Решение № 12029 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2016 г.

Решение № 12029 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), подадена чрез пълномощника ст. юрк. Д. П., против Решение № 350 от 13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 926/2015 г. на Административен съд П.. С него по жалба на Р. Й. К. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 02-150-6500/6338 от 15.10.2015 г. на зам. - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Претендират се разноски за двете инстанции в общ размер на 600 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Р. Й. К., с. Т., общ. Б., обл. П., чрез пълномощник адв. Д. Т., с представени писмен отговор на касационната жалба, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира сторени разноски в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и обосновано поради липса на касационни основания. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането ? е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. № 02-150-6500/6338 от 15.10.2015 г. на зам. - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА, с което по подадено от Р. Й. К. общо заявление за подпомагане 2014 с УИН 15/070514/74531 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014 г. е отказано изцяло поисканото финансово подпомагане по код АП 18.2. По делото съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза и вещото лице установило, че е налице неизпълнение на изискването оспорващият да засади и отглежда зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващите видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи (само за код АП 18.2), тъй като размерът на засетите със зърнено-житни култури площи е под 50%. С обжалваното Решение № 350 от 13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 926/2015 г. на Административен съд П., е отменено уведомителното писмо, като е изпратена преписката на зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-РА за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен по материя, степен и територия орган - зам. -изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"-РА, съгласно приложени заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г. и заповед № 03-РД/323*1/11.06.2015 г., с които изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е делегирал правомощия на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" да издава административни актове, сред които е и процесното уведомително писмо по мярка 214, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. Първоинстанционният съд е приел, че в процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че следва да постанови отказ от подпомагане. Счел е, че е налице едно общо, бланкетно уведомително писмо за отказ, в което са посочени правни норми от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Методиката), които не могат да бъдат възприети като правни основания за издаване на акта, тъй като въобще не съдържат разпоредби за относимите към конкретния случай факти. В заключение съдът е приел, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава оспорващият от възможността да организира защитата си и препятства съда да осъществи контрол за законосъобразност на акта с материалния закон, поради което е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за произнасяне по искането за финансиране по мярка 214 "АЕП", направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС4)" Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Административен съд П. за валидно, допустимо, но неправилно. Безспорно от представената по делото административна преписка се установява, че Р. Й. К., с УРН 238040 като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, в срока е подал на 19.03.2014 г. заявление за подпомагане с УИН 15/070514/74531 за кампания 2014 г., с което е заявил подпомагане по схема Агроекологични плащания (АЕП). Към заявлението е попълнена Таблица за използваните парцели 2014, в която по мярка 214 АЕП, код АП18.2 са заявени 10 броя парцела с обща площ 348.38ха, в землищата на с. Т. и с. П., от които 7 засети със зърнени култури и 3 засети с маслодайни. Заявените парцела, засетите със зърнени култури, са както следва: № 56085-623-1-1 - 17.30 ха, № 72117-5-1-1- 21.60ха, № 7211714-1-2 - 27.42ха, № 72114-14-1-3 - 47.88ха, № 72117-16-1-1 - 5.40ха, № 72117-1240-1-1 - 32.18ха и № 72117-1262-1-1 - 21.61ха, а с маслодайни култури: № 72117-23-1-1 - 41.99ха, № 72117-1250-4 - 13.88ха и № 71117-1250-4-5 - 119.13ха. При подаване на заявлението земеделският производител е подписал декларации, с които потвърждава, че е запознат с това, че следва да спазва изискванията за управление на агроекологичните дейности, определени по мярка 214 "Агроекологични плащания" на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013, за периода от 5 последователни години, за които кандидатства. В т. ч е подписал и декларация, с която декларира, че е запознат с изискването да засади и отглежда есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи. При направените автоматични проверки на базата данни, още при заявяването за подпомагане за 2 броя от БЗС са констатирани несъответствия - над 0,5 дка площ извън площите подходящи за подпомагане, за което земеделският производител е запознат, видно от лично положения подпис. С оспореното уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/6338 от 15.10.2015 г. на зам. -изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА, е отказано изцяло плащане за съответната година, поради неспазени изисквания за управление, видно от колона 9 от таблицата на стр. 4/7 на УП. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че следва да постанови отказ от подпомагане. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения. На стр. 4 от УП в табличен вид е изчислен размерът на финансовото подпомагане, който в случая е 0 лева. От записаното в колона 9 става ясно, че поради неспазване на изискванията за управление земеделският производител е санкциониран с цялата поискана сума в размер на 113673,07 лева. Под таблицата подробно е описано съдържанието на съответните колони - 15 на брой. Действително в уточненията на колона 9, първи абзац е оформен като бланка и съдържа множество варианти за установяване на неспазените изисквания за управление в т. ч. административни проверки; проверки въз основа на предоставено от ДФ "Земеделие" РА информация и проверки на място. Начина на оформяне на акта обаче не е основание да се приеме, че същият е немотивиран и в частност, че не съдържа словесно описание на причината за установяване на неспазените изисквания за управление. Напротив, във втория абзац на същата колона 9 (стр. 5 от УП) изрично е посочено, че "За неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност се налагат редукции/намаления съгласно т. 8.2 "Размер на намаленията" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-508 от 24.07.2014 г. изменена със Заповед № РД09-746 от 20.11.2014 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. " Именно в раздел 8.2 от Методологията, т. 8.2.1 "Неспазване на изискванията по управление на заявените дейности" в табличен вид подробно са описани изискванията по управление, степента на нарушение и санкциите, които се налагат. В тази таблица изрично е уточнено, че "земеделските стопани засяват и отглеждат есенно зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността с код АП18.2 площи" и в случай на неизпълнение на това изискване земеделският стопанин не получава плащането за съответната година. Изключение правят земеделските производители, които са подали заявление за подпомагане за първа година, което не се отнася за настоящия случай, тъй като за Р. К. 2014 г. е втора година от последно поетия от него агроекологичен ангажимент по това направление. Следва да се отбележи и това, че Кирилов е попълнил и декларация, с която заявява, че е запознат това изискване да засади и отглежда есенно зарнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по АП18.2 площи. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Изготвеното и прието от съда заключение на вещото лице също потвърждава, че площта засята с зърнени култури е 173,39 ха, а площта засята с маслодайни култури е 175 ха, т. е процентното съотношение е: 49,77% за зърнените култури и 50,23 % за маслодайните култури. Следва да се отбележи и това, че земеделският производител не е представил доказателства, с които да обори факта, че е засял по-малко от 50% есенни зарнено-житни култури, нещо повече в съдебно заседание от 05.01.2016 г. потвърждава, че има недоглеждане от негова страна по отношение на засетите култури. Необоснован е изводът в оспореното решение, че е налице нарушение в процедурата по издаване на акта, тъй като в същия се твърдят факти, които органът признава, че не са се осъществили, визирайки неизвършени проверки на място от техническия инспекторат към Разплащателната агенция. В колона 5 на таблицата на стр. 2 от УП "Площ на парцела след извършване на ПнМ (ха)" липсват попълнени данни, от което следва, че проверка на място не е извършена и това не се спори по делото. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, т. е проверките на място не са задължителни за всички земеделски производители, което следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая анализът е направен въз основа на административни проверки, а неизвършването на проверки на място не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото този вид проверки не са задължителни. Следва да се отбележи и това, че установените чрез административни проверки 0,35 ха недопустими площи не са санкционирани и основанието за отказа за изплащане на субсидията не са те, а както бе изяснено по-горе редукцията на субсидията е поради неспазване на изискванията за управление. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че административният акт е немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същият съдържа правни и фактически основания, които позволяват да се упражни ефективен правораздавателен контрол на формираното властническо волеизявление. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Р. Й. К., с. Т., общ. Б., обл. П. против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. № 02-150-6500/6338 от 15.10.2015 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция. Предвид изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, на ДФ "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции (за всяка инстанция по 300 лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение