Решение № 14856 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2009 г.

Решение № 14856 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11736/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Грозданка Христова Димитрова и Ангел Христов Дамянов, подадена против решение № 413 от 25.06.2009 г., постановено от Административен съд - София - област, осми състав, по адм. д. № 49/2009 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Стоянов и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Жалбоподателите твърдят, че съдът се е произнесъл по процесуално недопустима жалба, както и оспорват изводите в решението за нищожност на двете процесни заповеди. Касаторите твърдят, че съдът не е съобразил, че административното производство е започнало по молба на Христо Минков от 20.11.1997 г. и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да приеме, че кметът на община Божурище е компетентен по време и място за издаване на обявените за нищожни заповеди. Ответникът - Мая Миткова Зиновиева оспорва жалбата лично в съдебно заседание и с писмено възражение, в което излага подробни съображения за оставяне в сила на обжалваното решение. Ответникът - кметът на община Божурище не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Оля Иванова Панайотова оспорва касационната жалба в съдебно заседание, като пледира за отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Звездана Първанова Ганева също оспорва касационната жалба с писмено възражение. Останалите заинтересовани страни - Наталия Петрова Каменова, Валентина Петрова Първанова, Мария Панайотова Бойчева, Росица Панайотова Панайотова и Иванка Никифорова Панайотова не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото правилно съдът е приел, че оспорените административни актове са нищожни. Административният орган не е бил компетентен да се произнесе при просрочена и недопустима молба, подадена извън преклузивните срокове. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 413 от 25.06.2009 г. по оспорване на Мая Миткова Зиновиева са прогласени за нищожни заповед № ТС - 50/07.03.2007 г. и заповед № ТС - 92/23.03.2007 г. на кмета на община Божурище. За да достигне до този резултат Административният съд - София - област е констатирал, че със заповед № ТС - 50/07.03.2007 г. на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на наследниците на Христо Минков върху 600/2005 ид. части от новообразуван имот извън строителните граници с № 54.787, м. "Витошица", землище на с. Мала Раковица и е възложено извършването на оценка по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Относно тази заповед съдът е приел, че е нищожна, защото по силата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост по този ред ползвателите заявяват това пред общината в срок до 31.01.1998 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че в текста на цитирания в заповедта протокол по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е записано, че комисията се произнася по молба на Грозданка Христова Димитрова от 16.01.2007 г., от което е изведено заключение за просроченост на визираната молба и нередовно образувано по нея административно производство, като е направен извод за нищожност на посочената заповед. По отношение на заповед № ТС - 92/23.03.2007 г. съдът е установил, че с нея кметът на община Божурище по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е утвърдил оценката на посочените 600/2005 ид. части от процесния имот и тъй като тази заповед е производна от нищожната заповед № ТС - 50/07.03.2007 г., тя също е нищожна. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - София - област е констатирал, че е сезиран с жалба, препратена от Районен съд - Сливница, която е с неясно съдържание и с разпореждане № 124 от 27.01.2009 г. е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателката да уточни кой точно акт оспорва. В изпълнение на това разпореждане жалбоподателката е представила писмена молба вх. № 480/30.01.2009 г., в с която е заявила изрично, че оспорва заповед № ТС -50/07.03.2007 г. и последващата заповед за заплащане на имота, която не й е съобщена. С оглед на това уточнение и на постъпилата административна преписка с разпореждане № 176 от 04.02.2009 г. съдът е преценил, че са изпълнени указанията и жалбата е подадена срещу заповед № ТС - 50/07.03.2007 г. и заповед № ТС - 92/23.03.2007 г. на кмета на община Божурище и е насрочил съдебно заседание по делото. При това положение следва да се приеме, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и не е сезиран с нередовна или недопустима жалба, както се твърди от касаторите. В касационната жалба е релевирано възражение за просрочие на жалбата на Мая Миткова Зиновиева, но настоящият съдебен състав счита, че то е неоснователно предвид това, че издателят на заповедите не е представил доказателства за съобщаването им на жалбоподателката, както и с оглед на обявената от съда нищожност на процесните заповеди, която съобразно чл. 149, ал. 5 от АПК се релевира без ограничение във времето. По отношение твърденията на касаторите за неправилност на обжалваното съдебно решение, решаващият съдебен състав счита, че също са неоснователни. В касационната жалба се оспорват изводите на съда относно произнасянето на помощния орган на кмета на община Божурище и на самия издател на заповед № ТС - 50/07.03.2007 г. по нередовна молба, която е подадена след изтичане на срока, регламентиран в § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав намира за правилни констатациите на първоинстанционния съд, че в горепосочената заповед се съдържа само разпоредителна част, като мотивите са изложени в решението на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в което е вписано, че е издадено по молба вх. № ТС - 42/16.01.2007 г. от Грозданка Димитрова. Следователно отразената в решението на комисията молба е подадена много след изтичане на преклузивния срок, предвиден от законодателя в § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В горепосочените актове е регламентиран императивно срок за подаване на заявления от ползвателите до 31.01.1998 г., който безспорно в случая е изтекъл. Касаторите развиват тезата, че освен вписаната в решението на назначената от кмета комисия молба от 2007 г. има и друга предходна молба от 20.11.1997 г., подадена от наследодателя Христо Минков и с нея е спазен законния срок. Това становище не може да бъде споделено, защото към датата на предявяване на визираната молба все още не е съществувало в правния мир ПМС № 456/1997 г., което е обнародвано по - късно, а именно в бр. 122 на дата 19.12.1997 г., тоест към момента на сезиране с тази молба все още не е възникнала нова възможност за ползвателите, пропуснали предходния срок за подадат заявление по реда на § 61 от ПЗР на горепосоченото ПМС № 456/1997 г. Настоящият съдебен състав счита, че от съществено значение в случая е обстоятелството, че самата молителка Грозданка Димитрова в текста на молбата си от 16.01.2007 г. е вписала, че с оценителен протокол от 02.09.1994 г. комисия, назначена със заповед № 711/07.10.1992 г. на кмета на общината е извършила оценка на процесния имот по искане на Христо Дамянов Минков. Посоченият оценителен протокол е цитиран и в решението на назначената от кмета комисия в протокола от 26.02.2007 г., като същият оценителен протокол е приложен към делото на стр. 195 и е приет като писмено доказателство, което прави безспорно съществуването на този оценителен протокол. Настоящият съдебен състав, че наличието на гореописания оценителен протокол възпрепятства и изключва по категоричен начин повторното произнасяне на кмета на община Божурище по реда, визиран в § 61 и § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Това е така, защото по силата на § 61, ал. 1 от горепосочения нормативен акт ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, могат да подадат заявление до кмета на общината в срок до 31.01.1998 г. В настоящата хипотеза е установено по безспорен начин, че наследодателят на касаторите вече е заявил правата си по предходния ред, претенцията му е била уважена и на него вече му е бил издаден оценителен протокол относно преобразуването на правото му на ползване в право на собственост. Следователно Христо Дамянов Минков е ползвал веднъж предоставената от закона възможност да трансформира предоставеното му ползване в право на собственост и да го закупи, поради което за същото лице и за наследниците му не може да възникне отново същото право по новия ред, предвиден в ПМС № 456/1997 г. С оглед на изложеното настоящият решаващият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд законосъобразно е обявил нищожността на заповед № ТС - 50/07.03.2007 г. По отношение на заповед № ТС - 92/23.03.2007 г. настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите в обжалваното решение за нищожност и на тази заповед, тъй като тя е издадена въз основа на нищожната заповед № ТС - 50/07.03.2007 г. Кметът на община Божурище разполага с компетентност да издаде оспорената заповед № ТС - 92/23.03.2007 г. само при влязла в сила заповед по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, която обаче не е била надлежно съобщена на бившите собственици на процесния имот и затова не е влязла в сила. Заповед № ТС - 92/23.03.2007 г. е издадена при пълна липса на правно основание, с оглед прогласената нищожност на заповед № ТС - 50/07.03.2007 г. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното съдебно решение е правилно и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,