Решение № 6886 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 51/2014 г.

Решение № 6886 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 51/2014 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от директора на Дирекция "Местни приходи от данъци и реклама" при Община Бургас срещу решение № 2019 от 14.11.2013 г. по адм. д. № 1024/2011 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължения по декларация № 3402/25.06.2009 г., издаден от орган по приходите при Община Бургас, потвърден с решение № 94-Ж-261/19.04.2011 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, в частта относно определени задължения за данък върху недвижимите имоти за 2002 г. в размер на 14,70 лева главница и 13,56 лева лихва; за данък върху недвижимите имоти за 2003 г. в размер на 19,50 лева главница и 13,59 лева лихва; за такса битови отпадъци за 2002 г. в размер на 33,31 лева главница и 30,73 лева лихва и за такса битови отпадъци за 2003 г. в размер на 44,19 лева главница и 30,80 лева лихва. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че решението противоречи на чл. 169, ал. 4, изречение първо ДОПК, в редакцията до 31.12.2012 г., която предвижда, че публичните задължения се погасяват по реда на възникването им, поради което правилно администрацията е отнесла плащанията от 18.12.2009 г. към по-старите данъчни периоди. От това следва, че направеното възражение за давност е неоснователно, защото не могат да бъдат погасени по давност задължения, които са вече заплатени. Ответната страна не е взела становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, решаващият съд е приел, че актът за установяване на задължения по декларация е издаден в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби. Счел е, че административният орган е смесил две различни производства - това по установяване на задължения по декларация и производството по събиране на публични вземания. Направил е извод, че извършеното погасяване на възникналите задължения за 2002 - 2003 г. на основание чл. 169, ал. 4 от ДОПК е незаконосъобразно. Съдът е направил изводи, че административният орган неправилно е извършил погасяване на по-рано възникнали задължения на основание чл. 169, ал. 4 ДОПК /редакцията, приложима към момента на погасяването/, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 3 при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране, може да заяви пред компетентния орган кое от тях погасява, поради което административният орган неправилно е погасил с преведените суми задължения за предходни периоди. Решението е правилно като правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. В случая е приложима разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, тъй като лицето изрично е изявило волята си кои свои задължения погасява и сумата следва да бъде отнесена за погасяване на задълженията му за 2005 - 2008 г., които е посочило. Като е посочило, че с платежното нареждане от 18.12.2009 г. погасява задълженията си за 2005 - 2008 г. задълженото лице е направило възражение за изтекла погасителна давност за задълженията преди този период, т. е. заявило е, че няма да ги заплати поради изтекла давност, поради което неправилно с постъпване на сумите с платежното нареждане в Община Бургас са издължени дължимите данъци и такси за периода 2002 г. - 2008 г. Неправилно е прието от административния орган, че възражението за изтекла погасителна давност на част от задълженията е направено едва след издаването на акта, но дори и тогава то е произвело правно действие, след като е основателно. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение