Решение № 12454 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10054/2016 г.

Решение № 12454 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10054/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по жалба на А. С. А., подадена чрез неговия процесуален представител - адв. Б. Терзийски, срещу решение № 425 от 20.07.2016 г. по адм. дело № 176/2016 г. по описа на Административен съд - М., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3299/17.02.2016 г. на началника на началника на РУ на МВР - М.. С обжалвания в първоинстанционното производство административен акт е разпоредено отнемане на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № М 0281975 и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 1100/2012 г., издадени от началника на РУ на МВР М.. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Ответникът - началник на РУ на МВР М., не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - М. е отхвърлил жалбата на А. С. А. от гр. М. срещу решение № 3299/17.02.2016 г. на началника на началника на РУ на МВР - М., с което на основание чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ са отнети разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № М 0281975 и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 1100/2012 г., издадени от началника на РУ на МВР М.. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспореното решение материалноправно основание за отнемане на разрешението за носене и разрешението за съхранение на ловно оръжие и боеприпаси. В мотивите на съдебния акт е посочено, че по делото е безспорно установено, че срещу А. е образувано досъдебно наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. К. А. С. А. от гр. М. е притежавал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № М 0281975 и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 1100/2012 г., издадени от началника на РУ на МВР М.. По делото е установено, че на 14.02.2016 г. срещу А. е образувано досъдебно производство № 126/2016 г. за престъпление по 144, ал. 3 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. При така установените законови предпоставки - наличие на образувано срещу касатора наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, административният орган е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 155 и да издаде решение, с което да отнеме разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Както правилно е посочено в обжалваното решение, издателят на акта, в случаите по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ действа в условията на обвързана компетентност и установеното по надлежния ред обстоятелство за наличие на образувано срещу касатора наказателно производство за извършени престъпления от общ характер - е абсолютна предпоставка за отнемане на издаденото разрешение за носене и съхранение на огнестрелно ловно оръжие. Приложеното по делото писмо с рег. № Р-7032/4.04.2016 г. е официален документ, който не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. Обстоятелството, че жалбоподателят не е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното срещу него досъдебно производство е ирелевантно за законосъобразността на оспорения административен акт. Това е така, защото законодателят е обвързал отнемането на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с факта на образуване на досъдебно производство срещу титуляра на разрешението. А по делото е установено безспорно, че срещу А. е образувано и водено досъдебно производство за престъпление от общ характер, който факт е достатъчен за да обоснове наличието на материалните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ за отнемане на разрешенията за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Възраженията на касатора, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не ставало ясно дали оспореният административен акт е заповед или решение, е неоснователно, доколкото е без значение какво е наименованието на акта. В случая за законосъобразността на акта е достатъчно обстоятелството, че разпоредените с него правни последици са ясни и недвусмислени, както и че са изложени фактическите основания, обосноваващи отнемане на процесните разрешения. Административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия в законоустановената форма при правилно приложение на материалния закон. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка съдът е достигнал до правно обоснован извод, че решението на началника на РУ МВР М. е постановено при наличие на сочените в него фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна. Първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,