Решение № 273 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1559/2011 г.

Решение № 273 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1559/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Осъденият Ц. И. Ц. е направил искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 172/2010 г. на Габровския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение № 159 от 23.12.2010 г. и прекратяване на наказателното производство. Съображенията на осъдения са, че е осъден два пъти за едно и също деяние, което е недопустимо. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в писмена защита съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага то да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането на осъдения Ц. И. Ц. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено в предвидения в чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на решението, от легитимна страна и касае съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, и подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета "Възобновяване на наказателни дела" от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Габровският окръжен съд с решение № 159 от 23.12.2010 г. по в. н. о. х. д. № 172/2010 г. е потвърдил присъда № 545 от 14.11.2001 г. постановена по н. о. х. д. № 71/2000 г. на Габровския районен съд. С присъдата подсъдимият Ц. И. Ц. е признат за виновен в това, че на 11.11.1999 г. в гр. Габрово причинил средна телесна повреда на Г. И. И., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ" режим. Твърдението, че при постановяване на въззивното решение съдът не е изпълнил задължителните указания на състава на Върховния касационен съд, дадени с решение № 485 от 27.10.2010 г. по н. д. № 486/2010 г. да отмени постановеното от него решение и прекрати наказателното производство, е невярно. С това решение съставът на Върховния касационен съд е възобновил наказателно дело № 9/2002 г. отменил постановеното от Габровския окръжен съд решение № 72 от 9.04.2002 г. и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на допускане на доказателства. В мотивите на решението не се съдържат указания за прекратяване на наказателното производство, а такива за събиране на доказателства дали по отношение на подсъдимия е била реализирана административно наказателна отговорност и за какво деяние . При новото разглеждане на делото въззивният съд е установил, че по отношение на подсъдимия е било издадено наказателно постановление от кмета на [община Габрово за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на общината, изразяващо се в това, че в нетрезво състояние разбил входната врата на жилището на Г. И. И. и му нанесъл побой. За това деяние било наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв. При тези установени факти и поради признатото, с решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) постановено по Делото "Ц. Ц." срещу България, нарушение на чл. 4 от Протокол № 7 съдът е следвало да отговори на въпроса какви са последиците от обстоятелството, че освен административно наказателна, по отношение на Ц. е предприета и наказателна отговорност. При решаването на този въпрос съдът правилно с оглед разпоредбите на вътрешното ни законодателство е приел, че е недопустимо когато е реализирана административно наказателната отговорност, а същото деяние да представлява престъпление, това да е пречка за реализиране на наказателната отговорност. Последната винаги има приоритет спрямо административно наказателната и затова, когато бъдат реализирани и двете на възобновяване подлежи административно наказателното производство. Такъв ред е предвиден в ЗАНН - чл. 72, ал. 1, а компетентен да инициира производството по възобновяване е окръжния прокурор. В тази насока са и съображенията на въззивния съд, който изрично с решението си е постановил да се уведоми прокурора за това обстоятелство. Поради изложените съображения настоящият намира, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато соченото нарушение и искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,