Решение № 1045 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12879/2013 г.

Решение № 1045 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12879/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от Министерство на правосъдието и от Главна дирекция" Изпълнение на наказанията" при МП чрез процесуалния им представител юриск. Василева против решение № 71 от 15.06.2013 г., постановено по адм. д. № 330/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч в осъдителната му част. Касаторите твърдят неправилност на решението в обжалваната част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Липсвали елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ - до 01.06.2009 г. /действието на Закона за изпълнение на наказанията/ липсвали законови разпоредби, регламентиращи условията, на които следва да отговарят местата за лишаване от свобода, поради което не било налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация. Не било доказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца Тодор Алексиев, както и причинно-следствена връзка между евентуалното бездействие и евентуално настъпилите вреди.

Срещу същото съдебно решение е предявена касационна жалба и от Тодор Николов Алексиев чрез адв. Добрева в отхвърлителната му част с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Според този касатор съдът неправилно бил отхвърлил претенцията му за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пренаселеност на затворническите килии за периода 2004-2009 г. с мотива, че липсвал стандарт за минимална, полагаща се на затворниците жилищна площ за претендирания период. Отделно от това неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД бил определен размерът на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди в резултат на изживяно унижение поради липса на санитарен възел в килиите, в които е пребивавал. Размерът на обезщетението бил занижен и несъобразен както с житейската логика, така и с практиката на ВАС и на Европейския съд за правата на човека.

Редовно призовани за съдебно заседание, касаторите Министерство на правосъдието и Главна дирекция" Изпълнение на наказанията" при МП, се представляват от юриск. Луканова, която поддържа предявената от тях касационна жалба и оспорва касационната жалба, подадена от Алексиев. Юриск. Луканова по същество моли съдебното решение в обжалваната от доверителите й част да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявените от Алексиев искове, а в обжалваната от Алексиев част - съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Касаторът Тодор Николов Алексиев, редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. Добрева, която поддържа жалбата на доверителя си и оспорва касационната жалба на другите страни. Депозира писмени бележки по съществото на спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, предявена от Министерство на правосъдието и от Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" при МП и за неоснователност на касационната жалба от Тодор Николов Алексиев.

Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които обжалваното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно и в срок, поради което са допустими.

Производството е образувано по искова молба вх. № 40469/01.07.2009 г., предявена от Тодор Николов Алексиев, излежаващ присъда в трудово поправително общежитие "Атлант"- гр. Троян срещу Министерство на правосъдието с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира обезщетение в размер общо на 10 000 лв за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на физическото и психическото му здраве в резултат на бездействие на затворническата администрация - неосигуряване на елементарни битови условия за живот- пренаселеност на килиите, липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, ограничен достъп до светлина и свеж въздух, неосигуряване на прилично спално бельо и одеяла и т. н. Тодор Алексиев претендира обезщетение за вреди от пребиваването си в три различни затвора за периода от 16.04.2004 г. до датата на предявяване на исковата молба -01.07.2009 г., през който период същият е пребивавал за посочено в исковата молба време в три места за лишаване от свобода като е разбил претенцията си по този признак, както следва: за пребиваването си в Затвора - гр. Ловеч - претендира обезщетение в размер на 2000 лв, за пребиваването си в Затвора -гр. Варна- претендира обезщетение в размер на 2000 лв и за пребиваването си в Трудово-поправително общежитие "Атлант" - гр. Троян- претендира обезщетение в размер на 6 000 лв.

С допълнителна молба -уточнение от 22.12.2010 г. Тодор Алексиев чрез адв. Добрева е направил нова разбивка на претенцията си за неимуществени вреди, претърпени от него от пребиваването му в затворническото общежитие-Троян, а именно: 300 лв заради бездействието на ответника да подобри битовите условия в спално помещение № 2 от затворническото общежитие "Атлант" за периода 15.04.2004 г. - 16.08.2004 г.; 1 500 лв заради бездействието на ответника да подобри битовите условия в спално помещение № 2 на затворническо общежитие "Атлант" за периода 17.12.2004 г. - 28.09.2006 г.; 1200 лв заради бездействието на ответника да подобри битовите условия в спално помещение № 9 на затворническо общежитие "Атлант" за периода 21.03.2007 г. - 01.07.2009 г. и 3000 лв заради бездействието на ответника да подобри хигиенните условия в общите части на затворническо общежитие "Атлант" - баня и санитарно помещение през трите периода на пребиваване на ищеца там- 15.04.2004 г. -16.08.2004 г., 17.12.2004- 28.09.2006 г. и 21.03.2007 г. -01.07.2009 г.

С молба от 05.05.2011 г. ищецът чрез адв. Добрева на основание чл. 215 от ГПК е насочил иска си срещу втори ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП.

По така предявената искова молба / с цитираните по-горе уточнения/ и след многобройни съдебни актове, постановени от АССГ, ЛАС и ВАС по спорове за местна подсъдност, е образувано адм. д. № 270/2010 г. по описа на ЛАС, по което, след събиране на надлежни доказателства, е постановено решение № 135/23.12.2011 г.

Със свое решение № 15503/06.12.2012 по адм. д. № 3016/2012 г. ВАС, III отделение е отменил цитираното по-горе съдебно решение по адм. д. № 270/2010 г. на ЛАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд със следните задължителни указания: направеното за първи път с писмената защита по същество възражение за изтекла давност да бъде доведено до знанието на ищеца и да се конституира с нарочно определение като втори ответник в процеса ГД" Изпълнение на наказанията", спрямо когото искът е частично уважен, без същият ответник да е страна в процеса.

След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия АС е образувано адм. д. № 330/2012 по описа на ЛАС.

Със свое определение от 08.01.2013 г. административният съд е оставил исковата молба за пореден път без движение като е указал на ищеца да отстрани нередовностите на същата, сред които са и: да уточни съответните периоди, за които претендира присъждане на неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, от които претендира вредите и т. н., както и кои са ответниците по иска за различните искови периоди.

В изпълнение указанията на съда ищецът чрез адв. Добрева за пореден път е направил уточнение на претенцията си, като със своя молба от 30.01.2013 г. е прецизирал петитума си за неимуществени вреди, както следва:

1. 300 лв за пренаселеност и липса на санитарен възел през периода 15.04.2004 г. -16.08.2004 г. / килия № 2 на ТПО"Атлант" /;

2. 2 500 лв за пренаселеност и липса на санитарен възел през периода 17.12.2004 г. -28.09.2006 г. / килия № 2 на ТПО"Атлант"/;

3. 1200 лв за пренаселеност и липса на санитарен възел през периода 21.03.2007 г. -01.07.2009 г. / килия № 9 на ТПО "Атлант"/;

4. 3000 лв заради бездействието на ответниците да подобрят хигиенните условия в общото санитарно помещение на ТПО"Атлант" през горните три периода;

5.1000 лв за липса на достатъчно площ и санитарен възел през периода 16.08.2004 г. -17.12.2004 г. / килия № 5 и наказателна килия на Ловешкия затвор /;

6. 1000 лв за пренаселеност и липса на санитарен възел през периода 28.09.2006 г. -21.03.2007 г. / килия № 64 на Варненския затвор/

7. 1000 лв заради бездействието на ответниците да подобрят хигиенните условия в общото санитарно помещение на Варненския затвор през периода 28.09.2006 г. -21.03.2007 г.

В същата уточнителна молба е посочено, че исковата претенция за неимуществени вреди, така разбита по размер, за периода от 01.07.2004 г. до 01.07.2009 г. е насочена срещу ответника Министерство на правосъдието, а за периода от 01.06.2009 г. до 01.07.2009 г. - срещу ответника ГД"Изпълнение на наказанията".

С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение АС-Ловеч е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на Тодор Алексиев сумата от 50 /петдесет/ лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди по субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от бездействието да осигури достъп до санитарен възел в спално помещение № 2 на Затворническо общежитие от закрит тип "Атлант" гр. Троян към Затвора Ловеч за периода от 01.07.2004 г. до16.08.2004 г. и е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 300 лв и е осъдил Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" при МП да заплати на Тодор Алексиев сумата от 750 / седемстотин и петдесет/ лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, както следва: от бездействие да бъде осигурен достъп до санитарен възел в спално помещение № 2 на ЗОЗТ"Атлант"-Троян към Затвора-Ловеч през периода от 17.12.2004 г. до 28.09.2006 г. в размер на 200 лв, в спално помещение № 9 на ЗОЗТ "Атлант"- за периода от 21.03.2007 г. до 01.07.2009 г. Троян към Затвора-Ловеч в размер на 250 лв, в спално помещение № 5 на Затвора - Ловеч за периода 16.08.2004 г. до 17.12.2004 г. в размер на 100 лв и в спално помещение № 64 на Затвора - Варна за периода от 28.09.2006 г. до 21.03.2007 г. в размер на 200 лв, като е отхвърлил исковете срещу ответниците до пълния предявен размер от 10 000 лв.

При извършената от ВАС служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция констатира недопустимост на съдебното решение на АС- Ловеч поради следното:

1. Решението е постановено по нередовна по смисъла на чл. 129 от ГПК искова молба.

Въпреки, че в своя уточнителна молба от 30.01.2013 г. ищецът е посочил, че ответник по претенцията му за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.07.2004 г. до 01.07.2009 г. е Министерство на правосъдието, а по претенцията му, касаеща периода от 01.06.2009 г. - 01.07.2009 г. - ответник е ГД"Изпълнение на наказанията" при МП, ищецът в същата своя молба - пункт 3 - не е посочил каква част от сумата претендира от първия и каква част - от втория посочен ответник.

2. Решението е постановено срещу ответник, който не е ответникът, посочен от ищеца в уточнителната му молба от 30.01.2013 г. за периода от 16.08.2004 г. до 01.06.2009 г. Въпреки, че за цитирания по-горе период Тодор Алексиев чрез адв. Добрева е посочил като ответник Министерство на правосъдието, видно от диспозитива на обжалваното решение, АС-Ловеч е уважил частично иска за този период не срещу Министерство на правосъдието, а срещу ГД"Изпълнение на наказанията" при МП. Нещо повече - решението на АС-Ловеч за този период срещу този ответник е недопустимо и на основание чл. 205 от АПК - за процесния период, за който ГД"Изтърпяване на наказанията" е частично осъдена, същата не е била юридическо лице по смисъла на ЗИН(отм.), съответно - явява се ненадлежна страна по смисъла на чл. 205 от АПК.

По горните съображения решението на АС-Ловеч се явява недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК - върнато за ново разглеждане от нов състав на АС-Ловеч. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени и обстоятелството дали и доколко претенцията за неимуществени вреди следва да бъде разбивана на различни елементи от фактическите й основания предвид т. 40 от Решение от 10 януари 2012 г. на Съда по правата на човека, постановено по делото Шахънов срещу България.

Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение