за 2010 г. осигурява необходимата информация за определяне на разходите и тяхното разпределение, както за производствената дейност, така и за отделните строителни обекти. От заведената счетоводна отчетност при "Полюс ТМ" ЕООД се установява, че за шестия завършен етап от договорените работи за обекта, приет с Акт обр. 19 № 6 от 11.02.2010 г. и фактуриран от жалбоподателя с фактура № 0000001651/11.02.2010 г., през м. февруари 2010 г. са отчетни приходи в размер на 1 053 534.33 лв. и разходи в размер на 1 088 713.91 лв. И за доставките, извършени от "Пластикер" ЕООД, така и за "Каприкорн Груп" ЕООД е налице обяснение относно неизплатените суми по процесните фактури от страна на "Полюс ТМ" ЕООД. Основният възложител все още дължи плащания на "Полюс ТМ" ЕООД за извършените СМР за обект MOЛ - Плевен. По тази причина и разплащанията към подизпълнителите са забавени от страна на "Полюс ТМ" ЕООД. Въз основа на изложеното настоящата инстанция намира предприетото оспорване по реда на чл. 193 ГПК на акта за изпълнено СМР от 26.02.2010 г., подизпълнителския договор от 5.01.2010 г., писмените обяснения на управителя на дружеството - доставчик за недоказано. Същото е формално и не е подкрепено от обсъдения по- горе доказателствен материал. Недоказано е и оспорването на приобщените заповеди за командировки и отчетите към тях, както и на трудовите договори. Съществено в този контекст е обстоятелството, че според констатациите на вещото лице - счетоводна експертиза, представените ведомости за заплати, изготвени чрез специализиран софтуеър, и 11 броя трудови договори на наетите лица, които са отразени във ведомостта за месеца са все във връзка с отчитането на трудови разходи; начислените заплати и разчетите за осигуровки и данъци са вярно определени, осчетоводени и отразени в регистрите на съответните сметки и в оборотната ведомост за м. 02.2010 г.; за тези разходи са спазени изискванията на документалната обоснованост и текущото начисляване. Възраженията срещу кадровата обезпеченост на този доставчик, подържани от ответника са формалистични и не държат сметка за данните по делото. Изводът в ревизионния акт, че с наличния брой лица не е възможно извършването на фактурираните СМР е изцяло необоснован. Липсва какъвто и да е анализ какъв брой работници и с каква квалификация са необходими за извършването на процесните доставки, а твърдението, че за процесния период дружеството е изпълнявало и други строителни работи е неподкрепен с доказателства. С оглед на това решението по така очертаната част от спора следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата и РА бъде отменен досежно отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит от 60 000 лв. по фактура № 258/26.02.2010 г. По доставките от "Англо Болкан Комюникейшънс" ЕООД: По тази част от спора съдът е приел за несъмнен факта на осчетоводяване при ревизираното лице на получените материали (профил П-образен, шина и поцинкована тръба), но е счел, че това обстоятелство не налагало автоматично заключението, че процесните стоки са придобити по реализирана доставка от този доставчик. Изводът е принципно верен, но не държи сметка за цялостния доказателствен материал, приобщен в двете фази на спора. Така, не намира опора в данните по делото, че не могат да бъдат установени положителните факти на реалното съществуване, движение, транспортиране, предаване и приемане на процесните стоки. В реда на изложеното следва да бъде посочено, че за анализа на стоките - предмет на процесните фактури № 1000000176/9.03.2010 г. и № 1000000181/18.03.2010 г. съдебно-счетоводната експертиза е изготвила две приложения към заключението: Приложение № 3 и Приложение № 4. Приложение № 3 съдържа две справки и опис на посочените товарителници, в което експертизата е представила в сравним вид продадените с процесиите фактури стоки по вид и количество, както и стоките, които "Англо Болкан Комюникейшънс" ЕООД гр. София е закупило от своя доставчик "Титан Сити" ЕООД гр. София. Приложение № 4 съдържа две таблици, в които в сравним вид експертизата е представила по вид, количество и стойност стоките, които "Англо Болкан Комюникейшънс" ЕООД гр. София е закупило от своя доставчик "Титан Сити" ЕООД гр. София и тяхното изписване при последващите им продажби през месец март 2010 г., включително и тези, продадени по процесиите фактури на "Полюс ТМ" ЕООД гр. Плевен. Таблица 1 от Приложение № 4 представлява аналитично извлечение от сметка 3042 "Стоки на склад" и отразява началните и крайните наличности и движението по стоковите партиди за месец март 2010 г., а Таблица 2 е за изчисляване и сравняване на отчетната стойност на продадените стоки. Анализът на данните показва пълно съответствие по вид и количество на стоките, които са закупени от "Титан Сити" ЕООД гр. София, с тези, които са продадени през месец март 2010 г. с двете процесии фактури, издадени на "Полюс ТМ" ЕООД гр. Плевен. Те съответстват и на отразените в 22 бр. товарителници за превоз на стоките. При счетоводно изписване на процесиите стоки в счетоводството на "Англо Болкан Комюникейшън " ЕООД е налице съпоставяне с отчетените приходи от продажбата им, а с приключването на приходите със сметка 123 "Печалби и загуби от текущата година", те са намерили отражение във финансовия резултат на доставчика за 2010 г. За тяхното осчетоводяване са спазени принципите за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите. Предвид всичко гореизложено, и по тази част от спора следва да се приеме, че касаторът - жалбоподател в първоинстанционното производство е доказал истинността на оспорените по реда на чл. 193 ГПК доказателства- двете спорни фактури, 22 броя товарителници, обясненията на управителя на доставчика и обясненията на жалбоподателя. Решението следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА, с който за д. п. м. 03.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 47 386.32 лв. по фактура № 1000000176/9.03.2010 г. и в размер на 40 910.59 лв. по фактура № 1000000181/18.03.2010 г., двете издадени от "Англо Болкан Комюникейшънс" ЕООД, гр. София. Предвид изхода на процеса, решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски на приходната администрация. Предвид заявеното искане в касационната жалба, ответникът по касация дължи да заплати на касатора сторените пред първата инстанция разноски в размер на 3 785 лв. За настоящата инстанция следва да бъде присъдена сумата 25 лв. - заплатена държавна такса, тъй като направата на други разноски не е доказано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1