Решение № 7278 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1376/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ИД на ДФЗ/, чрез процесуален представител, против решение 401 от 18.12.2023г., постановено по адм.дело 314/2023г. от Административен съд Сливен /АС-Сливен/, с което по жалба на С. Н. Н. е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г., с изх.02-200-6500/3587 от 18.01.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, с което по заявление с УИН20/200521/37399 за кампания 2021г. по Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол /ДПЖСК/ оторизираната сума за подпомагане е определена в размер на 0.00лв., като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на С. Н. по схема ДПЖСК за кампания 2021г., съобразно дадените указания в мотивите към решението по тълкуване и прилагане на закона. С цитираното УП при поискана от земеделския производител /ЗП/ С. Н. Н. сума по ДПЖСК за кампания 2021г. в размер на 3724.53 лева е извършено намаление в размер на цялата сума и е оторизирана сума в размер на 0.00 лева. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Ответникът - С. Н. Н., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор и постъпило по делото писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Сливен е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Съдът е счел, че нито в поясненията към съответните колони на Таблица 1 от уведомителното писмо, нито на друго място в АА, се посочват кои точно изисквания не са спазени от жалбоподателя и това не става ясно от приложените към преписката писмени доказателства. Съдът е посочил, че в оспорения акт АО единствено е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай, като не са налице никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия по тази мярка. Приел е, че допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си и да разбере конкретната причина за намаляване на оторизираната сума. По тези съображения АС-Сливен е отменил оспореното пред него УП като незаконосъобразно и е изпратил преписката на АО за ново произнасяне по заявлението на Н. по схема ДПЖСК за кампания 2021г. Решението е правилно като краен резултат. В случая хипотезата на намаление на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и или млечни продукти в еквивалент мляко ( посочена на стр. 2 от оспореното УП) се обосновава с данните в писмо с изх.02-200-6500/15036 от 17.01.2022г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с което ЗП е уведомен, че му се отказва прием на документи за доказване реализацията на продукция след изтичане на срока по чл.27в, ал.4 от Наредба 3 от 17.02.2015г., предвид обявената епидемична обстановка, и нереализирана от ЗП възможност за подаване на документи от ЗП по ел. поща, но не по-късно от 25 октомври 2021г., като АО е изразил несъгласие да приеме настъпилите за ЗП и изрично посочени от него затруднения за подаване на документите за реализация на продукция в срок, като форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл.13, ал.1 от Наредба 5. Налице е обвързаност между преклузия за прием на документи и невъзможността за установяване на факти, съдържащи се в тези документи, обосноваващи спазване на критериите за допустимост, установени в чл.27в от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за получаване на финансово подпомагане по заявената от ЗП Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол /ДПЖСК/. Възможността за представяне на документи от ЗП в срок по цитираната наредба е отречена от АО поради недоказване наличие на форсмажор по см. на чл.13, ал.1 вр. §1 ДР от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Конкретния казус обаче касае заболяване на ЗП от Ковид 19, поради което няма как това обстоятелство (представляващо форсмажор), свързано с епидемичната обстановка да е било включено в изброените в §1 ДР на Наредба 5 хипотези. С оглед извънредната епидемична ситуация в страната, възникнала в хода на административното производство е приложима Инструкция за прием на декларации за реализирана продукция по схемите за обвързано с производството подпомагане в случаите на временна нетрудоспособност, възникнала във връзка с Ковид-19 по време на приема на съответната декларация за реализирана продукция. Предвид представените от ЗП в хода на административната производство писмени доказателства за временна нетрудоспособност в резултат на заболяване от Ковид 19, и хипотезата на закъсняло подаване на декларация, административният орган в оспорения акт е дължал излагане на съображения относно извършеното намаление предвид спазване на въведените правила с цитираната инструкция, включително има ли основателна причина искането на конкретния ЗП да е допустимо, и ако е така да бъдат приети и разгледани евентуално представените от него доказателства за реализация на продукция. С оглед спецификата на форсмажорното обстоятелство- заболяване от Ковид 19, настоящият състав приема, че макар и относима към налагането на административните санкции, приложима е разпоредбата на чл.64, §2, б."г" вр. чл.63, т.§1 и чл.77, §2, б. г от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, съгласно която административни санкции не се налагат, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая административният орган не е разгледал и не е изложил никакви мотиви относно тези обстоятелства и не е обсъдил дали лицето е доказало по удовлетворителен начин причината за неподаване на документите в срок, във вр. с въведените с цитираната Инструкция правила за прием на декларации за реализирана продукция. В обобщение - в оспорения акт не са налице конкретни съображения /мотиви/, обосноваващи възприетите от АО намаления по ДПЖСК, свързани с прилагането на Инструкция за прием на декларации за реализирана продукция по схемите за обвързано с производството подпомагане в случаите на временна нетрудоспособност, възникнала във връзка с Ковид-19 по време на приема на съответната декларация за реализирана продукция, евентуалното прилагане на чл.64, §2, б."г" вр. чл.63, т.§1 и чл.77, §2, б. г от Регламент (ЕС) 1306/2013. Липсата на данни по делото за прилагане по отношение на С. Н. Н. на Инструкцията с оглед подаденото от него заявление от 18.11.2021г. и изричното негово твърдение за наличие на форсмажорни обстоятелства, обосновава и допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от АО, което е от категорията на съществените. Съобразно изложеното верен е крайният извод на първостепенния съд за отмяна на оспорения акт, и изпращане преписката на АО за за ново произнасяне по заявлението на С. Н. по схема ДПЖСК за кампания 2021г.. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Сливен е изпълнил задължението си по чл.168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспореното Уведомително писмо кореспондира с другите събрани по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора и претенцията за разноски, в полза на адвокат С. Радев. в хипотезата на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА следва да се определи възнаграждение в размер на 800 лева при неуважено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, и съобразно минималния предвиден размер в чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една съдебна инстанция, за заплащането на което трябва да се осъди ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,