Решение № 17112 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2011 г.

ВАСIV отделение23.12.2011 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

Отменя решение № 14 от 11.02.2011 г. постановено по адм. дело № 236/2010г по описа на Административен съд - Силистра в частта за разноските и вместо него постановява: Осъжда Държавен фонд "Земеделие" - ОРА - гр. Силистра да заплати на ЕТ "ВИВА - ШУНК - Радослав ШУНК", гр. Силистра, разноски по делото пред първата инстанция в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 17112 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК Образувано е по касационна жалба (неправилно наименована частна) на ЕТ "Вива Шунк - Радослав Шунк", чрез процесуален представител адв. Димитър Христов, против решение № 14 от 11.02.2011 г., постановено по адм. дело № 236/2010 г. по описа на Административен съд - Силистра в частта за разноските, с което се осъжда Държавен фонд "Земеделие" - ОРА - Силистра, да заплати на жалбоподателя, разноски по делото в размер на 50,00 (петдесет) лева. Излага доводи за неправилност на посоченото решение в частта за разноските, тъй като счита, че правилата на ГПК се прилагат в административното производство само по отношение неуредените в дял III на АПК въпроси, а разпоредбата на чл. 143 от АПК наименована "Отговорност за разноски" урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. Ответникът - Областна дирекция ДФ "Земеделие" гр. Силистра не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на същата. Счита, че чл. 143 от АПК урежда изчерпателно въпросите за присъждане на разноските в административния процес и в него липсва изискване, страната искала присъждане на такива да представи списък за тях. Предвид на това, субсидиарното прилагане на чл. 80 от ГПК, съгласно чл. 144 от АПК, на който в случая се е позовал съдът е неприложимо. Предлага решението в тази му част като издадено в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна се установява, че с първоначалната жалба подадена пред първоинстанционния съд от настоящия жалбоподател срещу уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 0890/22.07.2009 г. по описа на ОРА - Силистра е поискано присъждане на разноски, като в последно заседание е представено адвокатско пълномощно и вносна бележка за сумата от 900 лв. от дата 27.01.2011г, изплатена на адвокатско дружество "Христов" гр. Русе за процесуално представителство пред АС Силистра. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил нищожността на уведомително писмо изх. № 0890/22.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Силистра, с което е обективирано одобряване на размера на сумата за получаване и размера на редуцираната сума на плащане по схеми за национални доплащания по Общо заявление за плащания на площ 2008 с УИН 19/270508/2190 и е осъдил Държавен фонд "Земеделие" - ОРА - Силистра, да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50,00 (петдесет) лева. За да постанови решението в частта за разноските съдът е приел, че при този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя следва да се осъди ответника да му заплати направените и доказани такива в процеса, а именно внесената държавна такса от 50 лв. Приема също, че по делото са направени разноски по предоставената правна помощ, но искането за заплащането им е направено след приключване на устните състезания. Доколкото съгласно чл. 144 от АПК, в съдебното производство се прилагат субсидиарно разпоредбите на ГПК, е счел, че искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на разноските в останалата им част следва да бъдат оставени без уважение, за това, че не са спазени изискванията на чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради което не следва да бъдат присъждани. Предвид факта, че не е представен списък на разноските, които се претендират, е оставил искането за присъждането им без уважение. Решението в частта за разноските е неправилно. Настоящият състав на четвърто отделение на Върховния административен съд изводите на първоинстанционния съд по отношение дължимите разноски за необосновани и незаконосъобразни. В съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Отговорността за разноски в административното производство е изрично уредена с чл. 143 от АПК, като в съответствие с чл. 144 от АПК за неуредени въпроси по Дял трети от АПК се прилага ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 1, т. 7 от АПК съдът се произнася, в тежест на кого се възлагат разноските. В конкретния случай искането за присъждане на разноските е направено първоначално с жалбата подадена от настоящия жалбоподател пред първоинстанционния съд като в последно заседание по делото е представено адвокатско пълномощно и доказателство за изплатена сума в размер на 900 лв. за процесуално представителство. Искането за разноски е своевременно направено, като не е представен списък по чл. 80 от ГПК, какъвто за уредбата на АПК не се изисква. Непредставянето на списък на разноските в хипотезата на ГПК не изключва общото правило по чл. 81 от ГПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК е специален, както по отношение на чл. 81, така и на чл. 80 от ГПК. Изискването на чл. 80 от ГПК е в смисъл, че при проявена небрежност от страна на претендиращия разноските да посочи точно какви са те, е да бъде лишен от правото да атакува определения от съда размер на разноските, в случай, че съдът е допуснал грешка в изчислението им. В този смисъл е тълкуването на чл. 80 от ГПК по определение № 25/11.01.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО. В случая съдът не е съобразил своевременно направеното искане за присъждане на разноски, поради което неправилно го е оставил без уважение. При така изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 81 от ГПК, с оглед направеното искане за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд, същите е следвало да бъдат присъдени в тяхната цялост, като бъде осъден Държавен фонд "Земеделие" - ОРА - гр. Силистра да заплати на ЕТ "ВИВА - ШУНК - Радослав ШУНК", гр. Силистра, разноски в размер на 950 лева, от които 50 лева - внесена държавна такса и 900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1