Решение № 9661 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2009 г.

Решение № 9661 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Сектор "Пътна полиция" при Областна Дирекция на МВР - гр. Пловдив срещу решение № 374 от 23.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1845 от 2008 г. на Административен съд - Пловдив. Релевирани са оплаквания, че атакуваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т . 3 от АПК. Иска се да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба - Румен Иванов Лачев от гр. Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение АС - Пловдив е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 102 от 17.01.2008 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДП-Пловдив. За да отмени процесната заповед АС - Пловдив е приел, че Румен Лачев не е осъществил фактическия състав на разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС". Съдът е приел за установено, че на Румен Лачев е съставен акт за установяване на административно нарушение № 000062/17.01.2008 г. за това, че на 17.01.2008 г. е управлявал лек автомобил под въздействието на алкохол с концентрация над 1,2 %о в кръвта, не е избрал подходящата скорост на движение и е причинил пътно-транспортно произшествие. В хода на образуваното досъдебно производство, Районна прокуратура гр. Пловдив е установила, че Лачев не е лицето, управлявало след употреба на алкохол лек автомобил "Форд Ескорт" с рег. № РВ 6183 ВА и предизвикало пътно-транспортно произшествие. По делото е представено постановление за частично прекратяване, отделяне на материали и спиране на наказателното производство от 18.04.2008 г. на Районна прокуратура - гр. Пловдив, с което е прекратено частично наказателно производство по дознание № 15/2008 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" - гр. Пловдив спрямо Румен Лачев, водено по обвинение за извършени престъпления по чл. 343, ал. 1, б. "а" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 1 от НК. Тези фактически обстоятелства съдът е приел за относими към въпроса за законосъобразността на оспорената ограничителна мярка, съгласно правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК, както и че обуславят извод за липса на материалноправните предпоставки за налагането й на жалбоподателя, сега ответник по касация. Решението е правилно. Съгласно новелата на чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, в редакцията й към момента на издаване на заповедта /ДВ бр. 22 от 13.03.2007 г./ принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В разглеждания случай съдът правилно е приел, че не са били налице визираните в разпоредбата предпоставки за налагане на процесната ограничителна мярка. Действително, към момента на издаване на оспорения административен акт, в съставения по надлежен ред от контролните органи АУАН лицето е посочено като нарушител на правилата на ЗДвП, спрямо който следва да се приложи мярката по чл. 171, ал. 1, б."б" от ЗДвП, но установените от органите на досъдебното производство фактически обстоятелства са опровергали тази констатация, поради което и е прекратено воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а", във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и по чл. 343б, ал. 1 от НК. Съдът правилно е приел, че при тази хипотеза и съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК, оспорената заповед следва да се отмени, тъй като жалбоподателят не е осъществил фактическия състав на правната норма, по силата на която му е била наложена ограничителната мярка. Предвид изложеното, решението, предмет на касационна проверка, не страда от твърдените в касационната жалба пороци. Инстанцията по същество е провела последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед. Също така е обсъдила и преценила представения пред нея доказателствен материал в неговата съвкупност и съотносимост. Решението е постановено в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,