Решение № 1 от 21.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4393/2016 г.

Решение № 1 от 21.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4393/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Градски съд София по гр. д. № 954/07 г., с което молителката като ответник по иска е осъдена да заплати на ищцата Р. П. на осн. чл. 240 ЗЗД сумата от 11 008,43 лв., ведно със законната лихва върху тази сума и деловодните разноски. Отмяната на влязлото в сила решение се претендира на осн. чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК - молителката сочи, че вследствие на нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участва в делото. Твърди, че живее и работи в САЩ от 1994 г. Препис от исковата молба и призовката за първото по делото заседание са й изпратени на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] и са връчени на Й. П., неин брат. След това първо връчване градският съд е приел, че молителката е редовно призована за заседанията по делото. Препис от решението по делото е изпратен до молителката на същия адрес и е връчен на М. П. - майка. Молителката твърди, че никога не е живяла на адреса в [жк], на който са връчени призовките, книжата и съобщенията до нея и получилите ги лица - Й. П. и М. П., не са й домашни по см. на чл. 46, ал. 2 ГПК, отм. М. П. не е нейна майка, както е отбелязано в съобщението за връчване на решението на градския съд. Не поддържа добри отношения с двамата и твърди, че дори те да са искали, не е имало как да й съобщят за делото. Постоянният й адрес винаги е бил в [населено място], [улица], ет. 5 и на него има близки, които биха получили съобщенията за делото и биха я информирали за него. Ответницата по молбата Р. П. я оспорва като неоснователна - твърди, че за съдебните заседания пред първоинстанционния съд молителката е била редовно призована чрез пълнолетно лице от домашните й по см. на чл. 46, ал. 2 ГПК, което се е съгласило да приеме съдебните книжа за нея със задължение да й ги предаде. Макар да живее в САЩ, молителката е посещавала РБ и е била запозната с делото. ВКС на РБ, като разгледа молбата, я намира за основателна: От представените с молбата удостоверение за постоянен адрес и удостоверение за промени в настоящ адрес се установява, че постоянният адрес на молителката е в [населено място], [улица], с регистрация от 27.10.2000 г., като след тази дата тя живее в САЩ, според отбелязаното в регистъра и представените с молба от 17.01.2017 г. от молителката доказателства. Нейна майка е Д. П., поч. през 2006 г., с последен адрес: [населено място], [улица], ет. 5. По делото молителката, като ответник по иска, не е призовавана на регистрирания постоянен адрес, който е адрес за кореспонденция и съдебен адрес по чл. 27 ЗБЛД, ред. 2005 г. - р. по т. д № 338/08 г. на второ т. о. и р. по гр. д. № 2662/08 г. на второ г. о. на ВКС. Книжата, призовките и съобщенията до нея са изпратени на адреса, посочен в исковата молба - [населено място], [жк][жилищен адрес] и са получени от лица, които не са й домашни по см. на чл. 46, ал. 2 ГПК, отм., защото не живеят на постоянния или настоящ адрес на молителката, отв. по иска. В практиката на ВКС е разяснено, че по аргумент от разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.), ответникът се призовава от постоянния му адрес, а съобразно чл. 98, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) задължение на ищеца е да го посочи в исковата молба, с оглед нейната редовност /р. по т. д. № 436/09 г. на първо т. о. на ВКС./ Без значение е обстоятелството, че лицето, чрез което е извършено връчването, е близък роднина на молителя, след като се установява, че двамата не живеят на този адрес, и следователно не може да се предполага, че призовката ще бъде предадена на адресата. Това е така, тъй като възможността за връчване на призовки и съобщения чрез определена категория трети лица не е самоцелна, а е насочена да обезпечи действителното получаване на книжата от страната по делото- аргумент от чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК (отм.), предвиждащ изрично, че лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. /р. по гр. д. № 1244/11 г. на второ г. о. на ВКС/. Поради горното се налага извод, че молителката, като ответник по иска, поради нарушаване на съдопроизводствените правила за връчване на призовки, книжа и съобщения до нея, не е била уведомена за делото и е лишена от възможността да участва в него - осн. по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Влязлото в сила решение на СГС по делото, постановено по иска на Р. П. срещу Н. П., следва да бъде отменено и делото да се върне на този съд за ново разглеждане, което да започне с връчване на препис от исковата молба, заедно с призовката за първото по делото заседание на посочения по делото постоянен адрес на ответницата в РБ, на осн. чл. 102 ГПК, отм., вр. с § 2, ал. 1 ПЗРГПК/2007 г. Поради изложеното и на осн. чл. 303, ал. 3 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.