Решение № 8796 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 441/2018 г.

Решение № 8796 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 441/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламан Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СС Густо 3" ЕООД със седалище гр. В. и адрес на управление ул. "П. Е." бл. № 98, ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Ковачева против решение № 2143/30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2232/2017 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 214-ОП/12.07.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В.. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че в заповедта за налагане на ПАМ липсват мотиви на административния орган по отношение срока за налагане на ПАМ; от фактическа страна не е извършен съставът на описаното в АУАН № F317199/18.07.2017 г. нарушение; ПАМ не е съобразена с целта на закона, както и че налагането на ПАМ преди налагане на административно наказание представлява нарушение на целта на закона. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд-В., е отхвърлена жалбата на "СС Густо 3" ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 214-ОП/12.07.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС), във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на "СС Густо 3" ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - заведение за бързо хранене, находящо се в гр. В., ул. "Народни будители" № 2 и забрана за достъп до него за срок от седем дни. С оспорената заповед е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по отношение на търговеца, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - "запечатване на обекта, в което е констатирано нарушението, за срок от 7 дни". Съдът е приел, че са налице правните и фактическите основания, посочени от органа при издаване на оспорената заповед. Приел е, че административния орган - директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В. е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на ПАМ. Решението е правилно. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Административният съд правилно е приел, че в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, обуславящи издаването й. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, от страна на "СС Густо 3" ООД, за което е съставен Протокол за извършена проверка № 0313853/18.07.2017 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. Според настоящият състав, в случая установената продажба на минерална вода в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от ФУ е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. В случая протокол сер. АА № 0230387 е съставен в присъствието на К. К.- работник в проверения обект, който е присъствал по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради е годно доказателство средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. За констатираното при проверката на 06.07.2017 г. нарушение е издаден и АУАН № F317199/18.07.2017 г. Следва да се посочи, че налагането на ПАМ е свързано с извършено административно нарушение, но двете производства /производството по издаване на НП и по издаване на заповед за налагане на ПАМ/ са самостоятелни, различни и се развиват по различен процесуален ред - по реда на АПК и на ЗАНН, поради което доводите на касатора досежно съставомерността на нарушението, описано в АУАН № F317199/18.07.2017 г. са ирелевантни. Административен съд-В. правилно е преценил, че административният орган е мотивирал и прилагането на максималния размер на ПАМ за срок от 7 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /тежестта на извършеното нарушение, големината на търговския обект, местоположението-търговски център, разлика между разчетната касова наличност от ФУ и установената фактическа в размер на 377,45 лв., превенция срещу извършване на ново нарушение/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Тези доводи, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването му и превенцията. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение