Решение № 10525 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15896/2014 г.

Решение № 10525 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15896/2014 г., VІІ о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Ивиян Христов Симеонов, съдебен адрес гр. София, ул. "Златен рог" № 22, ет. 10, офис 26 срещу Решение № 5260 от 30.07.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 4867/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил Ревизионен акт № 21-547 от 28.01.2013 г. на орган по приходите в Столична община в частта, с която на Симеонов за недвижим имот, находящ се в гр. София, район "Витоша", кв. "Драгалевци", ул. "Дамян Дамянов" № 14 за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. бил установен данък върху недвижимите имоти в размер над 87, 96 лв. и съответната лихва и отхвърлил жалбата в останалата част. Осъдил Симеонов да заплати на Столична община 104, 56 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита решението в отхвърлителната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства и не формирал собствени мотиви за постановяване на съдебното решение. Поради неустановяване на всички относими факти към спора не е налице възможност за проверка относно правилното приложение на материалния закон. Неправилно приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма.

Сочи конкретни доводи досежно установените задължения за отделите обекти. За недвижимия имот в район "Надежда - Връбница" съдът не отчел, че данъкът е платен в пълен размер и лихви не се дължат, както и че задължението за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. е погасено по давност. За недвижимия имот в район "Витоша" съдът неправилно отчел елемента "улична мрежа", не съобразил влязлото в сила Решение № 3383 на Административен съд, София град. Последното съдът не съобразил и досежно установената такса за битови отпадъци за имота в район "Витоша". Необоснован и в противоречие с доказателствата по делото счита извода на съда за предоставяне от Столична община на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Наличието на утвърдени разходи за услугите не доказва предоставянето им по отношение на процесния имот. Счита, че таксата за 2007 и 2008 г. е погасена по давност, както и че не се дължат лихви, тъй като недължимо е основното задължение. Неправилно счита решението и в частта за разноските. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Дарена Армова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение в обжалваната част е правилно. При съобразени задължения по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден при спазена процедура, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и в преобладаващата си част съответства на приложимата материалноправна уредба и на целта на закона. Обоснована и законосъобразна е констатацията на съда за дължимост на данъка и таксата в установените размери в частта, в която отхвърлил жалбата. Доводите на касатора, които по същество повтарят доводите пред първоинстанционния съд, са подробно обсъдени от решаващия съд и правилно отхвърлени. Правилен е изводът на съда, че без значение за определяне на данъка е обстоятелството на изграждане на уличната мрежа в кв. "Драгалевци" със средства на живущите. Правилен е и изводът за неотносимост към предмета на спора на Решение № 76 от 9.10.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3383/2007 г. Неоснователен и без правна основа е доводът на касатора, че преценката за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване трябва да се определя и заплаща спрямо имота, а не по улици.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Ивиян Христов Симеонов е собственик на следните недвижими имоти:

а) 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. София, район "Надежда - Връбница", с административен адрес ж. к. "Надежда - 4", бл. 458, вх. "Г", ет. 1, ап. 13, деклариран като неосновно жилище;

б) недвижим поземлен имот - земя, 445 кв. м., и сграда, разгъната застроена площ 169, 19 кв. м., представляващ парцел VІ-332, по плана на гр. София, район "Витоша", м. "Драгалевци - разширение", в. з. "Симеоново - Драгалевци І част", с административен адрес ул. "Дамян Дамянов" № 14; сградата е декларирана като основно жилище.

1. На 8.10.2007 г. на Симеонов, по негово искане, бил издаден Акт за установяване на задължения по декларация № 05-1791, с който били установени задълженията му за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. за имота в район "Витоша". Актът бил връчен на пълномощник на Симеонов.

1. На 9.10.2009 г. с Решение № 76, постановено по административно дело № 3383/2007 г., Административен съд, София град, обявил нищожността на съобщение, издадено от Столична община, Дирекция "Местни приходи и администриране на местни данъци и такси", отдел "Витоша", с което Симеонов бил уведомен за дължимите данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. за имот, находящ се на ул. "Дамян Дамянов" № 14, кв. "Драгалевци".

1. На 19.07.2012 г. главен инспектор по приходите в отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община, издал Заповед за възлагане на ревизия № 21-298, с която възложил данъчна ревизия на Симеонов за задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г.

1. На 13.12.2012 г. органи по приходите в Столична община издали Ревизионен доклад № 21-498, в който установили задълженията на Симеонов.

1. На 21.01.2013 г., с вх. № МДТ-94-И-1, Симеонов подал възражение срещу констатациите в ревизионния доклад.

1. На 28.01.2013 г. орган по приходите в Столична община издал Ревизионен акт № 21-547, с който установил следните задължения на Симеонов:

а) данък върху недвижимите имоти за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г.

за имота в район "Надежда - Връбница" - за довнасяне 3, 10 лв. и лихви - 1, 10 лв.;

за имота в район "Витоша" - за довнасяне 746, 51 лв. и лихви - 246, 41 лв.; данъчната оценка на земята и на сградата е определена при коефициент за инфраструктура относно елемента улична мрежа - 0, 00;

б) такса за битови отпадъци:

за имота в район "Надежда - Връбница" за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. за услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - за довнасяне 1, 64 лв. и лихви - 0, 05 лв.

за имота в район "Витоша":

за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г.: такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 145, 92 лв. и лихви - 70, 48 лв.;

за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. такса за сметосъбиране и за сметоизвозване при един брой съд "Мева", 1 100 л. и кратност на извозването - два пъти седмично, за обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съответно по години: 2009 г. - 267, 68 лв. и лихви - 93, 33 лв.; 2010 г. - 266, 50 лв. и лихви - 63, 89 лв.; за 2011 г. - 265, 33 лв. и лихви - 35, 10 лв.

1. На 18.02.2013 г. Симеонов оспорил ревизионния акт пред кмета на Столична община.

1. До 29.04.2013 г., когато изтекъл срока за произнасяне, кметът на Столична община не се произнесъл.

1. На 23.04.2013 г. Симеонов оспорил ревизионния акт пред съда.

1. В хода на съдебното производство: а) органът представил доказателства за:

оправомощаване на длъжностните лица, издали актовете в хода на производството;

заповедите на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ;

план-сметките на общинския съвет за извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ;

договори с изпълнители на услугите за процесния период;

план-сметки, констативни протоколи, актове за извършена работа, приемателни протоколи, месечни актове, ежедневни констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнени видове дейности, становища на инспектората на общината, извлечения от банковите сметки на общината, фактури за предоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период и районите, в които се намират процесните имоти;

б) съдът приел съдебно-техническа експертиза, която установила, че за 2007 и 2008 г. имотът в район "Витоша" попада извън обхвата на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване; за 2009, г. 2010 и 2011 г. имотът попада в границите на районите, в които общината предоставя четирите услуги по чл. 62 ЗМДТ;

в) съдът приел съдебно-счетоводна експертиза, която установила по-нисък размер на данъка върху недвижимите имоти за 2007 г. за имота в район "Витоша" поради изключване на елемента улична мрежа при определяне на данъчната оценка и потвърдил определените данък и такса за имота за останалия период и за имота в район "Надежда - Връбница".

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, надлежно оправомощен, в предвидената от чл. 119 и 120 от ДОПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Приел, че данъчната основа и задълженията за такса за битови отпадъци и за данък върху недвижимите имоти за имота в район "Надежда - Връбница" са правилно определени и установени. Приел, че петгодишният давностен срок не е изтекъл за задължението за 2007 г., тъй като срокът започнал да тече на 1.01.2008 г. и би изтекъл на 1.01.2013 г., но на основание чл. 172, ал. 1 ДПК давността спряла да тече от датата на започналото производство по публичното вземане - 19.07.2013 г. С оглед на това направил извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта досежно имота в район "Надежда - Връбница".

По отношение на имота в район "Витоша" приел, че без значение за установените задължения е фактът от кого е извършена уличната настилка. Уличната мрежа е публична общинска собственост, а въпроса за обезщетяването на лицата, положили настилката, е извън предмета на спора. Приел, че през 2007 г. улицата не била изградена, поради което данъчната оценка на имота не следва да отчита този елемент. С оглед на това приел, че дължимият данък за 2007 г. е 87, 96 лв., а не 95, 92 лв. Недължими съответно са и лихвите за главница над 87, 96 лв. Приел, че имотът попада в границите на организираното предоставяне на услугите по чл. 62, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) като за 2007 г. и 2008 г. предоставяните услуги са обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2009, г., 2010 г. и 2011 г. и услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Приел, че от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява предоставянето на услугите от общината като удостоверяването е извършено по улици. Приел, че давността не е изтекла, тъй като е прекъсната с образуването на ревизионното производство. При дължимост и правилно определен размер на таксата за битови отпадъци съдът приел дължимост и на установената лихва за забава, тъй като задължението не било платено в срок. Съдът приел, че не е обвързан от влязлото в сила Решение № 76 от 9.10.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3383/2007 г., тъй като не е налице идентичност на периода и вида на задължението, поради което не е налице и идентичност на предмета на двете дела.

Въз основа на изложеното съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта за определения данък върху недвижимите имоти за имота в район "Витоша" за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. над 87, 96 лв., ведно със съответната лихва, и го отменил и за законосъобразност в частта на установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2007 г. в размер на 87, 96 лв. и съответните за тях лихви за забава, както и за задълженията за данък и такса за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и отхвърлил жалбата в тази й част.

Изводът на съда за законосъобразност на Ревизионен акт № 21-547 в в обжалваната част е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са досежно компетентността на органа, издал оспорения акт, както и за отделните имоти.

По компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт:

Съдът приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдението си за нищожност на оспорения ревизионен акт. За да е нищожен ревизионният акт трябва да е издаден от некомпетентен орган или да не е в изискуемата от закона форма. Видно от доказателствата по делото със заповед на кмета, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ДОПК, са определени органите по приходите в Столична община като между тях е и длъжностното лице, издало оспорения ревизионен акт. Данъчната ревизия е възложена със заповед на длъжностно лице, което със заповед, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местните данъци и такси" в общината оправомощил да издава заповеди за възлагане на данъчни ревизии. Следователно изводът на съда, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган е правилен, постановен в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Видно от самия акт той е издаден и в исканата от закона писмена форма. С оглед на това довода на касатора за нищожност на оспорения ревизионен акт е неоснователен.

По имота в район "Надежда - Връбница":

Касаторът сочи, че съдът неправилно приел оспорения акт в частта досежно имота в район "Надежда - Връбница" за законосъобразен като не отчел, че данъкът и таксата са заплатени в пълен размер и лихви не се дължат. Счита също, че съдът неправилно приел, че задълженията за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. не са погасени по давност.

Видно от ревизионния акт при извършената ревизия данъчните органи установили разлика между декларираната от съсобственика на касатора, декларация вх. № 13-Ж-05-3092 от 27.05.1998 г., площ на процесния имот и установеното по представения в хода на ревизията договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.03.1991 г. В декларираната площ на апартамента не била включена 30% от площта на мазето, която съгласно чл. 11, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ, следва да бъде включена в площта на апартамента, към който принадлежи и на тази основата да се изчисли данъчната оценка. В резултат на тази корекция на входящите за данъчната оценка данни органът установил дължимост допълнително за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. на данък недвижими имоти в размер на 4, 20 лв. и съответно лихва за забава в размер на 16, 20 лв.

Касаторът в хода на съдебното производство, въпреки дадените му от съда указания, не ангажирал доказателства, които да оборят изложеното в ревизионния акт досежно разликата в площта на декларирания и посочения в акта за придобиване имот. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза дала заключение за правилно определяне от органа на данъчната оценка, в т. ч. на площта, релевантна за данъчната оценка, и на тази основа за правилно установен размер на данъчното задължение. При така събраните по делото доказателства съдът правилно, в съответствие с материалноправните разпоредби, приел извода на органа за допълнително установено данъчно задължение в размер на 3, 10 лв. за законосъобразен.

Тъй като данъчната оценка на имота е основа за определяне и на задължението за такса за битови отпадъци - чл. 27, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), то правилно съдът приел за законосъобразен ревизионният акт в частта, с която на касатора е установено допълнително задължение за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. в размер на 1, 64 лв.

Касаторът не оспорва, че допълнително установеното му данъчно задължение и задължение за такса за битови отпадъци не е платено в сроковете по чл. 28, ал. 1 ЗМДТ и чл. 20, ал. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в срок данъчни задължения се дължи лихва. С оглед на това правилен и обоснован е изводът на съда за дължимост и на установите задължения за лихва съответно в размер на 1, 10 лв. за данък върху недвижимите имоти и на 0, 05 лв. за такса за битови отпадъци.

Касаторът поддържа довод за погасяване по давност на задълженията за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Този негов довод е неоснователен. Съдът, в подробни и правилни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция, посочил, че съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Това значи, както приел и съдът, че началото на давностния срок за задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, които с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са публични вземания, започнал да тече съответно на 1.01.2008 г. за задължението за 2007 г., на 1.01.2009 г. за задължението за 2008 г. и на 1.01.2010 г. за задължението за 2009 г.

Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане. В случая това е станало с издаването на заповедта за възлагане на данъчна ревизия - 19.07.2012 г. От 1.01.2008 г. до 19.07.2012 г. са изтекли по-малко от пет години, поради което доводът на касатора за изтекла давност е неоснователен. Щом за задължението за 2007 г. погасителната давност не е изтекла на още по-голямо основание тя не е изтекла и за задълженията за 2008 г. и 2009 г.

Спирането на давността е до издаването на акта, с който е установено публичното задължение. В случая това е 28.01.2013 г., когато е издаден Ревизионен акт № 21-547. С издаването на акта давностният срок е прекъснат - чл. 172, ал. 2 ДОПК, и е започнал да тече нов давностен срок - чл. 172, ал. 3 ДОПК. Видно от изложеното съдът правилно приложил материалния закон досежно давността и обосновал подробно правния си извод за неприложимост на института на погасителната давност.

По имота в район "Витоша":

Касаторът твърди, че съдът неправилно приложил материалния закон като приел, че елементът улична мрежа законосъобразно е отчетен от органа при определяне на данъчната оценка на имота. Уличната мрежа не била изградена от общината, а от живущите на нея, поради което общината няма право да я отчита като елемент на данъчната оценка.

Съгласно § 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) улиците са публична общинска собственост. Изграждането на уличната мрежа става след влизане в сила на подробен устройствен план по смисъла на чл. 14 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и провеждане на отчуждително производство по реда на чл. 205 и сл. ЗУТ във вр. с чл. 21 и сл. ЗОС. Касаторът не твърди, че по отношение на терена, на който е изградена улицата, на която е разположен имотът му, не е проведено отчуждително производство, а само че полагането на настилката е извършено не от общината. Както правилно приел в мотивите си съдът извършеното от касатора (и вероятно други собственици на имоти) полагане на улична настилка не може да доведе до промяна на собствеността върху улицата и до промяна на обективния факт на наличие на улична мрежа по смисъла на чл. 7, т. 1 Приложение № 2 на Закона за местните данъци и такси. Полагането на уличната настилка от касатора поражда само облигационни отношения между него и общината, но не променя обективния факт на наличие на улична мрежа. Този обективен факт, съгласно релевантната материалноправна норма - чл. 20 във вр. с чл. 4 във вр. с чл. 7 от Приложение № 2 ЗМДТ, правилно е отчетен от съда като относим за определяне на данъчната оценка на имота на касатора. С оглед на това съдът правилно тълкувал и приложил относимия материален закон.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, защото съдът не съобразил влязлото в сила Решение № 76 от 9.10.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3383/2007 г. С Решение № 76 административният съд обявил нищожността на съобщение, издадено от Столична община, Дирекция "Местни приходи и администриране на местни данъци и такси", отдел "Витоша", с което касаторът бил уведомен за дължимите данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. за имот, находящ се на ул. "Дамян Дамянов" № 14, кв. "Драгалевци". Това съдебно решение, както обосновано приел и съдът, няма предмет, идентичен с предмета на първоинстанционното съдебно производство, и не се явява второ по ред съдебно решение, което да се произнася по законосъобразността на акт, с който на касатора са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за процесния имот и период. С Решение № 76 съдът обявил нищожността на съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, което по никакъв начин не значи, че се е произнесъл по дължимостта на задълженията посочени в него. Наред с това, видно от доказателствата по делото, на касатора за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г., е издаден Акт за установяване на задължения по декларация, с който са установени задълженията му за такса за битови отпадъци за имота в район "Витоша" и именно поради това този период не е включен в ревизията и не е предмет на оспорения ревизионен акт. Що се отнася до данъка върху недвижимите имоти и до таксата за останалата част от процесния период съобщението, обявено за нищожно от съда, първо, не е индивидуален административен акт, с който се установяват задълженията, и второ, съдът не е обсъждал дължимостта, а само компетентността на издалия го орган. Следователно правилно и обосновано съдът приел за неоснователен довода на касатора за наличие на влязло в сила съдебно решение със същия предмет.

Касаторът твърди, че съдът неправилно ценил събраните по делото доказателства досежно предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение на процесния имот. Преди всичко следва да се посочи, че от представените по делото заповеди на кмета на Столична община за процесния период е безспорно, че имотът на касатора попада в обхвата на районите, в които общината предоставя услугите, като за 2008 г., съгласно Заповед № РД-09-2287 от 29.10.2007 г. за имотите, находящи се на ул. "Дамян Дамянов" се предоставят услугите обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., съгласно заповедите на кмета на общината за имотите, находящи се на ул. "Дамян Дамянов" се предоставят и четирите услуги - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Това, както правилно приел и съдът, значи, че са налице правните предпоставки за предоставяне на услугите от общината. Налице, видно от доказателствата по делото, са и доказателства за фактическото престиране на услугите от общината. По делото са представени доказателства не само за сключени от общината договори за извършване на услугите. Представени са множество доказателства за фактическото извършване на услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района, в който се намира имота на касатора, както и за предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване от улицата, на която е разположен имотът на касатора. Представените множество доказателства установяват не само количеството на извършените дейности, но и мястото на извършването им. От тях по безспорен начин се установява, че по отношение на сектор 6 от район "Витоша", в който попада имота на касатора, посочените в заповедите на кмета на общината услуги по чл. 62 ЗМДТ са надлежно предоставени. Безспорно е, че в представените от органа писмени доказателства за предоставяне на услугите не е посочен изрично имота на касатора, но начина на отчитане на извършените дейности - по улици и сектори, дава възможност надлежно да се установи предоставянето на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци по отношение на имота на касатора, както и предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на района, в който се намира имота на касатора. С оглед на това доводът на касатора за неправилно ценене от съда на събраните по делото доказателства е неоснователен.

И досежно имота в район "Витоша" касаторът поддържа доводи за изтекла погасителна давност. Изложеното относно давността по отношение на имота в район "Надежда - Връбница" е относимо и досежно давността по отношение на установените задължения за имота в район "Витоша". Съдът правилно приложил материалния закон и обосновано приел, че възражението на касатора за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно приложил материалния закон, не допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и обстойно мотивирал фактическите си и правни изводи. С оглед на това обжалваното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъжда разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд