Решение № 15279 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12510/2010 г.

Решение № 15279 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12510/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците против решение № 8284 от 21.06.2010 г. по адм. д. № 3647/2010 г. на Върховния административен съд - III отделение, като неправилно. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила както и необоснованост. Ответната страна - Сайед Амир, гражданин на Иран, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), съдът по жалба на Сайед Амир Набавизадех Сайед Камал, гражданин на Иран, е отменил административно решение № 72/08.02.2010 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, по изложени съображения, че административният орган не е събрал доказателства относно сигурността на страната по произход, съдържащи данни за ситуацията в същата, общественополитическата обстановка и спазването на човешките права, с което е нарушил административнопроизводствените правила. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила като изпълни задълженията си по чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Видно от бежанската история, разказана от кандидата в проведеното интервю, същият е напуснал заедно с баща си страната им на произход Иран на 17.08.2009 г. легално с автобус за Турция, след което влизат нелегално в България на 19.08.2009 г. Мотивира молбата си за статут с отправена заплаха за живота му, вследствие на конфликт между баща му и съпругът на тяхна роднина. Разказва, че не е присъствал на конфликта, но след това е разбрал, че баща му е имал извънбрачна връзка с братовчедка си и нейният съпруг го заплашил с убийство. Бащата се уплашил и отишъл да живее при приятел, а съпругът се заканил, че ако не го намери, ще убие сина му. Кандидатът заявява, че има брат, който живее с майка му в Иран, че не е членувал в политически партии, не е преследван, не е арестуван или осъждан. При тези обстоятелства съдът неправилно е преценил, че административният орган незаконосъобразно е отказал да приложи разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради допуснатото от него административно нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на молителя с държавата по произход. Посочената правна норма следва да се преценява с оглед фактите, посочени от кандидата в бежанската история. В случая изрично е видно, че за кандидата с оглед неговата бежанска история, не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, поради което административният орган не е бил длъжен да се произнася по сигурността на обстановката в Иран, тъй като кандидатът сочи изключително лични отношения между моралното поведение на неговия баща и съпругът на неговата братовчедка. Тази вражда не е свързана с основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основни права на човека или с действия, водещи до този резултат. Законосъобразно е административното решение в частта, в която е отказано предоставяне на статут на бежанец, защото не са установени основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ - жалбоподателят да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Представената от чужденеца в настоящата инстанция декларация на Съвета на Европейския съюз е свързана за осъдени лица в Иран, а жалбоподателят не е осъждан. Правилно е приложен от административния орган материалния закон относно липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за кандидата. В случая не е налице въоръжен конфликт, във връзка с който да са отправени, тежки и лични заплахи срещу живота и личността на кандидата като гражданско лице. Изрично в административното решение е посочено, че в Иран не е налице въоръжен конфликт. При това безспорен е фактът, че кандидатът не сочи като основание за хуманитарен статут, наличие на въоръжен конфликт. Самият кандидат е заявил, че е напуснал държавата си по желание на баща си, а не от изпитван страх от личния му конфликт с роднината му. С оглед на изложените съображения обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени. Фактическите обстоятелства са установени по делото, което позволява настоящата инстанция да прецени жалбата на чужденеца срещу обжалваното административно решение като неоснователна и като такава се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав