Решение № 10776 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 595/2018 г.

Решение № 10776 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 595/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Л., против решение № 4940 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 4233/2017 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), Второ отделение, 40 състав. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата му бъде уважена и на "БМД Протекшън" ООД бъде наложена имуществена санкция. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число присъждане на адвокатски хонорар за осъществената от адв. Л. безплатна адвокатска помощ в касационното производство. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Станимирова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция. Ответникът – "БМД Протекшън" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Г. Л. против решение № Ж-224/28.02.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение негова жалба рег. № Ж-224/06.06.2016 г. за неправомерно обработване на личните му данни от "БМД Протекшън" ООД, чрез действия по предоставяне на негова данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. за целите на образувано с молба от 18.06.2016 г. съдебно производство пред Върховния касационен съд. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалноправните норми на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за постановяване на решение № Ж-224 от 28.02.2017 г. от компетентен орган - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма и съдържащо всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства, жалбата е разгледана в открито заседание, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация. Решението е прието единодушно от членовете на административния орган, като е подписано без излагане на особени мнения. Незаконосъобразни са обаче изводите на съда, че решението на Комисията за защита на личните данни е постановено в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД намира приложение в разглеждания казус. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е сключил договор с "БМД Протекшън" ООД за наемане на сейф в денонощен обществен трезор, въз основа на който му е предоставена трезорна касета. Безспорно е установено също така, че при извършен в трезора обир е разбита и ограбена и касетата на жалбоподателя. По този повод между страните е водено гражданско дело по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Установено е, че с молба от 18.06.2016 г. "БМД Протекшън" ООД е сезирало Върховния касационен съд (ВКС) с искане за отмяна на влязло в сила решение от 02.12.3013 г. на Софийския градски съд (СГС), постановено по гр. дело № 3082/2013 г. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е отменено решение от 03.01.2011 г. на Софийския районен съд (СРС), 29 състав, постановено по гр. дело № 13057/2010 г., в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 от ЗЗД, както и в частта, в която Г. Л. е осъден да заплати на "БМД Протекшън" ООД разноски по делото пред СРС и вместо него е постановено друго, с което дружеството е осъдено да заплати на Г. Л. сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 2 880 лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет лева) разноски по делото пред въззивната и касационна инстанция. Не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС и същото е влязло в сила. Към молбата за отмяна на влязлото в сила решение, молителят - дружеството "БМД Протекшън" ООД е приложило копие на подадена от Г. Л. Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. При тези данни, съдът е възприел изводите на административния орган за допустимост на обработването на лични данни в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. В подкрепа на този извод е посочил, че предвид гражданско-правните отношения между Леков и дружеството и заведения впоследствие от жалбоподателя иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 82 от ЗЗД, последван от осъдително решение, дружеството е предприело действия по обезпечаване на интересите си. Изтъкнал е, че личните данни на Леков, съдържащи се в данъчната декларация и по-точно декларирания доход, са използвани именно с цел да бъде доказана тезата на дружеството, че последният не е могъл да депозира сума в размер на 15 000 лева в касетата в трезора и съответно същата да подлежи на възстановяване в патримониума на вложителя, респ. за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на Леков. Обработването на личните данни на жалбоподателя попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, съгласно която обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, и тези интереси надделяват над интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Административният орган и първоинстанционният съд са възприели становището на "БМД Протекшън" ООД, без да отчетат, че хипотезата на т. 7, дава правото на администратора на лични данни за реализиране на законните му интереси да обработва личните данни, но това право не е абсолютно, като то е ограничено от интересите на лицето, за което се отнасят данните, когато тези интереси имат преимущество пред законните интереси на администратора на лични данни. В случая се конкурират законните интереси на "БМД Протекшън" ООД и интересите на Леков. Законодателят не е дал легално определение на понятието "законни интереси". Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Конституцията използва понятието "законни интереси" основно в глава втора "Основни права и задължения на гражданите" - чл. 41, 56, 57, 58 и в глава шеста "Съдебна власт" - чл. 117, 134. Законните интереси са пряко свързани с правата на гражданите, а съдебната власт е тази, която е призвана да ги защитава. Смисълът, който позитивното право влага в понятието "законен интерес", и от който съдът няма основание да се отклонява и в настоящия случай, е на плоскостта на човешката дейност и правото. Законен е онзи интерес, който като породен и целящ задоволяване на определена човешка потребност, е признат за допустим от правото, т. е. за него са предвидени правни средства за осъществяване (субективни права), а там, където такива изрично не са предвидени същите са допустими с оглед на общите принципи на правото. "БМД Протекшън" ООД твърди, че има законен интерес да събере релевантните доказателства по делото за отмяна, при упражняване на гражданските си права, произтичащ от придобитото качеството на страна в съдебно производство. Именно участието му в съдебното производство обосновава интересът му от снабдяване с копие на подадена Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. от Г. Л., съответно от съдържанието на същата, свързано с твърдението, че същият не е могъл да депозира сума в размер на 15 000 лева в касетата в трезора. Ако дружеството не беше страна в съдебно производство, този интерес би бил ирелевантен за правото и не би имал качеството на законен по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Поради това, съдът по конкретното дело е този, който ще определи дали интересът на "БМД Протекшън" ООД е законен - свързан ли е с предмета на делото и имат или не интересите на Леков предимство пред тези на дружеството. За реализирането на това правомощие на съда законодателят е създал визираната в чл. 186 от ГПК възможност на страната по делото да поиска от съда издаването на съдебно удостоверение, въз основа на което да изиска от съответното учреждение официалния документ или удостоверение. Без да поиска издаването на съдебно удостоверение, съответно без съдебната санкция, дружеството е представило данъчната декларация, едва след което е поискало издаване на съдебно удостоверение за официално представяне на исканите данни от НАП. Неоснователно, при тези данни АССГ е приел, че обработването на личните данни на Леков, чрез представянето пред ВКС на данъчната му декларация, съдържаща негови лични данни, което е направено без предварително издадено съдебно удостоверение, не обосновава нарушение от страна на дружеството като обработващ личните данни. С издаването на съдебно удостоверение първо, се установява наличието на законен интерес у администратора на лични данни, който интерес допуска разкриването им, второ, установява се, че интересите на лицето, чиито данни се разкриват нямат преимущество пред интересите на администратора на лични данни, и трето, се създава гаранции, че личните данни ще бъдат обработени законосъобразно и добросъвестно. Ако дружеството като страна по делото пред ВКС се беше снабдило със съдебно удостоверение, не би осъществило нарушение при представяне на данъчната декларация. В случая обаче от доказателствата, представени от самото дружество (докладна записка от охранител на дружеството и справка от ръководителя на охраната при дружеството), става ясно, че "БМД Протъкшън" се е снабдило с данъчната декларация неправомерно, като същата е намерена в трезора при ремонта му след обира сред купчина документи и всякакви материали, намиращи се във входно помещение, общодостъпно за посетители и клиенти. В този смисъл необоснован и несъобразен със закона е изводът на първоинстанционния съд, че е без значение начина на снабдяване на дружеството с данъчната декларация. Освен това, съдът не е съобразил, че обработването от дружеството на личните данни от данъчната декларация, обработване по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, независимо в коя от формите е осъществено - съхранение или разкриване чрез предаване, не е във връзка със сключения между страните договор за наем на трезорна касета. В случая обработването е по друг повод - гражданско-правен спор между равнопоставени страни, при което представяйки декларацията пред ВКС, без съгласието на лицето, за което се отнасят данните и при неправомерно снабдяване със същата, дружеството е извършило нарушение. Ето защо незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за обработване на личните данни на Г. Л. по чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, а именно обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Посоченото налага отмяната на съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Следва да бъде отменено и решението на КЗЛД като страдащо от порока по чл. 146, т. 4 от АПК - материална незаконосъобразност. Настоящата съдебна инстанция не може да се произнесе по същество като наложи санкция на дружеството "БМД Протекшън" както се иска в касационната жалба. Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в контрола по спазването на ЗЗЛД. Комисията има правомощия да осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защитата на лични данни, да извършва проверки и да издава задължителни предписания на администраторите на лични данни, да разглежда жалби срещу техни актове или действия - чл. 10, ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 от ЗЗЛД. Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на лични данни е разписано в чл. 38 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД Комисията се произнася с решение, с което освен, че установява извършено ли е или не твърдяното в жалбата нарушение, има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. И трите възможни алтернативи на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД са приложими при допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на ЗЗЛД от администратор на лични данни. Изборът на подходящата мярка при установено нарушение е в оперативната самостоятелност на административния орган, но доколкото в настоящия случай са неподходящи мерките за отстраняване на нарушението и даване на предписание, тъй като същото се изразява чрез представяне на личните данни като документ, приложен като доказателство по съдебно дело, то настоящата инстанция намира, че за установеното нарушение при обработването на личните данни на Г. Леков, КЗЛД следва да наложи имуществена санкция. В компетентността на Комисията е да определи размера на санкцията като отчете всички обстоятелства и изложи мотиви относно определения размер. Имуществената санкция следва да бъде наложена за допуснато нарушение по ЗЗЛД, чиято цел, записана в чл. 1, ал. 2 е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе по същество като отмени решение № Ж-224/28.02.2017 г. на Комисията за защита на личните данни като незаконосъобразно. Преписката следва да бъде върната за ново произнасяне от административния орган, при спазване на указанията относно приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касатора за присъждането му на разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат на 515 лева, от които 500 лева действително заплатена сума за адвокатски хонорар за един адвокат за първоинстанционното производство, видно от договор за правна защита и съдействие № 517085 от 07.06.2017 г. и 15 лева държавна такса - 10 лева за първоинстанционното производство и 5 лева за касационното производство. Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар пред първата инстанция, се прави от процесуалния представител на КЗД едва в настоящото производство, което е недопустимо, а и е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основателна е и претенцията за присъждане на 500 лева на адв. В. Лазаров - хонорар за осъществено процесуално представителство в касационното производство, по силата на договор по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за осъществена безплатна правна помощ на друг юрист, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Г. Л. е адвокат, видно от официалния регистър, поддържан от Висшия адвокатски съвет на електронен адрес: http: //www. bar-register. bg/public/ и има качеството "друг юрист" по смисъла на нормата, като следва да бъде присъдена посочената сума в минималния размер на адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,