Решение № 84 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2020 г.

Решение № 84 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" със седалище и адрес на управление гр. С., чрез председателя й А. Ч., против Решение № 7475 от 02.12.2019 г., постановено по адм. дело № 5999/2019 г. от Административен съд С. – град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Фондацията иск за присъждане на обезщетение, във вид на пропуснати ползи, в размер на 36650 лв., настъпили в резултат на прекъсване на обучителната дейност на ищеца от отменено, като незаконосъобразно, НП № 16-001522/05.06.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. П.. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, иска отмяната му в оспорената му част и решаване на делото по същество. С издаденото наказателно постановление, фактически е спряна обучителната дейносност, поради опасността да се наложи глоба в по-голям размер, ако се извърши повторно нарушение, което води до пропуснати приходи. Счита, че тези пропуснати ползи от липсата на приходи са неимуществените вреди, които са понесли. Претендира разноски пред настоящата инстанция, съгласно представени договор за правна защита и съдействие. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" се представлява от председателя А. Ч., който от нейно име поддържа касационната жалба и по същество моли да бъде уважена. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. С., чрез процесуалния си представител юриск. Грънчарова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, съответно за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" срещу Изпълнителна агенция"Главна инспекция по труда", с правно основание чл. 7 от Конституцията на Република България, чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, с който ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие отмяната, с влязло в сила съдебно решение, на НП № 16001522/05.06.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. П.. Направено е уточнение на предявения иск, съгласно указанията на съда и с определение от 26.07.2019 г. е направен доклад по делото относно предмета на спора е иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се претендират имуществени вреди представляващи сумата от 350 лева за изплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на издаденото НП № 16-001522 от 05.06.2017 г. от Директора на Дирекция"Инспекция по труда " - П., като и сумата от 36 650 лева представляваща пропусната полза в резултат на прекъсване на обучителната дейност поради издаденото НП, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. В съдебно заседание видно от протокола от с. з. на 18.11.2019 г. страните по делото са заявили, че ня мат възражение по проекто - доклада. С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е осъдил ИА "Главна инспекция по труда" да заплати на Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" сума в размер на 350 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 204/2017 г. по описа на Административен съд С., ведно със законната лихва считано от 16.01.2018 г. и е отхвърлил исковата претенция в размер на 36650 лв. за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи, настъпили в резултат на прекъсване на обучителната дейност на ищеца, вследствие на отменено с влязло в сила решение, Наказателно постановление № 16-001522 от 05.06.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - П., ведно със законната лихва за от 05.06.2017 г. до окончателното изплащане. Съдебното решение е обжалвано само в отхвърлителната част, като в другата като необжалвано е влязло в законна сила. За да отхвърли иска за претендираното обезщетение за вреди, във вид на пропуснати ползи, в размер на 36650 лв., породени от невъзможността за събиране на пълния размер от таксите за обучение на записаните курсисти и такси от бъдещо записване на нови курсисти, съдът от първата инстанция е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е представил категорични и убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод за това, че твърдяната вреда във вид на пропуснати ползи – доходът, който би получил, ако не е издадено процесното наказателно постановления, е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Въз основа на това е направил извод, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Държавата. Правните си изводи съдът е обосновал с анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните и е приел така предявеният иск, в частта относно претърпените вреди, във вид на пропуснати ползи, за недоказан, респ. неоснователен, и го е отхвърлил. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Исковата претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Доказателствената тежест за установяване наличието на посочените законови предпоставки лежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване следва да установи тяхното наличие, като в противен случай искът му би бил недоказан и неоснователен. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и по отношение на твърдените вреди, като не е доказал както техния размер, така и наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и отменения, като незаконосъобразен, акт на администрацията на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Поради това изводите му, че не следва да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон са законосъобразни. Ищецът, въпреки указанията, дадени му в Определение от 26.07.2019 г. от съдията-докладчик, не е ангажирал доказателства за твърдените вреди, като не ги е доказал нито по основание, нито по размер. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и претендираните от него вреди. Поради това, като е направил извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, съдът е приложил правилно материалния закон. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. След като ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. Отсъствието дори и на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен и това е достатъчно, и самостоятелно, основание за отхвърлянето му. В тази връзка не е необходимо разглеждането на останалите доводи на касатора по същество. За имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното имущество да бъде увеличено в бъдеще. Тази вреда има реално икономическо изражение, може да бъде изчислена и установена по размер. Имуществената вреда може да се прояви в две форми- претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото. Пропусната полза е налице тогава, когато за ищеца се осуетява възможността за едно сигурно, предварително планирано и очаквано увеличение на имуществото в бъдеще - пропускането да придобие едно благо, вземане и др. Съдът правилно е съобразил, че пропуснатите ползи трябва да са реални и сигурни, те не могат да са хипотетични. Липсата на доказателства в тази насока обуславя отхвърлянето на исковата претенция. Неприемливи са доводите на касатора, че същите са доказани, тъй като съдът е следвало да прецени, че те са обусловени от опасността от налагане на по-голяма санкция, ако се констатира повторност на нарушението. В исковото производство, каквото е настоящото всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения и касатора, както се посочи по-горе в мотивите не се е справил с доказателствената тежест с която разполага по закон. Предвид изложеното решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора молбата на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение