Решение № 9975 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13460/2009 г.

Решение № 9975 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13460/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 52 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 5217/2008 г. Административен съд - София-град обявява нищожността на решение № 95-00-12/28.07.2008 г. на старши юрисконсулт в отдел "Правни дейности", дирекция "Административно-правно обслужване" на Министерство на правосъдието, с което е отказано да се предостави достъп до обществена информация по заявление № 95-00-128/14.07.2008 г. на Марийка Атанасова Хъртова и преписката е изпратена на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за произнасяне по заявлението. Решението е обжалвано от административния орган. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с доказателствата и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Хъртова да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София-град е незаконосъобразно. Неправилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. Като орган на изпълнителната власт министърът на правосъдието е задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и този орган или изрично определено от него лице дължи произнасяне по всяко направено искане за предоставяне на достъп до обществена информация (чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ). В разглеждания случай оспореното пред първоинстанционния съд решение № 95-00-12/28.07.2008 г., издадено по заявлението на ответницата по касация Марийка Хъртова за достъп до обществена информация, е постановено от Любомир Димов старши юрисконсулт в отдел "Правни дейности", дирекция "Административно-правно обслужване" на Министерство на правосъдието, лице, изрично определено от министъра да се произнася по искания по този закон ( заповед № ЛС -04-582/20.06.2008 г., болничен лист № 1729589, установяващ отсъствие на първоначално определеното лице на посочената дата). Следователно административният акт е постановен от лице, на което са делегирани правомощия по реда предвиден в закона. При тези данни в противоречие с цитираните по горе разпоредби е заключението на първоинстанционния съдебния състав, че решението е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно. Съображенията, че в конкретната хипотеза задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, е директорът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е част от специализираната администрация на Министерството на правосъдието, което като администрация подпомага дейността на министъра (чл. 42, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 27, т. 8 от устройствения правилник на ведомството (отм.). Директорът на дирекцията не е орган на изпълнителната власт, а следователно и задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. Ето защо като приема, че последният е компетентен да се произнесе по заявлението за достъп до информация, съдът постановява решение в противоречие със закона. При постановяване на обжалваното решение e допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се произнася по всички, визирани в чл. 146 от АПК основания за законосъобразност на административния акт и не излага мотиви в тази насока. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е нарушена императивна норма, въведена от законодателя като гаранцията за правилността на съдебния акт. Изложеното налага извода, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да провери законосъобразността на административния акт на посочените в чл. 146 от АПК основания. Това разрешение е съобразено с правомощията на касационната инстанция по чл. 221, ал. 2 - 6 от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК. Цитираните норми не предвиждат възможност за изменение на първоинстанционния съдебен акт, поради което доводите на ответника по касация в тази насока не могат да бъдат споделени. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение