Решение № 14975 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2014 г.

Решение № 14975 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на търговското дружество "Сентрал Парк Бургас" ЕООД, гр. Бургас, за отмяна по реда и при условията на чл. 239, т. 3 и 5 АПК на влезлите в сила решения № 1387 от 31.01.2014 г. и № 8248 от 17.06.2014 г. по адм. дело № 11522/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение и на оставеното с тях в сила решение № 1175 от 03.06.2013 г. по адм. д. № 2402/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заповед № 6517 от 19.12.1955 г. министърът на комуналното стопанство и благоустройството е одобрил регулацията на терен за складова база на РКС "Черноморие", гр. Бургас, в складовата зона на град Бургас по червените черти на приложената към тази заповед скица. Според писменото заключение на инж. Мариета Рускова Гълъбова, изпълнила съдебно-техническа експертиза по адм. д. № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд, скицата е за частично регулационно проучване и в нея са нанесени границите на отредения за складова база терен, ситуиран върху земеделски имоти на физически лица. Заповедта, с която е одобрена регулацията на терена, е основана на чл. 29 от действащия тогава Закон за планово изграждане на населените места, според ал. 1, т. 1 и ал. 2 на който (чл. 29) в съгласие с целите на градоустройството, окръжните градоустройствени съвети вземат обосновани решения по някои въпроси, относно населените места в териториалните граници на съответните окръжни народни съвети (в т. ч.) одобряват, по спешност, регулационни и нивелетни планове за отделни квартали или части от квартали, когато, поради неотложна нужда, се налага те да добият веднага сила. Тези решения на окръжните градоустройствени съвети по чл. 29, ал. 1, т. 2 се одобряват със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството и влизат в сила от деня на обнародване на заповедта на министъра в "Държавен вестник". По делото няма данни дали заповед № 6517 от 19.12.1955 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството е била обнародвана, но между страните не се спори, че тя е била приложена.

1. С нотариален акт № 51, т. 1, дело № 353/1956 г. на Бургаския народен съд РКС "Черноморие" е признат за собственик по регулация на недвижим имот в гр. Бургас, кв. "Немцов". Този недвижим имот е теренът, чиято регулация е одобрена със заповед № 6517 от 19.12.1955 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Той почти напълно съвпада с границите на сега съществуващия поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Бургас, според писменото заключение инж. Мариета Рускова Гълъбова, изпълнила съдебно-техническа експертиза по адм. д. № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд.

1. С Постановление № 35 от 17.02.1959 г. на Министерския съвет цялата складова база на РКС "Черноморие" е била одържавена за създаване на единно търговско предприятие към Окръжен народен съвет - гр. Бургас, а със заповед № 108 от 12.02.1963 г. председателят на ИК на ГОНС (Изпълнителен комитет на Градски общински народен съвет) - гр. Бургас, на основание § 60 и § 296 от тогава действащия Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места, е отредил терени за разширение на складовата база на това единно търговско предприятие, тогава с абревиатура ОТП (окръжно търговско предприятие), а впоследствие преобразувано в ДСО "Търговия на едро" - клон Бургас (с ПМС № 35 от 17.02.1959 г. към окръжните народни съвети се създават държавни окръжни търговски предприятия за търговия, изкупуване и материално-техническо снабдяване; след това с ПМС № 66 от 31.12.1966 г. предприятията за търговия към народните съвети са преобразувани в единни държавни предприятия за търговия на дребно и едро, считано от 01.01.1967 г., а с Разпореждане № 590 от 16.12.1970 г. на МС е образувано единното държавно стопанско обединение ДСО "Търговия на едро", в което се включва и обособения клон за търговия на едро в гр. Бургас).

1. Според чл. 21, ал. 1 от действащия по онова време Правилник за държавните имоти (издаден на основание чл. 21 от Закона за собствеността) за държавните недвижими имоти се съставят актове по образец. Това правило в случая е било изпълнено чак на 24.04.1974 г., когато е съставен Акт за държавна собственост № 4299 за "терен от 40 дка, находящ се в северната промишлена зона при граници: завод "В. Коларов", ж. п. коловози, ИТК "Булгарплод", път граничещ с парк "Изгрев" (ведно) с постройките по приложен опис". В акта за държавна собственост е посочено, че актуваните с него терен от 40 дка и постройките по приложения опис, се предоставят на ДСО "Търговия на едро" Бургас.

1. Следват няколко преобразувания на ДСО "Търговия на едро":

а) в ТО "Промишлени стоки" с клон ТП "Промишлени стоки" Бургас на основание ПМС № 17 от 03.06.1988 г.;

б) с решение № 8108 от 12.12.1990 г. по ф. д. № 8108/1990 г. на Бургаския окръжен съд на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност, РзМС № 18 от 09.11.1990 г. и приложение № 1 към него е регистрирана ДФ "Държавна търговска фирма - Бургас", която поема активите и пасивите на прекратеното ТП "Промишлени стоки" Бургас;

в) в "Държавен вестник", бр. 95 от 19.11.1991 г., е публикувано обявление № 8787, с което Бургаският окръжен съд съобщава, че със свое решение от 15.02.1991 по ф. д. № 8108/1990 г. е регистрирал промяна в наименованието на ДФ "Държавна търговска фирма - Бургас" (обявление № 15825 от 1990, ДВ, бр. 6 от 22.01.1991), която вече се нарича ДФ "Бутед";

г) в "Държавен вестник", бр. 56 от 12.07.1994 г. е публикувано обявление № 18145, с което Бургаският окръжен съд съобщава, че със свое решение № 4938 от 13.09.1993 г. по ф. д. № 4938/1993 г. е вписал в търговския регистър преобразуването на ДФ "Бутед" - гр. Бургас в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с фирма "Бутед" - ЕООД, със седалище Бургас, което поема активите и пасивите на прекратената държавна фирма по баланса й към 31.12.1992 г.

С § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (обн., ДВ, бр. 51 от 24.06.1994 г.) е създаден нов чл. 17а в действащия тогава Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, според който при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия, с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, ако в него не е предвидено друго.

1. В "Държавен вестник", бр. 63 от 03.08.1991 г., е обнародван Закон за кооперациите (сега отменен с § 8, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите от 1999 г., обн. ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г.). Според § 1 от допълнителните разпоредби на този закон:

а) възстановяват се правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. (ал. 1);

б) държавните, общинските и други фирми и организации предават имуществото на кооперациите по ал. 1 в срок от 18 месеца след влизане на закона в сила (в първоначалната редакция на § 1, ал. 3 този срок е бил 6 месеца, но през 1992 г. е бил увеличен на 18 месеца - ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.);

в) в същия 18-месечен срок кооперациите и кооперативните съюзи предявяват писмените си искания пред държавните, общинските и други фирми и организации;

г) условията и редът за връщане на имуществото се определят от Министерския съвет (ал. 4 на § 1).

Това свое задължение Министерският съвет е изпълнил със своето Постановление 192 от 01.10.1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. (сега отменено с § 1 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 162 от 02.08.2000 г. за приемане на Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10 септември 1944 г. - обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г.). Според чл. 1, ал. 2 и 3 на ПМС № 192 от 01.10.1991 г. искането за възстановяване на иззетото и одържавено кооперативно имущество се подава до съответното министерство или друго ведомство, когато имотът се стопанисва от държавна фирма или от еднолично търговско дружество с държавно имущество, а ръководителят на съответното министерство или друго ведомство издава заповед за връщане или отказва писмено връщането.

С тълкувателно решение № 2 от 02.06.1995 г. по гр. д. № 2/95 г., ОСГК на Върховния съд на Република България е дал указания по тълкуването и прилагането на § 1 ДР на ЗК (отм.) и на ПМС № 192/1991 г., които са актуални и днес.

1. На л. 101 от адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд се намира ксероксно фотокопие на заповед № РД 16-233 от 11.10.1993 г., с която министърът на търговията е наредил "да се върне на РКС - Бургас от "Бутед" ЕООД иззетото и одържавено с ПМС № 35 от 1959 г. имущество стопанисвано към момента от държавното дружество, а именно:

• построените от РКС - Бургас складове до 1959 г. находящи се в кв. "Немцов" - Бургас и фигуриращи в описа към Акт за държавна собственост № 4299 от 24.04.1974 г.".

На л. 127 от същото дело се намира ксероксно фотокопие на "предавателно-приемателен протокол", с който се удостоверява, че на 03.11.1993 г. в гр. Бургас, в изпълнение на Заповед № РД 16-233 от 11.10.1993 г. на министъра на търговията и подписания протокол от 28.10.1993 г. между "Бутед" ЕООД Бургас и Районен кооперативен съюз "Черноморие" Бургас се извърши безвъзмездно предаване от "Бутед" ЕООД и приемане от РКС "Черноморие" на складова площ от 210 кв. м., намираща се на втория етаж от сградата, описана в т. 1 от справката - приложение към АДС № 4299 от 24.04.1974 г. и стол на един етаж, описан в т. 18 на същата справка.

1. Според чл. 2, ал. 1 и 2 на ПМС № 192 от 01.10.1991 г. когато в подлежащото на връщане имущество са извършени подобрения със средства на одържавената стопанска единица (бившата кооперативна организация), предаването им става безвъзмездно, а когато за тях са инвестирани държавни средства, подобренията се заплащат по остатъчната им стойност към момента на предаването (след изменението от 1993 г. - към момента на влизането на закона в сила), но когато подобренията значително превишават стойността на иззетия или одържавения имот, по договаряне кооперацията може да ги използва под наем или собствеността се възстановява като дялово участие в общия имот или се дължи имотно или парично обезщетение по избор на кооперативната организация. Затова в обсъдената по-горе заповед № РД 16-233 от 11.10.1993 г. министърът на търговията е посочил изрично, че "през периода 1959 - 1992 г. "Бутед" ЕООД, стопанисващо кооперативното имущество, е извършило подобрения, които следва да бъдат уредени в съответствие с чл. 2 и чл. 3 от ПМС № 192 от 1991 г.".

1. На л. 81 и 82 от адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд се намира ксероксно фотокопие на решение от 17.09.1993 г. по гр. дело № 549/1992 г., което Бургаският окръжен съд, гражданска колегия:

а) възстановява на Районен кооперативен съюз - гр. Бургас правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, кв. "Немцов", с граници на имота (...), както и

б) правото на собственост върху склад № 33 и № 34 (втори етаж) - безвъзмездно, а

в) на склад № 31, 32, 37 и склад за наливно олио - възмездно, като

г) осъжда РКС - Бургас да заплати на Община Бургас сумата от 81847 лв за направени от общината подобрения.

За да постанови този резултат Бургаският окръжен съд е приел (според мотивите към решението), че:

• е сезиран с жалба на Районен кооперативен съюз - гр. Бургас против мълчалив отказ на кмета на Община Бургас по писменото им искане за предаване на иззето кооперативно имущество на основание § 1 ДР на Закона кооперациите и чл. 1 и 2 от ПМС № 192 от 1991 г. и

• видно от заключението на вещото лице Ст. Пеева складовете се владеят от ОФ "Хранителни стоки" обаче не са строени от тази общинска фирма, като експертизата не е могла да установи чии точно са средствата, с които е извършен строежът, но с оглед на това, че процесните складове са били във владение на общинската фирма съдът счита, че за строежа са били вложени средства на общината и РКС следва да заплати подобренията именно на Община Бургас, и че

• собствеността върху първия етаж на склад № 34 е възстановена със заповед на министъра на търговията.

Това съдебно решение поражда редица въпроси, отговор на които следва да бъде даден от съда, пред който евентуално ще бъде заявен за разрешаване спорът за собственост, очевидно съществуващ между търговските дружества "Бутед" АД и "Сентрал парк Бургас" ЕООД.

1. На 07.11.1997 г. е съставен Акт за държавна собственост № 2150, в графа 3 "Вид и описание на имота" на който е написано: "Складова база. Целият имот. Сгради по приложен към акта опис.", а в графа 15 е записано: "Имотът е включен в капитала на търговско дружество "Бутед" ЕООД, гр. Бургас на основание решение за регистрация № 4958 от 13.09.1993 г." Описанието в приложения към акта опис на актуваните с него сгради е различно от описанието на сградите в описа към АДС № 4299 от 24.04.1974 г. Освен това в новия АДС не е включен теренът от около 40 дка, на който се намират актуваните сгради (складове). Причината за това е отразена в забележката, написана в самия край на акта: "Теренът е собственост на РКС "Черноморие" гр. Бургас".

По делото няма данни, въз основа на които да бъде направен обоснован и категоричен извод, но най-вероятно Акт за държавна собственост № 2150 от 07.11.1997 г. е бил съставен в изпълнение на правилата по действащите тогава чл. 17а и § 15а от преходните и заключителни разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (редакция след изменението на § 15а - обн., ДВ, бр. 89 от 07.10.1997 г.) и чл. 148, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, според които:

а) в едномесечен срок след поискване от органа по чл. 3 (а това е органът, който взема решение за приватизация) областните управители се задължават да актуват като държавни предоставените на държавните предприятия или придобитите от тях недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на държавните организации или са им зачислени по разделителни протоколи (§ 15а ПЗР на ЗППДОП);

б) при преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия, с акта на преобразуването се предоставя в собственост на новите дружества, освен ако в този акт не е предвидено друго (чл. 17а ЗППДОП);

в) когато се установи, че предоставените от държавата или придобити със собствени средства имоти са включени в капитала на дружеството, но няма съставен акт за държавна собственост, съответният орган по чл. 3, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия уведомява дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" по местонахождението на имота и предоставя необходимите документи за съставяне на акт за държавна собственост в едномесечен срок след проверка на условията за това (чл. 148, ал. 3 и 4 ППЗДС).

1. На л. 103 от адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд се намира ксероксно фотокопие на заповед № РД-11-10 от 28.01.1998 г., с която областният управител на Област Бургас на основание чл. 78 от Закона за държавната собственост и искане вх. № 62-00-15 от 15.03.1997 г. на Районен кооперативен съюз - Бургас е наредил да се отпише от актовите книги за недвижимите имоти - държавна собственост "недвижимият имот, находящ се в гр. Бургас и представляващ терен от 40 дка, находящ се в Северна промишлена зона на гр. Бургас при граници (...)", защото "собствеността върху имота е възстановена на Районен кооперативен съюз - Бургас с решение от 17.09.1993 г. на Бургаския окръжен съд по гр. дело № 549 по описа за 1992 г.". Това съдържание на цитираната заповед кореспондира със забележката, с която завършва АДС № 2150 от 07.11.1997 г. (виж по-горе абзац първи на т. 10).

1. От изложените до тук данни е видно, че в края на 1998 г. (вероятно) вече е бил върнат безвъзмездно на РКС "Черноморие" целият поземлен имот, който сега е обозначен с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Бургас, и е било направено частично безвъзмездно връщане на РКС "Черноморие" на част от включените преди това в активите на "Бутед" ЕООД сгради, намиращи се в този поземлен имот, а за останалите сгради в същия имот съществува спор за собственост, който не е бил разрешен по съдебен ред. Все пак трябва да бъде отчетено и становището, което е вече трайно установена съдебна практика за правното значение на акта за държавна собственост:

"Извършените в акта за държавна собственост отбелязвания за предоставяне правото на оперативно управление и стопанисване и за последващо включване на имуществото в капитала на търговско дружество при преобразуване на държавното предприятие, извършени от длъжностно лице в кръга на правомощията му, се ползуват с доказателствена сила до установяване на противното. Актът за държавна собственост е официален документ. Същият следва да бъде изрично оспорен, за да се открие производство по чл. 154 ГПК (отм.). Възраженията срещу акта, основани на твърдения за притежавани собствени права върху имота не могат да бъдат приравнени на оспорване." (реш. № 97 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 431/2010 г., II г. о., ГК, и цитираните в него задължителни решения по чл. 290 ГПК).

II. След 01.01.1999 г. са възникнали и други съществени обстоятелства:

А.

1. С т. 1.12. и т. 3 на решение № 854 от 03.12.1998 г. (обн., ДВ, бр. 154 от 28.12.1998 г.) Агенцията за приватизация е открила процедура за приватизация на държавното участие в "Бутед" ЕООД, гр. Бургас чрез преговори с потенциални купувачи, а с т. 1 и 2 на решение № 1206-II от 02.08.1999 г. Агенцията за приватизация е отменила т. 3 на решение № 854 и е решила "продажбата на пакет от 2475 дяла, представляващи 73 % от капитала на "Бутед" ЕООД - Бургас, да се извърши чрез публично оповестен конкурс (...) на цена, която не може да бъде по-ниска от 1 280 000 нови лева (...)".

1. С обявление № 37625 (обн., ДВ, бр. 71 от 10.08.1999 г.) Бургаският окръжен съд е съобщил, че със свое решение от 31.04.1999 г. по ф. д. № 1768/1999 г. е вписал акционерно дружество "РМД-Бутед 99" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, и с предмет на дейност: участие в приватизацията на "Бутед" ЕООД, гр. Бургас.

1. През м. октомври 1999 г. Агенцията за приватизация обявява, че е сключен приватизационен договор, с който обявените за приватизация 73 % от капитала на "Бутед" ЕООД, гр. Бургас са продадени на "РМД-Бутед 99" АД и "Книбекс" ООД за сумата 1 287 000 лв., от която "РМД-Бутед 99" АД ще заплати 1 022 840 лв., а "Книбекс" ООД ще заплати 264 160 лв.

1. С обявление № 16549 (обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г.) Бургаският окръжен съд е съобщил, че с решение от 10.03.2000 г. по ф. д. № 4938/1993 г. е вписал:

а) преобразуване на "Бутед" ЕООД в дружество с ограничена отговорност "Бутед" ООД, със съдружници "Книбекс" ООД, гр. Бургас, "РМД Бутед - 99" АД, гр. Бургас, и държавата, чиито права се упражняват от министъра на икономиката;

б) увеличение на капитала от 33 910 лв. на 50 000 лв. чрез записване на нови дялове и

в) преобразуване на "Бутед" ООД в акционерно дружество "Бутед" АД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас и с капитал 50 000 лв., разпределен в 50 000 поименни акции по 1 лв.

1. Както се каза по-горе, според чл. 17а от действащия тогава Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отменен с § 12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, обн., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.) при преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия, с акта на преобразуването се предоставя в собственост на новите дружества, освен ако в този акт не е предвидено друго. А според трайно установената съдебна практика "фактическият състав на тази норма изисква осъществяването на следните условия: вещта да е заприходена в баланса на приватизиращото се еднолично търговско дружество, на чийто правоприемник преди това да е била предоставена за стопанисване и управление като държавна собственост, да не е изключена от акта за преобразуването и да е включена в баланса на новообразуваното дружество" (реш. № 1435 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6544/2007 г., V г. о.). По делото няма данни дали този фактически състав в случая е изпълнен по отношение на "Бутед" АД, гр. Бургас, но изясняването на този въпрос, макар да е съществен, следва да се осъществи по друг процесуален ред, а не инцидентно при разрешаването на административноправния спор, предмет на адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд.

Б.

1. С решение № 952 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 1802/2008 г. Върховният касационен съд, ГК, III г. о., финализира производството по ревандикационен иск, предявен от РКС "Черноморие" срещу "Бутед" АД (правоприемник на ДФ "Бутед" и "Бутед" ЕООД), като отменя постановените от Бургаския окръжен съд решение № 27 от 30.12.2005 г. по гр. д. № 27/1994 г. и от Бургаския апелативен съд въззивно решение от 31.01.2008 г. по гр. д. № 171/2007 г., и решава спора по същество като отхвърля предявеният от РКС "Черноморие" гр. Бургас срещу "Бутед" АД, гр. Бургас иск за предаване на владението върху складове № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 13а и магазин № 14, находящи се в имот пл. № 129 по плана на промишлена зона "Север", гр. Бургас (който напълно съвпада с границите на сега съществуващия поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Бургас, според писменото заключение инж. Мариета Рускова Гълъбова, изпълнила съдебно-техническа експертиза по адм. д. № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд), колорирани с червен цвят върху скица от 22.01.2004 г., издадена от Община Бургас, която скица е неразделна част от решението на Върховния касационен съд. За да постанови този резултат Върховният касационен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 02.06.1995 г. по гр. д. № 2/95 г. на ОСГК на ВС и е приел, че "в настоящия случай извършените с държавни средства подобрения значително надвишават стойността на одържавеното имущество, като не е установено облигационните отношения между страните да са разрешени по някоя от предвидените в ПМС № 192/1991 г. хипотези, което налага извода, че искът за връщане на сградите е преждевременно предявен".

1. С нотариален акт № 104 от 28.10.2010 г., т. V, рег. № 6863, дело 715/2010 г. на нотариус Атанас Димов, вписан под № 285 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - гр. Бургас, е материализиран договор за покупко-продажба на недвижими имоти, с който Районен кооперативен съюз "Черноморие" продава на търговското дружество "СК" ООД, гр. Бургас поземлен имот с кадастрален идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас (сравни по-горе т. I. 10.абзац първи от тези мотиви) и подробно описани в нотариалния акт 67 едноетажна сгради, всичките в имота с идентификатор 07079.604.195. Съществени за правния спор по настоящето дело са т. 5, 6 и 7 на този нотариален акт, които имат следното съдържание:

"5. (...) Продавачът декларира, че за част от прехвърляните от него сгради има висящ съдебен спор, за който купувачът "СК" ООД чрез управителя си Здравко Господинов Станчев е в известност.

1. Купувачът "СК" ООД чрез управителя си Здравко Господинов Станчев декларира, че са му известни всички факти и обстоятелства около фактическото и правното състояние на имотите, в това число висящите и приключилите съдебни производства за част от сградите, описани в пункт 1 и заявява, че купува правото на собственост върху имотите такива, каквито са, като за в бъдеще ще урежда отношенията си с трети лица изцяло за своя сметка, без да има каквито и да било претенции към РКС "Черноморие" (...).

1. В случай на евикция на купувача "СК" ООД от безспорна сграда/сгради продавачът РКС "Черноморие" се задължава да върне на купувача продажната цена, която е получил за сградата/сградите, от които купувачът е евициран."

1. На 15.12.2010 г. Здравко Господинов Станчев в качеството си на управител на "СК" ООД е учредил еднолично дружество с ограничена отговорност "Сентрал парк Бургас" ЕООД (ксероксно фотокопие на изготвения от управителя учредителен акт по чл. 114, ал. 3 от Търговския закон се намира на л. 91 и сл. от адм. д. № 2402/2012 г. на БАС), чийто капитал се състои изцяло в непарична вноска - подробно описаните в нот. акт № 104 от 28.10.2010 г. поземлен имот и построените в него 67 едноетажни сгради.

В.

1. На 19.04.2012 г. в Регионален отдел "Национален строителен контрол" - гр. Бургас (РО НСК) при Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район (РДНСК-ЮИР) е постъпило заявление, наименовано "Искане", от "Сентрал парк Бургас" ЕООД, регистрирано с вх. № ЮИР-Б-215-00-640 от 19.04.2012 г. на РДНСК-ЮИР (според поставения щемпел - виж ксероксното фотокопие на л. 161 от адм. д. № 2402/2012 г. на БАС), със следния петитум: "Моля Ви, в рамките на предоставената компетентност, да разпоредите пълна проверка на законността на всички сгради в собствения ни имот с идентификатор по КК на гр. Бургас 07079.604.195".

1. С писмо изх. № ТО-268-00-843 от 20.06.2012 г. РДНСК-ЮИР отговаря на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, че всичките съществуващи към този момент сгради в поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 представляват незаконни строежи и това обстоятелство е установено с констативни актове от № 59 до № 125 включително, изготвени на 04.06.2012 г. от служители на РО НСК - гр. Бургас. А с писмо изх. № ЮИР-Б-215-01-193 от 25.10.2012 г. (на л. 104 - 108 от адм. д. 2402/2012 г. на БАС) РДНСК-ЮИР дава следния отговор на писма изх. № БС-1380-08-912 от 21.09.2012 г. и изх. № БС-1636-09-373 от 01.10.2012 г. на Дирекцията за национален строителен контрол:

"В имот с ид. № 07079.604.195 по плана на КК гр. Бургас, представляващ ПИ № 129 кв. 53 (бивш кв. 16) по плана на ПЗ "Север" гр. Бургас са разположени 67 сгради, за които няма налични строителни книжа и за които са образувани административни производства по чл. 225 от ЗУТ (...) Издадени са заповеди № № от ДК-02-ЮИР-133 от 25.07.2012 г. до № ДК-02-ЮИР-199 от 25.07.2012 г. за премахване на установените 67 броя сгради (...) Към настоящия момент с писма от изх. № ТО-268-01-508 до изх. № ТО-268-01-573 от 15.10.2012 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение на влезлите в сила заповеди до собственика на терена и на сградите "Сентрал парк Бургас" ЕООД (...) В РДНСК Югоизточен район с вх. № ЮИР-Б-215-01-622 от 10.09.2012 г. и № ЮИР-Б-215-01-770 от 05.10.2012 г. са постъпили уведомления от "Бутед" АД. Със същите дружеството посочва сгради, находящи се в имот с ид. 07079.604.195 по КК индивидуализирани със съответните кадастрални идентификатори (...) като твърди, че за така индивидуализираните сгради "Бутед" АД е собственик, а като титул за собственост се сочат съответно АДС 4299/74 г. и АДС 2150/97 г. Също така са наведени твърдения за търпимост на тези строежи, видно от представено удостоверение № 94-К-145 от 13.04.2011 г., съгласно което и на основание § 16 ДР на ЗУТ същите не подлежали на премахване (...) Според изложеното в приложеното от "Бутед" АД решение № 952 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 1802/2008 г. на ВКС съда приема за установени два факта - имуществото на кооперативната организация е възстановено и сградите, предмет на иска по чл. 108 от ЗС са във владение на "Бутед" АД. Предвид трайната практика на съда в такива казуси без правно значение за обществените отношения в производството по чл. 225 от ЗУТ е обстоятелството кой фактически стопанисва обекта. Правен интерес от оспорване на административен акт в това производство имат собствениците на обектите предмет на производството. Предвид на това дружеството ("Бутед" АД) няма качеството на заинтересовано лице в това производство."

III. При тези данни "Бутед" АД е оспорило законосъобразността на 22 заповеди, с които се разпорежда премахване на сгради, претендирани от дружеството като негова собственост. Производството по адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд е образувано по жалба на "Бутед" АД срещу заповед № ДК-02-ЮИР-176 от 25.07.2012 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено премахването на незаконен строеж - едноетажна масивна сграда с идентификатор 07079.604.195.45 по кадастралната карта на гр. Бургас, находяща се в имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта на гр. Бургас, представляващ ПИ № 129 кв. 53 (бивш кв. 16) гр. Бургас. Страни по делото са: оспорващият "Бутед" АД, началникът на РДНСК-ЮИР като ответник по оспорването и "Сентрал парк Бургас" ЕООД като заинтересована страна.

С решение № 1175 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 2402/2012 г. Бургаският административен съд е отменил оспорената от "Бутед" АД заповед № ДК-02-ЮИР-176 от 25.07.2012 г. на началника на РДНСК - ЮИР и е възложил в тежест на административен орган разноските по делото. За да постанови този резултат Бургаският административен съд е приел, че:

1. Жалбата е допустима като подадена от лице, което макар да не е посочено като адресат на оспорената от него заповед, твърди, че е собственик на сградата, чието премахване е разпоредено и поради това има правен интерес да оспори заповедта за премахване на процесната сграда като незаконен строеж.

1. Отделно от това, доколкото заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ се издава срещу нарушителя (извършителя на незаконния строеж), както изисква това чл. 225, ал. 3 ЗУТ, то ирелевантно е обстоятелството кой е (действителният) собственик на процесната сграда, след като "Бутед" АД представя доказателства, че е правоприемник на държавното предприятие Бутед, а последното под фирмата "Общинско търговско предприятие", впоследствие "Търговия на едро", се претендира да е извършител на строежа към 1991 г. (когато органът сочи да е извършен строежът).

1. Разгледана по същество жалбата е основателна. Преди издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж административният орган е следвало да извърши проверка за това дали този строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Тази проверка органът следва да направи служебно и без да е налице искане от жалбоподателя и без наличието на доказателства за търпимост на строежа (удостоверение за търпимост). Ирелевантно е в този случай дали е представено удостоверение за търпимост, защото липсата на такъв документ не освобождава административния орган от посоченото негово служебно задължение и той дължи мотиви в тази насока.

1. Касателно спорния имот, видно от писменото заключение на вещото лице (изпълнило съдебно-техническа експертиза по делото) през 1984 г. е изработен регулационен план на Северна промишлена зона, за който липсва заповед за одобряване, но в кадастралната основа на плана процесната сграда е заснета. Същата присъства и в изработения през 1992 г. кадастрален план, приет на 20.03.1992 г. Поради това следва да се приеме, че строежът на тази сграда е презумптивно законен, а веднъж придобит статутът на търпимост не може да бъде отнеман.

1. Допълнително доказателство за това обстоятелство е издаденият АДС № 4299 от 24.04.1974 г. с включен в приложението му спорния строеж, което обстоятелство, съгласно трайно установената практика на същия административен орган, се приема за безспорно доказателство за извършено държавно приема на строежа по реда на чл. 81, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти (отм.). В тази връзка рязката промяна в поведението на административния орган в настоящия случай грубо нарушава принципа за последователност и предвидимост, установен с разпоредбата на чл. 13 АПК.

1. Според вещото лице, строежът е допустим и към настоящия момент, като съответстващ на предвижданията за терена, доколкото в предвижданията на ПУР от 2007 г. и в ОУП от 2011 г. въпросната сграда попада в терен, който се предвижда за изграждане на складове и липсва спор (между страните), че именно с такова функционално предназначение сградата съществува. А доколкото към настоящия момент липсва ПУП за застрояване, то тази сграда не противоречи и на изискванията на такъв план.

IV. Преди Бургаският административен съд да финализира производството по адм. д. № 2402/2012 г. със съдебен акт, областният управител на Област Бургас издава заповед № РД-17-2 от 31.05.2013 г. (на л. 15-20 от адм. д. № 11522/2013 г. на ВАС-II отд.), с която е разпоредил:

1. Да се извърши корекция в Акт за частна държавна собственост № 2150 от 07.11.1997 г., одобрен от областен управител - Бургас, както следва:

а) Текстът в графа 15 "Имотът е включен в капитала на търговско дружество" се отменя и

б) вместо него да се чете: "Сградите по акта са изградени със средства на държавата".

1. След уреждане на отношенията между държавата и собственика на земята "Сентрал парк Бургас" ЕООД по реда на ПМС № 192 от 01.10.1991 г., доп. с ПМС № 20/1993 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 ноември 1944 г. за сгради с идентификатори по КККР на гр. Бургас, както следва: .... за заплащането им като подобрения върху реституирания имот, представляващ понастоящем ПИ с идентификатор 07079.604.195 по КККР на гр. Бургас, да продължи процедурата по отписване на същите от регистрите за държавна собственост.

Това, което в случая следва да бъде изрично отбелязано, е обстоятелството, че процесната сграда с идентификатор 07079.604.195.45, не е сред изброените в заповедта на областния управител (многоточието в т. 2 по-горе замества изброяването, направено в заповедта на областния управител).

Като правно основание за издаването на тази заповед областният управител е посочил: "във вр. с чл. 1, ал. 3 от ПМС № 192 от 1.10.1992 г., доп. с ПМС № 20/1993 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. и § 1 от Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 63 от 03.08.1991 г., отм., ДВ, бр. 113 от 28.12.2000 г.). А от фактическа страна е приел за установено, че:

"С писмо № 91-97-52 от 18.03.2013 г. на областния управител до МИЕТ и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) са поискани копие от приватизационната документация на "Бутед" ЕООД - Бургас, инвентаризационни описи към 31.12.1992 г. на ДТФ - Бургас и други доказателства за вещни права върху имота. В отговор са постъпили:

• Писмо вх. № 91-97-52/1/ от 28.03.2013 г. на МИЕТ, с което информира, че приватизацията на "Бутед" ЕООД е извършена от Агенцията за приватизация, поради което министерството на разполага с приватизационна документация на дружеството. От архивираното в МИЕТ досие на "Бутед" ЕООД за периода, когато държавата е била собственик на капитала, не са намерени инвентаризационни описи към 31.12.1992 г. Представя копия от документи, свързани с реституционни претенции към дружеството от страна на РКС "Черноморие", счетоводна "Справка за собствените складове на ДСО "Търговия на едро" - клон Бургас в складовата база в Пром. зона "Север" - гр. Бургас" към м. IV 1974 г.

• С писмо вх. № 91-97-52/2/ от 24.04.2013 г. АПСК изпраща копия на извлечение от Анализ на правното състояние на "Бутед" ЕООД от м. март 1999 г., извлечение от приложение към приватизационна оценка от м. юни 1999 г. - извлечение от сметка 203 на "Бутед" ЕООД и приватизационен договор от 22.10.1999 г. за продажба на 73 % от дяловете на "Бутед" ЕООД.

...............................................................

С оглед писмата на МИЕТ и АСПК не се установява наличие на инвентаризационни описи за сградите към 31.12.1992 г., т. е. не се установява надлежно включване на същите в капитала на дружеството с държавен капитал "Бутед" ЕООД - Бургас, както и преди това в капитала на неговия праводател "Държавна търговска фирма - Бургас", чието наименование впоследствие е променено на "ДТФ Бутед" (...) тъй като няма документи, от които да е видно какви конкретни сгради с конкретна балансова стойност са били получени по силата на правоприемството от праводателите/държавни предприятия, които са стопанисвали имуществото след одържавяването му през 1959 г. (...) Или след като няма доказателства за валидно предадено за стопанисване и управление на визираното имущество на дружеството с държавен капитал "Бутед" ЕООД - Бургас, респ. за надлежно включване в капитала на същото, се приема, че сградите по АДС № 4299/24.04.1974 г. и последващ АЧДС № 2150/07.11.1997 г. са държавна собственост, т.е. неправилно в АЧДС № 2150/07.11.1997 г. е отразено, че същите са включени в капитала на "Бутед" ЕООД (...)".

На 10.06.2013 г. е подписано Споразумение № Д-03-20 между вр. и. д. областен управител на Област Бургас и "Сентрал парк Бургас" ЕООД, с което страните заявяват, че "уреждат облигационните си отношения по повод заплащане на стойността на подобренията, извършени с държавни средства, представляващи част от върнато одържавено кооперативно имущество на Районен кооперативен съюз - Бургас, респ. РКС "Черноморие" - Бургас, праводател на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 104, том V, рег. № 6863, д. № 715/2010 г. и Учредителен акт на "Сентрал парк Бургас" ЕООД от 15.12.2010 г.", като "за подобренията, представляващи сгради, подробно описани в Акт за частна държавна собственост № 2150/07.11.1997 г. и предходен АДС № 4299/24.04.1974 г. и съответстващи на сгради с идентификатори по КККР на гр. Бургас (...)" "Сентрал парк Бургас" ЕООД е заплатило сумите 400 лв. и допълнително още 2452 лв.

С последваща заповед № РД-11-246 от 12.06.2013 г. вр. и. д. областен управител на Област Бургас е разпоредил да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост сградите, описани в Споразумение № Д-03-20 от 10.06.2013 г.

V. Сезиран с касационни жалби от процесуалните представители на началника на РДНСК - ЮИР и на "Сентрал парк Бургас" ЕООД Върховният административен съд, второ отделение, с решение № 1387 от 31.01.2014 г. по адм. д. № 11522/2013 г. е оставил в сила решение № 1175 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд (виж по-горе т. III от тези мотиви), а касационната жалба, подадена от процесуалния представител на "Сентрал парк Бургас" ЕООД е оставил без разглеждане. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение, е приел, че:

1. Правилно и в съответствие с материалния закон решаващият съд приема, че оспорването от лице, което претендира права на собственост върху строежа, е допустимо, независимо, че то не е посочено като адресат на заповедта. В ЗУТ няма специална норма относно правото на жалба срещу заповедите за премахване на незаконен строеж, затова съгласно чл. 219, ал. 3 ЗУТ се прилага чл. 147 АПК. Правото на жалба не е ограничено от чл. 147 АПК само по отношение на адресатите на акта. Кръгът на засегнатите лица, които се явяват заинтересовани страни в административния процес, е по-широк. Правото на собственост върху строеж е защитено от закона вещно право, притежанието на което обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването му и с това пряко застрашаваща го.

1. Поначало заповедта се издава срещу извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските по принудителното изпълнение съгласно чл. 225, ал. 6 ЗУТ. Адресат може да бъде и възложителят на строежа - т. 6, т. е. неговият собственик, когато той е различен от извършителя. Отговорността им е солидарна - чл. 225, ал. 7 ЗУТ. Ако извършителят не е известен и липсват данни да е различен от собственика, то само последният е адресат. Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по съществото на спора, а не за допустимостта на оспорването.

1. Административният съд няма компетентност да решава спора за материално право върху незаконния строеж, обоснован от представените по делото конкуриращи се доказателства. За нуждите на съдебната проверка, която има за предмет според чл. 168 АПК законосъобразността на оспорения административния акт, е достатъчно наличието на валидни от външна страна документи, легитимиращи оспорващия като собственик. Приет по делото е Акт за държавна собственост № 4299 от 24.04.1974 г. за имот "Складова база - сгради по приложен опис", в който в т. 18 е посочена столова, част от която е процесната сграда, според заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Това е достатъчно за доказване на активната процесуална легитимация на "Бутед" АД в административния процес.

1. Касационната жалба на "Сентрал парк Бургас" ЕООД гр. Бургас е недопустима, като подадена от лице, което няма право на касационно обжалване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Обжалваното решение, с което се отменя заповед за премахване на незаконен строеж, се явява благоприятно за адресата на заповедта, за когото тя непосредствено създава задължения за премахването. С отмяната отпадат задълженията и това е благоприятно за задълженото лице, поради което то няма правен интерес за касационното обжалване. Такъв не може да се обоснове от обстоятелството, че благоприятният резултат е постигнат по жалба на друго лице. Правният интерес не зависи и от субективното желание на представляващия дружеството за премахване на строежите, което следва да се реализира по друг начин, а не чрез сезиране на специализираните органи за контрол на строителството.

С определение № 5637 от 25.04.2014 г. по адм. д. № 3751/2014 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 1387 от 31.01.2014 г. по адм. д. № 11522/2013 г. на тричленния състав в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, гр. Бургас и е върнал делото на същия тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия, т. е. за издаване на решение по съществото на заявения от "Сентрал парк Бургас" ЕООД касационен спор.

Според чл. 235, ал. 2 АПК определението на петчленния състав е задължително за тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение, поради което този тричленен състав издава второ решение (решение № 8248 от 17.06.2014 г.) по същото адм. д. № 11522/2013 г. със същия диспозитив - оставя в сила решение № 1175 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че статутът на търпим строеж възниква по силата на закона и при кумулативното наличие на материалноправните условия, предвидени в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, този статут не подлежи на удостоверяване и дори и да има издаден акт, който го констатира, този акт има доказателствено значение само в нотариалното произвоство и не обвързва административния орган и съда в производството за премахване на строежа, поради което те са длъжни служебно да изследват наличието на основанията за търпимост. Единствено статутът на търпимост изключва правните последици на незаконния строеж. В случая бил налице търпим строеж, който не подлежи на премахване.

VI. Пак през 2013 г. са проведени и други съдебни производства, които имат връзка със сега обсъжданото искане за отмяна.

1. "Бутед" АД гр. Бургас е оспорило законосъобразността на заповед № РД-17-2 от 31.05.2013 г., с която областният управител на Област Бургас внася съществена промяна в съдържанието на АЧДС № 2150 от 07.11.1997 г., с която се отрича да е придобито право на собственост от това дружество чрез приватизация на част от сградите в складовата база. С определение № 2250 от 04.11.2013 г. по адм. дело № 1660/2013 г. на Административен съд - гр. Бургас, оставено в сила с определение № 623 от 17.01.2014 г. по адм. дело № 16179/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение, оспорването е оставено без разглеждане поради липса на правен интерес за оспорващото дружество, защото "действията по актуване или деактуване имат правни последици единствено за длъжностните лица от администрацията, отговорни за извършването им, но не са правопораждащи факти и не засягат правата и законните интереси на трети лица, а в случай на спор за материално право между страните, по аргумент от чл. 79, ал. 3 от ЗДС, същият следва да се реши по общия исков ред, но не и по реда на АПК".

1. Със заповед № РД-09-79 от 02.08.2013 г. областният управител на Област Бургас е отменил цитираните по-горе в т. IV свои заповеди № РД-17-2 от 31.05.2013 г. и № РД-11-246 от 12.06.2013 г.

1. "Сентрал парк Бургас" ЕООД е оспорило законосъобразността на тази заповед. Бургаският административен съд с определение № 1835 от 13.09.2013 г. по адм. дело № 2110/2013 г. е оставил и тази жалба без разглеждане, приемайки, че оспорената с нея заповед е "вътрешнослужебен акт, лишен от конститутивен ефект и в частност - с нея не се засяга правото на собственост на ничия страна (а) извършената отмяна на предходни актове, касаещи извършени отбелязвания в съставения АДС, следва да бъде възприемана и тълкувана единствено като вътрешнотехническа дейност по администриране на актовете за държавна собственост". Този път обаче Върховният административен съд с определение № 14605 от 06.11.2013 г. по адм. дело № 13970/2013 г. е приел, че:

а) "от двете отменени заповеди безспорно са придобити права за "Сентрал Парк Бургас" ЕООД, гр. Бургас, защото с първата се извършва корекция в съставен вече Акт за частна държавна собственост № 2150/07.11.1997 г., която е в полза на дружеството, а с втората се отписват от регистрите за държавна собственост също в полза на дружеството сгради с конкретно посочени номера по АЧДС, идентификатор по КККР на гр. Бургас, площ и предназначение";

б) "дори да се приеме, че по своята същност те са вътрешнослужебни актове, то следва да се има предвид, че и вътрешнослужебните актове са вид административни актове и подлежат на съдебен контрол когато засяга права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица - в този смисъл е разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и решение № 21 на Конституционния съд от 26.10.1995 г. по конст. дело № 18/1995 г. за тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България";

в) "според легалната дефиниция в чл. 21, ал. 3 от АПК, "индивидуален административен акт" е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения (и) по тази логика може да се приеме, че предходните заповеди са индивидуални административни актове";

г) "отделно от това, издадената нова заповед безспорно рефлектира негативно в правната сфера на "Сентрал Парк Бургас" ЕООД и засяга придобити права на дружеството за сметка на създадени такива на "Бутед " АД".

По тези съображения с посоченото по-горе определение Върховният административен съд отменя определение № 1835 от 13.09.2013 г. по адм. дело № 2110/2013 г. на Бургаския административен съд и "връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно с изложените в настоящото определение мотиви".

1. В изпълнение на тези указания Бургаският административен съд с решение № 251 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 2110 от 2013 г. е отменил заповед № РД-09-79 от 02.08.2013 г. на областния управител на Област Бургас. Изводите си за незаконосъобразност на оспорената заповед Бургаският административен съд е обосновал с това, че при издаването й областният управител не е спазил реда за възобновяване на административното производство по чл. 99 и сл. от АПК. С решение № 9016 от 27.06.2014 г. по адм. дело № 5166/2014 г. Върховният административен съд е споделил това становище и е оставил в сила решението на Бургаския административен съд.

VII. На 13.06.2014 г. "Сентрал парк Бургас" ЕООД е подало искане за отмяна по реда на чл. 246 във връзка с чл. 239, т. 5 АПК на решение № 1387 от 31.01.2014 г. по адм. д. № 11522/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение, както в частта, с която е оставено в сила решение № 1175 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд, така и в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на "Сентрал парк Бургас" ЕООД срещу същото решение на Бургаския административен съд.

Както се посочи по-горе (т. V, последните два абзаца) към датата на това искане с определение № 5637 от 25.04.2014 г. по адм. д. № 3751/2014 г. петчленен състав на Върховния административен съд вече е отменил решение № 1387 от 31.01.2014 г. по адм. д. № 11522/2013 г. на тричленния състав в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, гр. Бургас и е върнал делото на същия тричленен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него. А изпълнявайки това определение, тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение, с решение № 8248 от 17.06.2014 г. (четири дни след искането за отмяна) по същото адм. д. № 11522/2013 г. отново е оставил в сила решение № 1175 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд.

На 31.07.2014 г. "Сентрал парк Бургас" ЕООД отново е подало искане за отмяна, но този път на влезлите в сила решения № 1387 от 31.01.2014 г. и № 8248 от 17.06.2014 г., двете по адм. д. № 11522/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение.

Новото искане за отмяна е основано на чл. 239, т. 3 АПК и неговия петитум завършва така: "да отмените (посочените две решения на ВАС-II отд.), с които е оставено в сила решение № 1175 от 03.06.2013 г., постановено по адм. д. № 2402/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас и да върнете делото на първата инстанция за ново разглеждане (...)". Този петитум обуславя извода, че искането на "Сентрал парк Бургас" ЕООД е за отмяна при условията и по реда на чл. 239, т. 3 АПК на влезлите в сила решения № 1387 от 31.01.2014 г. и № 8248 от 17.06.2014 г., двете по адм. д. № 11522/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение, и на оставеното с тях в сила решение № 1175 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 2402/2012 г. на Бургаския административен съд.

Това искане за отмяна е основано на следния довод:

"Влязлото в сила решение № 1175 от 03.06.2013 г. постановено по адм. д. № 2402/2012 г. на АС - Бургас в частта относно допустимостта на жалбата изцяло се основава на АДС № 2750/07.11.1997 г. След като този акт на държавното учреждение е отменен с влязла в сила Заповед № РД-17-2/31.05.2013 г. на Областен управител - Бургас в релевантната графа 15, е налице основание по чл. 239, ал. 1, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане."

В проведеното на 09.10.2014 г. съдебно заседание по настоящето адм. дело № 10977/2014 г. "Сентрал парк Бургас" ЕООД е представляван от адвокат Елена Златинова - процесуален представител по пълномощно, която е заявила, че оттегля първото искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК (подадено на 13.06.2014 г.) и поддържа искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК (подадено на 31.07.2014 г.).

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК за неоснователно поради следните съображения:

Според тази разпоредба съдебният акт (решение, определение или разпореждане) подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

А според чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Съдебната практика и правната теория единодушно приемат, че по дефиниция документът, в т. ч. и официалният документ (издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по ред и във форма, определени в закон) е изявление на неговия автор, материализирано чрез писмени или електронни знаци върху хартия, магнитен или друг технически носител, а изявлението може да бъде за знание или изявление на воля и когато изявлението е за знание документът е свидетелстващ, а когато изявлението е за воля (т. нар. волеизявление) документът е диспозитивен. Удостоверението е свидетелстващ документ, а административният акт е диспозитивен документ. С чл. 5, ал. 1 и 2 ЗДС законодателят е определил актът за държавна собственост като официален документ, с който държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост. Независимо дали въз основа на тази дефиниция актът за държавна собственост ще бъде определен като удостоверителен (свидетелстващ) официален документ или като констативен административен акт (който е и официален диспозитивен документ), същественото е, че той удостоверява или констатира един възникнал вече правопораждащ юридически факт, от който произтича правото на собственост на държавата, т. е. удостовереното от държавата нейно право на собственост не се поражда от акта за държавна собственост, а от отразения (описания, констатирания) в този акт правопораждащ юридически факт, напр. покупко-продажба, отчуждаване за държавни нужди, замяна и т. н. Това обстоятелство изрично е прогласено с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДС, според която актът за държавна собственост няма правопораждащо действие.

А щом актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, неговото правно значение е само удостоверително (доказателствено) и в съдебната практика той се третира като писмено доказателство за удостовереното в него право на държавна собственост. Затова заличаването на удостовереното с графа 15 на АДС № 2750 от 07.11.1997 г. обстоятелство, че сградите по приложения към акта опис са внесени в капитала на държавното търговско дружество "Бутед" ЕООД, гр. Бургас, с нищо не променя отношенията между страните и в частност - тези между "Бутед" АД, гр. Бургас, като правоприемник по приватизация на "Бутед" ЕООД и "Сентрал парк Бургас" ЕООД, като собственик чрез покупко-продажба и търговски апорт на реституирана кооперативна собственост. Спорът кому принадлежи и в какъв обем правото на собственост върху описаните по-горе 22 сгради от складовата база, между които и процесната сграда с идентификатор 07079.604.195.45 продължава да съществува и промяната на записа в графа 15 на АДС № 2750 от 07.11.1997 г. не само че не разрешава този спор, а дори го задълбочава. Спорът за право на собственост има имуществен (вещноправен) и поради това гражданскоправен характер и следва да бъде разрешен от гражданските, а не от административните съдилища. Този спор не може да бъде разрешен нито от областния управител, нито от РДНСК - ЮИР или друг административен орган, защото правораздаването е функция единствено на съдебната власт, която тя осъществява чрез изброените в чл. 119 от Конституцията съдилища.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,