Решение № 4183 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2020 г.

Решение № 4183 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 срещу решение № 1147 от 07.08.2020 г. по адм. д. № 907/2020 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отменено решение за отказ за верификация на постъпило искане за междинно плащане рег. № BG05 M90 P001-4. 003-0005/9 от 15.04.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси" 2014-2020 г. в частта по т. 2. 6, т. 2. 7 и т. 2. 11 и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в тези части. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че поради зависимостта на решението по т. 2. 11 от адм. акт от обжалването му относно т. 2. 6 и т. 2. 7 от адм. акт, то се явява частично неправилно и в тази част, респ. - частично правилно, при отчитане влиянието на влизането му в сила поради необжалване съдебното решение по отношение на т. т. 2. 1 и 2. 2 от адм. акт. Ответната страна е представила писмен отговор /становище/. Относно т. 2. 6 от акта сочи, че УО твърди недопустимост на разходи на основание чл. 25 от наредбата с цитирани данни за нощувки и изследване на размера на квартирните пари на целевата група, а в същото време редуцира размера на дневните пари без да има изложени факти какъв е техния размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че точка 2. 6 от акта съдържа отказ за верифициране на разход в размер на 718, 70 лв., в резултат от редуцирането на основание чл. 18, ал. 3, т. 1, б. "б" от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина на размера на платената услуга "полупансион" на командированите лица за периода 2-4.10.2019 г. по причина, че в противоречие с чл. 25 от Наредбата включва и разходи за вечеря. В жалбата се е твърдяло, че така извършеният разход за настаняване тип "полупансион", включващ нощувка, закуска и вечеря е по-икономичен от настаняване, включващо само нощувка и закуска, за което не са представени доказателства. Спорният разход е за настаняване на командированите лица в хотел "Грация деледа", като съчетава дневни пари за храна по смисъла на чл. 18 от Наредбата и квартирни пари по смисъла на чл. 25 от Наредбата – платен е полупансион за нощувка, закуска и вечеря, за които факти не съществува спор по делото. Съгласно чл. 25 от Наредбата разходите за вечеря не се включват в квартирните пари, но според третото изречение на същата разпоредба, те се включват в размера на дневните пари. Относителният дял на дневните пари за вечеря е регламентиран в разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1, б. "б" от Наредбата в размер на 35 на сто, като посочената в решението стойност от 718, 70 лв. е определена като 35 % от нормативно полагащите се на едно командировано лице дневни пари по т. 36 от Приложение № 2 от Наредбата. С така извършената редукция, УО е определил законосъобразният размер на квартирните пари полагащи се в съответствие с чл. 25 от Наредбата, като по отношение на тях правилно е изключена определената по посоченият начин стойност на вечерята. Неправилно е застъпеното в жалбата становище, че тъй като приемащата страна не поемала разходи за храна, то въпросният разход следвало да бъде за сметка на квартирните, а не за сметка на дневните пари – няма нормативна уредба за подобна зависимост. Същевременно актът не съдържа фактически констатации дали разходът от 718, 70 лв. надхвърля с тази стойност допустимия според т. 36 от Приложение № 2 от Наредбата размер на отчетените от жалбоподателя дневни пари, което е необходимо с оглед разпоредбата на третото изречение от чл. 25 на Наредбата, съгласно което всички други разходи са за сметка на дневните пари на командированите лица. В този смисъл, само ако общият размер на отчетените за периода дневни пари, включващ и разхода за вечеря, надхвърля със сумата от 718, 70 лв. нормативната стойност на полагащите се съгласно т. 36 от Приложение № 2 от Наредбата дневни пари, то тогава отказът за верифициране на същата сума би бил материално законосъобразен. Тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на изложените в оспорения административния акт факти, а такива в това отношение липсват - няма изложени данни за необходимата съпоставка, то съдебният контрол за правилното приложение на материалния закон е обективно невъзможен. Преписката е върната на администратвния орган за издаване на нов акт при прилагане на материалния закон в съответствие с горепосочените указания по прилагането на третото изречение на чл. 25 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Според жалбоподателя съдът приема, че с процесните 718, 70 лв. се надхвърля размера на полагаемите се дневни пари по смисъла на т. 36 от Приложение № 2 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, поради което органът е трябвало да докаже този размер на "надвишението". Сочи, че наредбата е приложена по следния начин. Командированите лица са 10. Дните на командировка на всяко едно от тях са 3. Размерът на дневните пари за Италия е ограничен на 35 евро/ден, или 68, 45 лв. /ден (умножено по официалния курс на БНБ на лев към евро - 1, 95583 лв.). На всеки командирован се полагат за 3 дни общо 205, 35 лв. дневни пари. По правилото в чл. 18, ал. 3, т. 1, б. "б" от Наредбата се приема, че разходите им за вечери са 35 % от дневните пари в размер на 205, 35 лв., което прави презумптивен разход за 3 вечери на командирован в Италия по 71, 87 лв. И понеже командираваните са 10, то общият размер на отказаните от РУО средства са 718, 70 лв. РУО не твърдял, че с този размер се надвишават разходите за дневни пари за Италия на командированите лица. От фактурата от хотел"Грация деледа" е видно разход за вечери, но тъй като не е посочен като отделна стойност, изчислението е извършено по правилото в чл. 18, ал. 3, т. 1, б. "б" от Наредбата. В т. 2. 6. на оспорения административния акт е записано, че "Разходите за вечеря в периода на настаняване са недопустими, тъй като не влизат в размера на квартирните пари. Точка 2. 7 съдържа отказ за верифициране на разход в размер на 3120 лв. за осигуряване на кафе-паузи по време на работния семинар в община Осило, отчетени по договора с изпълнителя "Актив Експрес" ЕООД. Отказа е постановен с мотив, че съгласно партньорското споразумение между община Долни чифлик / партньор 1 и община Осило /партньор2 мястото и храната са отговорност на партньор 2, т. е. кафе-паузите са осигурени от община Осило, поради което разходът е недопустим съгласно т. 14. 4 от Условия за кандидатстване по схема "Транснационални партньорства". Като допълнителен аргумент за непризнаване на разхода УО посочил, че в административния договор по отношение на семинара на о-в Сардиния, Италия не са планирани разходи за кафе-паузи – такива разходи били планирани единствено за събитията, организирани на територията на РБ. Изложените в жалбата до съда възражения са били, че сключеното с партньор 2 споразумение не предполага финансово участие в проекта на община Осило, както и че УО не е доказал наличие на двойно финансиране. Съдът не намерил клауза в административния договор относима към разхода за кафе-паузи – напротив, установил от описанието на проекта, че подобни разходи са включени в т. 6. 4. Повдигнатото от общината възражение е основано на отрицателни юридически факти, при което за органа съществува доказателствената тежест да установи твърденият от него положителен юридически факт за наличието на финансова отговорност на община Осило за този разход, т. е. да установи факта, че разходът е финансиран по друга операция, програма или каквато и да е друга финансова схема, произтичаща от националния бюджет, от бюджета на Общността или от друга донорска програма по смисъла на т. 14. 4 от Условията за кандидатстване по схема "Транснационални партньорства". В подкрепа на изложеното в акто фактическо основание за отказа, УО представил като доказателство писмо на кмета на община Осило от 13.06.2019 г., от съдържанието на което съдът приел, че не се установява с необходимата за главното и пълно доказване категоричност, че посоченият в писмото проект, за който е получена безвъзмездна финансова помощ в размер на 233 439, 89 евро в рамките на който се организират транснационални дейности до 8000 евро от бюджета на проекта, има отношение към договореностите от споразумението за транснационално сътрудничество между Община Долни чифлик и Община Осило. Представеното доказателство е достатъчно за предположения в тази насока, поради което съдът приел за недоказано наличието на основанието за недопустимост на разхода по чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ във вр. с т. 14. 4 от Условията за кандидатстване по схема "Транснационални партньорства", съответно неопровергано възражението на жалбоподателя, че ангажиментът на община Осило е само логистичен, но не и финансов. Съдът приел, че при отсъствието на фактическото основанието по допълнително изложеният от УО аргумент за недопустимост на разхода, актът се явява постановен в тази част при неизясняването на всички факти и обстоятелства от значение за правилното приложение на материалния закон. Няма данни и фактически констатации за извършена от УО проверка дали разхода е действително извършен в поисканият за плащане размер, както и няма данни за извършена правна проверка дали ако е извършен, размерът му съответства на принципа за добро финансово управление и качество на изпълнението по чл. 33 от Регламент 2018/1046. Според касационния жалбоподател съдът не е разгледал партньорското споразумение между община Долни Чифлик и партньора община Осило, а съгласно представеното по делото Споразумение за транснационално сътрудничество между бенефициера и община Осило за работното посещение на о-в Сардиния Партньор 1 (община Долни чифлик) ще осигури единствено превод. От представения по делото Доклад на изпълнителя "Актив експрес" ЕООД е видно, че по време на работния семинар в община Осило е имало кафе-паузи От представената от по делото "Финансова обосновка за извършения разход за организиране на работен семинар в община Осило, Италия" е виден размера на разхода за тази кафе-паузи. По т. 5. 2 от представената по делото кореспонденция през ИСУН2020 BG05 M90 P001-4. 003-0005-C01-M019 от 31.03.2020 г. органът е изискал изискал информация във връзка с това, че: "Съгласно договора за услуга с изпълнител "Актив експрес" ЕООД и представената финансова обосновка за стойността на заплатените услуги по сключения договор са организирани 3 бр. кафе-паузи от изпълнителя 3 дни по 13 участника по 2 кафе-паузи на стойност 3120 лв с ДДС. Съгласно партньорското споразумение, храната (catering) е принос и отговорност на община Осило, Италия (Партньор 2). В отговор, с кореспонденция през ИСУН2020 BG05 M90 P001- 4. 003-0005-С01-М020 от 06.04.2020 г. бенефициерът дал разяснение, че според т. 1. 3 Работна програма и методи на работа " в графа "Принос и отговорности " за ред "Работно посещение в Сардиния" е посочено, Партньор 2 да осигури мястото (в съответствие с това залите, подходящи помещения, където да се представят практиките), кетъринга, експертите. Отговорността на Партньор 2 е да предложи подходящите зали, организира доставката на кетъринга, експерти за презентациите, съдейства на изпълнителя по организацията на работното посещение. Според подписаното споразумение няма клауза за финансово участие на партньора, както и за изразходване на средства. Визираният раздел " Работна програма и методи на работа" в никакъв случай не третира финансови ангажименти на партньора". Решението е правилно. По т. 2. 6 от акта: Съгласно т. 36 от Приложение № 2 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за Италия дневните пари са 35 евро, а квартирните пари - до 130 евро. В административния акт не е посочено дали са верифицирани изцяло разходите за дневни пари от 35 евро на човек дневно за 10 командировани лица, включващи 35 % от сумата за вечеря, съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1, б. "б" от Наредбата. Ако те са верифицирани тогава е могло да се откаже верификация на сума за вечеря посочена в документа за квартирните разходи. Поради това изводът на съда, че тези факти и обстоятелства не са изяснени е правилен. Още повече, че в касационната жалба УО заявява, че не е твърдял, че с този размер 718, 70 лв. се надвишават разходите за дневни пари за Италия. По т. 2. 7 от акта: От цитираните в касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган разяснения на бенефициера е видно, че твърди по т. 5. 2, че според т. 1. 3 Работна програма и методи на работа " в графа "Принос и отговорности " за ред "Работно посещение в Сардиния" е посочено, Партньор 2 да осигури мястото (в съответствие с това залите, подходящи помещения, където да се представят практиките), кетъринга, експертите. Отговорността на Партньор 2 е да предложи подходящите зали, организира доставката на кетъринга, експерти за презентациите, съдейства на изпълнителя по организацията на работното посещение. Според подписаното споразумение няма клауза за финансово участие на партньора, както и за изразходване на средства. Визираният раздел "Работна програма и методи на работа" в никакъв случай не третира финансови ангажименти на партньора". Следователно противно на твърденията в касационната жалба с тези обяснения Община Долни Чифлик не признава, че финансовият ангажимент е на партньора. Твърди, че организацията на доставката на кетъринга е на италианската страна по споразумението, но не и заплащането. С оглед липсата на други доводи на касационния жалбоподател, правилен се явява изводът на съда, че актът е постановен в тази му част при неизясняването на всички факти и обстоятелства от значение за правилното приложение на материалния закон. Тъй като отказът за верификация по т. 2. 1 и т. 2. 2 от административния акт е отменен с влязлата в сила част от решението на Административен съд Варна, а по т. 2. 6 и т. 2. 7 преписката е върната за издаване на нов административен акт в тази част, правилно е отменен и актът по т. 2. 11. и е върнат за издаване на нов акт и в тази част. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение