Решение № 9985 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1231/2014 г.

Решение № 9985 от 15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1231/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на Мария Величкова Венкова, Валентин Любомиров Георгиев и Димитър Любомиров Георгиев, като наследници на Величко Георгиев Тодоров, чрез адв. Людмила Костова, срещу решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и § 1 ДР на ЗДС и обн. ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 68134.1324.20 по ККР, находящ се в землище "Требич", местност "Чучулица", Столична община, собственост на наследниците на Величко Георгиев Тодоров, възстановена им с Решение № 100-2 от 10.03.1999 г. на Поземлена комисия /сега ОСЗГ/ при район "Надежда". Изложени са твърдения за това, че така определения размер на обезщетението не е равностоен по смисъла на закона и не е съобразен със свободно действащите пазарни цени на земеделска земя в района, в който се намира процесния имот и е крайно несправедлив. Претендират разноски по делото. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота и Наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г. Предвид изложеното процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. С процесното Решение № 811 на Министерски съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента " от км 0+ 000 до км. 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0+000 до км 15+100", обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г., е отчуждена част от имот с идентификатор 68134.1324.20, в землище "Требич", Община Столична, с обща площ от 24,994 дка, от които отчуждени 4,016 дка, собственост на жалбоподателите, като е определен и размера на паричното обезщетение в размер на 3 524 лв. От приложеното Решение № 100-2 от 10.03.1999 г. на Общинска поземлена комисия - общ. Надежда, гр. София и скица № 1770 от 02.04.1999 г. е видно че процесната част от имота е собственост на наследниците на Величко Георгиев Тодоров, съгласно удостоверение за наследници № 821 от 09.06.1993 г. и удостоверение № 002933 от 14.10.2010 г. приложени по делото. По искане на жалбоподателите по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило два варианта на заключението. Първият вариант е изготвен на база един пазарен аналог, като е определена обща стойност на обезщетението в размер на 5 729 лв. С втория вариант вещото лице е определило размер на обезщетението - 3 540,10 лв. като оценката е изготвена на основание Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, при установеното, че на територията на землище "Требич", Столична община, в относимия период е налице само една сделка съответстващата на ЗДС. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Съдът намира, че първият вариант на оценката, предложен от вещото лице не може да бъде приложен. Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Липсата на такива сделки не дава възможност за определяне на обезщетението по този предвиден от закона начин. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, т. е. за определяне на пазарна цена са необходими не една, а поне две реално сключени сделки. В конкретния случай пазарна цена по този ред не може да бъде формирана, т. е. не може да бъде приет първия вариант от заключението на вещото лице, тъй като при изготвянето му е взета само една изповядана сделка от свободния пазар на земеделски имоти в землище "Требич", Столична община, а само по нея не може да бъде определена средна пазарна цена. Осреднена цена по смисъла на ЗДС не може да се получи от една сделка защото цената й е равна на нейната цена, а не на средна такава от две и повече сделки. Една сделка при това не може да характеризира пазара на земеделски земи, за да може да послужи като база за сравнение и определяне на средна пазарна цена на пазара на земеделските земи. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че в случая е неприложим сравнителният метод на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Отчуждаваната част следва да се оцени по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както правилно е процедирал и административният орган при определянето й, при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Оценяването следва да стане по този ред, тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землището, в което се намира процесния имот. На основание казаното дотук, следва размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота да се увеличи в съответствие с втория вариант от заключението на вещото лице, а именно на 3 540,10 лв. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,