Решение № 13620 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2014 г.

Решение № 13620 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 629 от 18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 2857/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение по жалба на "Тера Газ" ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1104819 от 05.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 324 от 26.06.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който на дружеството са определени допълнително задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 07, 08 и 09.2011 г. общо в размер на 593689.53 лв. главница и Дирекция "ОДОП" - Варна е осъдена да заплати на "Тера Газ" ЕООД разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, в обжалваното решение е налице описание на събраните доказателства и изложение на установената от приходните органи фактическа обстановка, но в мотивите на съда липсват логически и непротиворечащи изводи за реалността на спорните доставки. Излагат се подробни доводи за неправилност на извода на АС-Варна за материална незаконосъобразност на РА в съответните му части. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Тера Газ" ЕООД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Тера Газ" ЕООД, чрез адв. Геновева Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд (АС) -Варна е образувано по жалба на "Тера Газ" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 1104819 от 05.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 324 от 26.06.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който на "Тера Газ" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на: 1.отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 450500 лева по фактури, издадени от "Агрикул ленд" ЕООД с предмет - аванс; 2. частично отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 133529 лева по фактури, издадени от "Диас 2000" ЕООД с предмет на доставките - рапица и слънчоглед; Ревизиращите органи са обосновали отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Агрикул ленд" ЕООД и от "Диас 2000" ЕООД поради липсата на доказателства за реалното прехвърляне собствеността на стоката, за която е бил заплатен аванса на "Агрикул ленд" ЕООД и която е предмет на доставката от доставчика "Диас 2000" ЕООД, поради липса на доказателства за произхода на стоката и доказателства, че дружествата - доставчици са разполагали с ресурс за изпълнение на доставките. С обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон АС - Варна е развил съображения за незаконосъобразност на РА. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по фактури, издадени от "Агрикул ленд" ЕООД са налице доказателства за реално прехвърляне на стоката, за която е платен аванса, а по фактури издадени от "Диас 2000" ЕООД, са налице доказателства за реалност на доставките на стоки. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извода за наличие на достатъчна индивидуализация на стопанската операция по смисъла на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, наличие на доказателства за установяване принципната възможност на доставчика да извърши процесната доставка на родово определени вещи /продажба на рапица, ечемик и слънчоглед в съответното количество/ и на такива за установяване действителното извършване на доставката /документи, удостоверяващи транспортирането и предаването на стоката/. По отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Агрикул ленд" ЕООД с предмет - аванс за конкретно посочено количество рапица и ечемик и единична цена на тон, съдът е обосновал извода си с представените в хода на ревизионното производство от "Тера Газ" ЕООД документи и проверка в счетоводството на ревизираното лице. Съдът е приел, въз основа на представения Договор № 1.1.6.1-017/11.07.2011 г., сключен между "Агрикул ленд" ЕООД, в качеството му на продавач и "Тера газ" ЕООД, в качеството му на купувач, че е договорено прехвърлянето /продажбата/ на собствеността върху 2000 тона рапица, реколта 2011 г., като срока на доставките е посочен в периода 12.07.2011 г. -15.07.2011 г., както и че доставките ще се извършат франко склада на купувача в гр. Сливо поле, обл. Русе, като всички разходи по транспортирането са за сметка на продавача. От справка с опис на 67 бр. кантарни бележки за приети 1973.040, т. рапица / бонифицирано тегло 1922.136, т./, както и копие на самите бележки в склад на " Астра биоплан" ЕООД - гр. Сливо поле по партидата на "Тера газ" ЕООД, съдът е приел, че предаването на стоката - рапица е доказано. Въз основа на представения договор Договор № 1.1.6.3-024/15.07.2011 г. между "Агрикул ленд" ЕООД, в качеството му на продавач и "Тера газ" ЕООД, в качеството му на купувач, съдът е приел, че е договорено прехвърлянето /продажбата/ на собствеността върху 1500т. ечемик, реколта 2011 г. като срока на доставките е посочен в периода 15.07.2011 г. -24.07.2011 г., както и че доставките ще се извършат франко склада на купувача в гр. Русе, КТМ като всички разходи по транспортирането са за сметка на продавача. От представената справка с опис на 47 бр. кантарни бележки за приети 1356.140, т. ечемик, както и копие на самите бележки в склад на "Булмаркет ДМ" АД - гр. Русе по партидата на "Тера газ" ЕООД, съответно експортни бележки с доставчик ревизираното лице и получател " Алфрет С. Тьопфер" и приемно-предавателни разписки, оформени с печата на "Агрикул ленд" ЕООД, за изпращане от същия на ревизираното лице, съдът е приел, че предаването на стоката - ечемик е доказано. Съдът е приел също, че от представените при административното обжалване на акта от ревизираното лице допълнително доказателства във връзка с извършения транспорт на стоката - фактури за транспортни услуги, тварителници и пътни листи от "Ив Транс" ООД и "Агро резерв" ЕООД с получател "Агрикул ленд" ООД, транспортирането на стоката било доказано. А от представените анализни свидетелства от складовите бази на "Астра биоплант" ООД и "Булмаркет ДМ" ООД при получаването на стоката по партидата на "Тера газ" ЕООД от доставчика "Агрикул ленд" ЕООД, с отбелязване във всяко свидетелство към коя кантарна бележка се отнася, доставената стока била ясно индивидуализирана. Съдът се е позовал и на заключение по съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), и допълнителни заключения към същата, от които се установявало, че процесните фактури по доставчици са отразени в счетоводството на ревизираното лице в данъчния период на получаването им, като са взети съответните счетоводни статии: д-т с/ка 402 и с/ка 4531 "Начислен ДДС при покупките" и к-т на с/ка 401.След проверка на представените счетоводни справки и банкови документи, вещото лице е посочило, че е налице плащане по фактурите само по банков път като датата на плащането и датата на издаване на фактурите съвпадат или е спазен срока за издаване на документ при извършено плащане, когато същото предхожда датата на прехвърляне на собствеността. След запознаване с представените извлечение от с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки" за периода 01.07.-31.10.2011 г., дневници за продажби за съответните данъчни периоди и първични счетоводни документи, експертизата е обобщила в табличен вид извършените последващи продажби на ечемик, рапица и слънчоглед на "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл", "Астра биоплант" ООД и "Булмаркет ДМ" ООД. От съпоставката на количествата, посочени в процесните фактури по периоди и осъществената реализация, описана в експертизата е установено, че са продадени значително по-големи количества, като тези по процесните фактури са участвали в описаните продажби. Издадените фактури за реализация са осчетоводени като са взети съответните счетоводни статии. Начисленият ДДС по фактурите за реализация е осчетоводен по к-та на с/ка 4352, следователно ДДС по тях е отразен като задължение към бюджета в счетоводството на ревизираното лице. Вещото лице е изготвило в табличен вид съпоставка на количествата и идентичност на доставката и последващата реализация на ечемик и рапица доставени от "Агрикул ленд" ЕООД на ревизираното лице. От тези таблици безспорно се установявало идентичност на стоката получена от ревизираното лице от доставчика "Агрикул ленд" ЕООД и съответно реализирана в последствие на "Алфред С . Тьопфер Интернешънъл", "Астра биоплант" ООД и "Булмаркет ДМ" ООД. По отношение на доставките по фактури, издадени от "Диас 2000" ЕООД с предмет на доставките - рапица и слънчоглед, съдът е обосновал извода си за реалност на доставките с представените в хода на ревизионното производство от "Тера Газ" ЕООД и прекия доставчик "Диас 2000" ООД документи и проверка в счетоводството на двете дружества. В тази насока, съдът е посочил, че прекият доставчик е представил още в хода на ревизионното производство копие от издадените фактури, констативни протоколи за извършените доставки, в които са посочени номерата на транспортните средства, количеството и вида на стоката и мястото на разтоварване на стоката. Същите били подписани от получателя и продавача. Представени били договори за покупко - продажба на зърно между доставчика и ревизираното лице " Тера газ" ЕООД - № 1.1.007.4.1.03.09/2011 за продажба на 100т. рапица, реколта 2011 г., № 1.1.006.4.1.03.09/2011 за продажба на 130т. рапица, реколта 2011 г., № 1.1.009.4.1.09.09/2011 за продажба на 300т. рапица, реколта 2011 г. и № 1.1.010.4.1.14.09/2011за продажба на 500т. рапица, реколта 2011 г., като в договорите е уговорено доставките да се извършват франко склада на купувача в гр. Сливо поле и транспортните разходи да са за сметка на продавача. Представени били и договори за покупко-продажба на слънчоглед - № 1.1.008.4.2.05.09/2011 за продажба на 200т., реколта 2011 г., № 1.1.011.4.2.16.09/2011 за продажба на 200т., реколта 2011 г., № 1.1.014.4.2.20.09/2011 за продажба на 200т., реколта 2011 г., № 1.1.013.4.2.20.09/2011 за продажба на 500т., реколта 2011 г., като в договорите е уговорено, че доставките ще се извършват франко склада на купувача в гр. Сливо поле и в гр. Бургас, КРЗ, силоз № 4 и транспортните разходи да са за сметка на продавача. Прекия доставчик "Диас 2000" ЕООД, представил още СД по ЗДДС, дневници за продажби за съответните периоди, счетоводни справки за осчетоводяване на фактурите и начисления ДДС, доказателства за извършено разплащане по банков път по фактурите, справка за заетия персонал, писмени обяснения. За предаването на стоката били представени товарителници и приемно-предавателни протоколи, фактури за наетия транспорт и съпътстващи документи за транспорта на стоката. Представени били и всички фактури за покупките от земеделски производители и фирми, както и констативни протоколи, кантарни бележки и пътно-прехвърлителни разписки. По отношение на произхода на стоката от доставчика "Диас 2000" ЕООД били представени фактури и констативни протоколи към същия от предходни доставчици, включително и от предходните доставчици "Агро комерс 2011" ЕООД и "Агрозърно 2011" ЕООД, с които е прехвърлена собствеността върху стоката, като в тях са описани - дата, номер на автомобил, място на разтоварване и количество. Представени били приемни бележки, кантарни бележки, товарителници, декларации от търговец на зърно. Въз основа на тези доказателства, съдът е приел, че стоката е превозена и разтоварена в складови бази в гр. Сливо поле на "Астра биоплант" ЕООД с посочен доставчик "Диас 200" ЕООД и получател ревизираното лице "Тера газ" ЕООД, като в документите били посочени място на натоварване на стоката, час на влизане и на излизане, водач, регистрационен номер на автомобила и ремарке, предназначение на стоката, място на премане, превозвач, номер на документ, придружаващ стоката, тегло /бруто, тара, нето/. Всички приемни бележки били подписани от шофьора на товарния автомобил и за получателя от оператор. Съдът е приел, че констатациите и изводите на органът по приходите за липса на реалност на извършените доставки по част от фактурите, издадена от "Диас 2000" ООД се опровергават и от заключението по приетата по делото ССЕ, и допълнителни заключения към същата, съгласно които при проверка на всички приложени по делото и административната преписка документи, така и в счетоводствата на жалбоподателя и доставчика, а също така и в счетоводствата на последващите получатели на стоката доставена на "Тера газ" ЕООД от "Диас 2000" ЕООД, счетоводствата на ревизираното лице и доставчика са водени съгласно изискванията на ЗСч и СС, процесните фактури, по които не е признато право на данъчен кредит, издадени от "Диас 2000" ЕООД с получател "Тера газ" ЕООД, са осчетоводени и са взети съответните счетоводни статии. Въз основа на заключението, изготвено след проверка на представените банкови документи както и от записванията в счетоводното извлечение на главна книга по с/ка 411" Клиенти", аналитична партида "Тера газ" ЕООД за периода 01.08.-31.10.2011 г., съдът е приел, че всички издадени фактури между страните са заплатени изцяло по банков път до 04.10.2011 г. в т. ч. и по процесните доставки, като е налице пълно съвпадение на данните за плащания в счетоводствата на двете дружества - " Диас 2000" ЕООД и " Тера газ" ЕООД. Приел е, че в счетоводството на доставчика са осчетоводени разходи за транспорт на стоките, предмет на доставките, не само по процесните фактури, но и по всички доставки, осъществени от доставчика до "Тера газ" ЕООД за периода 01.08.-30.09.2011 г. Въз основа на изготвената от вещото лице подробни справки / в табличен вид/ съдът е приел, че са налице транспортни документи, от които да се установи от къде е натоварена процесната стока, кой е предходния доставчик на същата, кой е превозвач, къде е разтоварена стоката, както и съпоставимост на фактурираното количество с превозеното такова. По отношение на всички доставки, за които на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит, съдът се е позовал на релевантната практика на СЕС - Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е посочил, че в РА липсват твърдения и мотиви за извършена измама от издателя на фактурата или друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице е знаело или според обстоятелствата е следвало да знае. Затова е приел, че добросъвестният получател, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, която отразява извършена продажба на стока, по която е платил данъчната основа и дължимия ДДС, има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС по фактурата. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС - Варна обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за материална незаконосъобразност на РА. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е разгледал изолирано доказателствата, събрани в рамките на ревизията и на съдебното производство и е ценил такива, които са неотносими. Видно от обжалваното решение АС - Варна е установил фактите, касаещи спорния предмет, описал е събраните доказателства, задълбочено ги е обсъдил с оглед доказателствената им сила като частни писмени документи и е разгледал констатираното от вещото лице по ССЕ. Анализирани са всички писмени доказателства и правилно относно отказания с РА данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените двама доставчици първостепенният съд се е съсредоточил върху изследването на пряката доставка, доколкото произходът на стоката и предходните доставки не са определящи за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Едновременно с това съдът е обсъдил и факта на използване на придобитите от РЛ стоки в неговата икономическа дейност. На следващо място, не е налице допуснато от първостепенния съд неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като изводите на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Относно отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Агрикул ленд" ЕООД, правилно АС - Варна е приел, че РА е незаконосъобразен в посочената част. Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансова плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/. Визираната разпоредба е аналогична с нормата на чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /ОВ L 347, 2007 г./, за която в т. 45 от тълкувателно приложимото Решението по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C-419/02, СЕО посочва, че представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т. 48 той уточнява още, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане /така и Решение от 3 май 2012 г. по дело Lebara, C-520/10, т. 26/. В настоящия случай е безспорно установено, че издадените фактури отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, като посочват предмета на доставката - аванс за конкретно количество и вид стока - рапица и ечемик и единична цена на тон. Освен това, безспорно е установено, че преди издаване на фактурите са сключени Договори № 1.1.6.1-017/11.07.2011 г. и № № 1.1.6.3-024/15.07.2011 г. между "Агрикул ленд" ЕООД, в качеството му на продавач и "Тера газ" ЕООД, в качеството му на купувач, с които е договорено прехвърлянето /продажбата/ на собствеността върху 2000 тона рапица, реколта 2011 г., респ. 1500т. ечемик, реколта 2011 г., срокът на доставките, мястото на доставката - франко склада на купувача, както и, че разходите по транспортирането са за сметка на продавача. Следователно е изпълнено първото условие, за да бъде ДДС изискуем при авансово плащане по доставка, а именно към датата на издаване на фактурите за аванс всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка са били известни и в частност стоките са точно определени в момента на авансовото плащане. Наред с това, съдът е изследвал приложимите от ЗДДС разпоредби относно авансовите плащания и релевантната практика на СЕС, като от значение на облагането по реда на ЗДДС е факта, че не подлежат на облагане самите плащания, а реалните доставки на стоки или услуги или извършени плащания във връзка с такива реални доставки на стоки или услуги, тъй като правото на данъчен кредит не произтича от издаването на фактурата, а от факта на извършена облагаема доставка. В настоящия случай, както правилно е прието от АС - Варна, реалността на доставките на стоки - рапица и ечемик, за които по процесните фактури е заплатен аванс е доказана. В случая, обосновано съдът е приел, че още в хода на ревизионното производство от ревизирания субект са представени достатъчно убедителни доказателства /договори, пътно-прехвърлителни разписки и приемни бележки, товарителници и анализни свидетелства/, от които да се направи извод за реалност на извършените доставка по фактурите, издадени от "Агрикул ленд" ЕООД. Неправилно органите по приходите са игнорирали събраните в хода на ревизионно производство доказателства, като са приели, че липсват доказателства за реално прехвърляне собствеността на стоката, за която е заплатен аванса. Неоснователни се явяват и направените възражения в касационната жалба в тази насока, доколкото доказателствената стойност на събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, от които безспорно се установява, че доставката на рапица и ечемик от доставчика "Агрикул ленд" ЕООД е реална. Наред с това, правилно съдът се е позовал и на приетите по делото заключения по назначена ССЕ и допълнителни такива, въз основа на които е достигнал до обоснован извод, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ревизираното лице в данъчния период на получаването им, като са взети съответните счетоводни статии: д-т с/ка 402 и с/ка 4531 "Начислен ДДС при покупките" и к-т на с/ка 401, че е налице плащане по фактурите само по банков път, като датата на плащането и датата на издаване на фактурите съвпадат или е спазен срока за издаване на документ при извършено плащане, когато същото предхожда датата на прехвърляне на собствеността, както че от изготвената справка в табличен вид безспорно се установявала последващата продажба на рапица и ечемик от "Тера Газ" ЕООД на "Алфред С. Тьопфер Интернешънъл", "Астра биоплант" ООД и "Булмаркет ДМ" ООД. А от изготвените от вещото лице таблици, правилно съдът е приел за установена идентичност на стоката получена от ревизираното лице от доставчика "Агрикул ленд" ЕООД и съответно реализирана в последствие на "Алфред С . Тьопфер Интернешънъл", "Астра биоплант" ООД и "Булмаркет ДМ" ООД. Относно отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Диас 2000" ЕООД с предмет на доставките - рапица и слънчоглед, правилно първоинстанционния съд е приел, че РА е незаконосъобразен в посочената част. Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В процесния случай предмет на фактурираните доставки е рапица и слънчоглед. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Към доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стока могат да бъдат причислени тези за прякото й реализиране - приемо-предавателни протоколи, складови/ или стокови/ и пътно-прехвърлителни разписки, експедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др. В случая обосновано съдът е приел, че още в хода на ревизионното производство от ревизирания субект и прекия му доставчик са представени достатъчно убедителни доказателства - договори, фактури, първични и вторични счетоводни документи, доказателства за транспорта и съхранението на стоката, доказателства за заплащането на същата, доказателства за предаването на стоката и съответно прехвърлянето на собствеността именно между страните по процесните доставки - констативни протоколи, подписани от страните, кантарни бележки, приемни бележки, анализни свидетелства. Правилно съдът е приел, че съдържащите се данни в събраните писмени доказателства са непротиворечиви и освен това съответстват на счетоводните записвания в счетоводството на ревизираното лице и доставчика му. Освен това, по отношение на този доставчик, с оглед представените от същия доказателства и счетоводни записвания, безспорно е установен и произхода на стоката, въпрос, който макар и да не е от значение за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е бил един от основните съображения на приходната администрация за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по част от фактурираните от "Диас 2000" ЕООД на "Тера Газ" ЕООД доставки на рапица и слънчоглед. В оспореното решение, съдът е разгледал и въпроса дали доставчика "Диас 2000" ЕООД е разполагал с ресурсна обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, не само по тези, за които приходната администрация е признала правото на приспадане на данъчен кредит, но и по всички фактури, т. е. дали разполагат със съответното количество стоки, както и дали е извършено самото предаване на стоките от доставчика на РЛ и по какъв начин е осъществено, като в решението е налице подробно описание на съдържанието на писмените доказателства и какво се установява от тях. Касационната инстанция възприема изцяло мотивите на АС - Варна, въз основа на които е формирал крайния извод за незаконосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "Диас 2000" ЕООД и същите не следва да бъдат преповтаряни. В тази връзка неоснователни са твърденията на касатора за липсата на доказателства, насочени към установяване действителното извършване на процесните доставки на стоки, доколкото е доказана както индивидуализацията на конкретната стопанска операция по всяка от фактурите, предаването на стоките от доставчика на получателя, включително изписването от доставчика и заприходяването на стоки при получателя по съответните материални сметки, наличието на транспорт и кадрова осигуреност. Във връзка с разглеждания спорен предмет за реалност на доставките по фактурите, издадени от "Агрикул ленд" ЕООД и "Диас 2000" ЕООД, следва да бъде съобразено тълкуването, което СЕС е дал за понятието "доставка на стоки", изразено в Решение по дело С - 494/12. В т. 20 от цитираното решение СЕС е посочил постоянната си практика, от която следва, че доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик / т. 35 от Решение по дело С - 435/03; т. 36 от Решение по съединени дела С - 354/03,С-355/03 и С - 484/03; т. 51 от Решение по дело С-255/02; т. 24 от Решение по дело С-237/09/. Съдът е посочил също, че посоченото понятие е обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки. В процесния случай е доказано предаването на стоките от прекия доставчик на получателя, поради което РА се явява материално незаконосъобразен в тази му част. Наред с това, противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. След като приходния орган е обосновал отказа на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Агрикул ленд" ЕООД и "Диас 2000" ЕООД само с твърдения за нереалност на фактурираните доставките, без да се твърдят, събират и анализират доказателства за привидност на доставката или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или според обстоятелствата е следвало да знае, то правилно с оспореното решение съдът е приел, че при наличието на събраните убедителни писмени доказателства за реалност на доставките, незаконосъобразно с издадения ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит по посочените фактури. Съобразно всички доказателства по делото и разгледани по отделно и съвкупно, правилен и обоснован е крайният извод на АС- Варна за наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на "Тера Газ" ЕООД по спорните фактури с издател "Агрикул ленд" ЕООД и "Диас 2000" ЕООД. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с разноските в касационното производство, в полза на ответника по касация - "Тера Газ" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 160,40 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените фактура и преводно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение/ на л. 34 и 35 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение