Решение № 8351 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2011 г.

Решение № 8351 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9366/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, против решение № 1337/03.06.2011 г., постановено от Административния съд - гр. Варна, по адм. дело № 524/2011 г. по описа на същия съд, в частта, с която е обявен за нищожен ревизионен акт № 1003678/11.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис гр. Добрич и потвърден с решение № 1001/14.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на ЕТ "Попов 66 - Тодор Попов", за данъчен период м. 06.2007 г. са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 14 758,27 лв. и лихви за забава в размер на 5373,27 лв. за декларирани, но недоказани ВОД на стоки към "Лора газ 2003", както и в частта, с която е отменен същия РА, по отношение на определените данъчни задължения на търговеца за данъчни периоди м. 06 и 07.2008 г. за задължения по ЗДДС в размер на общо 30 067,97 лв. и лихви за забава в размер на общо 7474,08 лв. за декларирани, но недоказани ВОД на стоки към "Атлас Лил 2008". В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е обявил акта за нищожен, без да съобрази, че нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК е процесуална и следва да се прилага при всяко образувано ревизионно производство след 19.12.2007 г. Неправилно в тази част съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 133 и чл. 134, ал. 4 ДОПК. Според касатора решението е неправилно и в частта, с която е отменен РА приемайки, че декларираните вътрешнообщностни доставки са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС. По подробни съображения в този смисъл моли решението да се отмени в обжалваната част. Ответникът по жалбата - ЕТ "Попов 66 - Тодор Попов" оспорва касационната жалба като неоснователна с представените по делото писмени бележки от адв. Р. Заркова и О. Симеонов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по изложени в съдебно заседание аргументи. Върховният административен съд след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 156 и сл. ДОПК, е обявил за нищожен ревизионен акт № 1003678/11.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис гр. Добрич и потвърден с решение № 1001/14.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който на ЕТ "Попов 66 - Тодор Попов", за данъчен период м. 06.2007 г. са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 14 758,27 лв. и лихви за забава в размер на 5373,27 лв. за декларирани, но недоказани ВОД на стоки към "Лора газ 2003". Отменил е също така акта и в частта, по отношение на ЕТ "Попов 66 - Тодор Попов" за определени данъчни задължения за данъчни периоди м. м. 06 и 07.2008 г. по ЗДДС, в размер общо на 30 067,97 лв. и лихви за забава в размер на общо 7474,08 лв. за декларирани, но недоказани ВОД на стоки към "Атлас Лил 2008". В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на търговеца и решението като необжалвано е влязло в сила в тази част и не е предмет на разглеждане в настоящето касационно производство. За да постанови това решение съдът е приел, за основателни възраженията на ревизираното лице, че издадения РА е нищожен, в частта относно определените данъчни задължения по ЗДДС в размер на 14 758,27 лв. за данъчен период м. 06.2007 г. Приел е за основателно възражението за допуснато от органа по приходите нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, тъй като заповедите за възлагане на ревизия не са издадени от директора на ТД на НАП, а от Началник сектор "Ревизии", а наличието на влязъл в сила данъчен акт за прихващане или връщане (ДАПВ) преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, налага изменението на задълженията да се извършва по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. По делото е било установено, че с АПВ № 1838/06.08.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД - Добрич, по подадена справка декларация по ЗДДС вх. № 08000913640/09.07.2007 г. за данъчен период 01.03.2007 г. - 30.06.2007 г. вкл. е установено, че задълженото лице е декларирало ДДС за възстановяване за този данъчен период в размер на 22 571,06 лева. При извършената проверка е констатирано, че задълженото лице няма неизплатени изискуеми данъчни задължения, поради което му е определена сума за възстановяване в размер на 22 571.06 лева. С цитирания АПВ, за който не се спори, че е влязъл в законна сила е прието наличието на определена сума ДДС за възстановяване - произтичаща от възникнало право на приспадане на данъчен кредит, тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Посочил е, че признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 134, ал. 4 от ДОПК. Предвид това, че в настоящият случай ревизията е възложена от Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Варна, е приел, че е налице ненадлежно определяне на издателя на РА за процесния ревизиран период м. 06.2007 г. за задълженията по ЗДДС, което води и до материална некомпетентност на издателя на РА и съответно нищожност на РА в спорната част. Съдът е посочил, че изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (в сила от 19.12.2007 г.) ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това и влезли в сила АПВ. След като ЗВР и ЗОКО са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, то издаденият ревизионен акт е нищожен, в частта относно определените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 06.2007 г. Позовал се е и на практика на ВАС в този смисъл. По тези съображения съдът в тази част е обявил акта за нищожен. Така постановеното решение в частта, с която е обявен РА за нищожен е правилно и законосъобразно. По делото не е имало спор по фактите, а спора касае единствено приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията й след изменението от 19.12.2007 г. Съгласно чл. 133 ДОПК установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. Издадените за процесните периоди АПВ се ползват със стабилитет и не може да бъде изменяни или отменяни освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК, изрично е вписано, че под установени данъчни задължения, следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.). Като се вземе предвид естеството и правните последици на АПВ, се налага извода, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. При положение, че заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА в тези части правилно е прогласен за нищожен. Това, че в случая ревизията е възложена вече при действието на изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, не налага различни правни изводи. Предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., при чието действие е издаден процесния РА, разпоредбата има следното съдържание: актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия; независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия; ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Съгласно общите правила за действие на нормативните актове във времето, тази разпоредба действа занапред, доколкото с изрична правна норма не й е придадено обратно действие. С нормата е регламентиран по специален начин, различен от действащия преди изменението, въпросът относно стабилитета на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че въпреки влизането им в сила, същите могат да бъдат изменяни или отменяни и без да е спазен специалния ред по чл. 133 - 134 ДОПК. Ако се приеме, че тази разпоредба се прилага и по отношение на АПВ, издадени преди влизането й в сила, означава да се преуреди с обратна сила статута на един административен акт, като от стабилен, респективно неотменим акт, същият се превърне в акт, който може да бъде изменян или отменян без наличие на специални основания и без спазване на определена процедура. Това би противоречало на основополагащия принцип за правната сигурност, поради което не може да бъде възприето. Именно поради това, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 108/2007 г., ще се прилага и за АПВ, издадени преди това изменение, е следвало изрично да бъде предвидено обратно действие на нормата. В случая обаче липсва изричен текст, който да предвижда, че разпоредбата се прилага и за актове, издадени преди влизане в сила на изменението, които преди това са се ползвали със стабилитет, принципно присъщ за влезлите в сила индивидуални административни актове. Предвид изложеното, следва да се приеме, че за да е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сега действащата й редакция, следва и АПВ да са издадени след 19.12.2007 г. Обратното разрешение би означавало да се приеме, че един и същ влязъл в сила административен акт, с който са признати права на данъчния субект, има различно правно действие в различни периоди от време, което е недопустимо, освен ако не е изрично регламентирано в закон. Като е достигнал до същия извод първоинстанционния съд е тълкувал и приложил закона правилно, поради което решението в тази обжалвана част следва да се остави в сила. По отношение на частта от решението, с която е отменен обжалвания РА като незаконосъобразен, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: За данъчни периоди м. м. 06 и 07.2008 г. ревизираното лице ЕТ "Попов 66 - Тодор Попов", е декларирал в дневниците за продажби ВОД за Румъния за фирма "Атлас Лил 2008" по следните фактури: 1. фактура № 04...17/28.06.2008 г., с дан. основа - 29011,37 лв., с предмет на доставката - ечемик от реколта 2008 г. - 96.320 т, към нея е представено потвърждение от 28.06.2008 г. от "Атлас Лил 2008" за получаването на 96.320 тона български ечемик; посочени са превозвачите както и това, че разплащането по фактурата е извършено по банков път на 27.06.2008 г; 2. фактура № 04...18/29.06.2008 г., с дан. основа - 61 233,52 лв., с предмет на доставката - ечемик от реколта 2008 г. - 203.300 т; към нея потвърждение от 29.06.2008 г. от "Атлас Лил 2008" за получаването на 203.3 тона български ечемик; с посочени превозвачи и разплащане по фактурата по банков път на 27.06.2008 г.; 3. фактура № 04...19/30.06.2008 г., с дан. основа - 52 763,83 лв., с предмет на доставката - ечемик от реколта 2008 г. - 175.18 т и към нея потвърждение с дата 30.06.2008 г. от същата фирма за получаването на 175.18 тона български ечемик; името на превозвачите данни за разплащане по фактурата по банков път на 30.06.2008 г.; 4. фактура № 04...20/03.07.2008 г., с дан. основа - 7590,19 лв., с предмет на доставката - ечемик от реколта 2008 г. - 25.200 т и издадено към фактурата кредитно известие № 21/03.07.2008 г. на стойност 259,04 лв. за недоставено количество от 860 кг ечемик; потвърждение с дата 03.07.2008 г. от "Атлас Лил 2008" за получени 24.340 т ечемик; превозвач - "Ф. - 2" ЕООД. Разплащането по фактурата е извършено по банков път на 30.06.2008 г. В хода на ревизията, органът по приходите е установил, че предмета на дейност на задълженото лице включва производство на селскостопанска продукция, търговия със семена за посев, растителна защита, както и сделки със селскостопанска продукция в страната и чужбина. За нуждите на ревизията с Протокол № 73-1002022/10.08.2010 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на ревизията на Тодор Борисов Попов и приложени към РД № 900767/22.01.2010 г., а така също са направени и допълнителни проверки, касаещи ВОД от жалбоподателя към "Атлас Лил 2008". Във връзка с установяване на реалността на извършените ВОД на всички фирми посочени като превозвачи са връчени ИПДПОЗЛ, като са постъпили описаните доказателства както следва: от ЕТ "Тони Шик" са представени - писмени обяснения от управителя Ивелина Дамаскинова, Пътно прехвърлителна разписка № 96/28.06.2008 г., международна товарителница, свидетелство за регистрация на МПС, лиценз за международен авт. транспорт, кантарна бележка, фактура № 264/31.03.2009 г., пътен лист, счетоводни регистри на сметка 411, 501, 4531 и 4532 за данъчен период м. 03.2009 г. и трудов договор с наетото лице Димитър Андонов Недев; от "Мартинело" ЕООД са представени писмени обяснения, съгласно които транспортирането на стоките е извършено със собствен товарен автомобил Волво, чрез наетото лице по трудов договор № 20/10.05.2008 г. Представена е международна товарителница от 29.06.2008 г. и пътен лист от същата дата. Представено и е копие на лиценз за извършване на международен автомобилен транспорт, но поради това, че товарния автомобил е бил продаден през 2008 г. не е представена "Гражданска отговорност" за същия. Няма издадена заповед за командировка на шофьора, като е посочено, че не е бил командирован за извършената транспортна услуга. От ЕТ "Калина 95 - Марин Тодоров" съдът е посочил, че са представени писмени обяснения, че транспортирането е извършено със собствен товарен автомобил Шкода. Представени са и пътно-прехвърлителни разписки № № 93/28.06.2008 г., 103/29.06.2008 г., 105/30.06.2008 г. и международни товарителници. Издадени са пътни листи и международни товарителници, в които е записан като получател на стоката "Атлас Лил 2008". Представени са също така и кантарни бележки № № 7691 и 7776. Съдът подробно е описал и представените документи от транспортирането на останалите превозвачи като "Формула 2" ЕООД, ЕТ "Агро Тафчи - Ст. Стоянова", и "Гепард Транс" ЕООД. От изпратения в хода на ревизията "SCAC 2004а" (молба за информация до приходната администрация на Република Румъния) с референтен номер Е_ВG_RO_20090716_003259, относно контрагент RO23576429 - "ATLAS LIL 2008 S. R. L", в качеството му на получател по доставките от ЕТ "Попов - 66 - Тодор Попов". От получения отговор от Румънската данъчна администрация е станало ясно, че данъчните инспектори не са открили законен представител и поради това, съгласно румънското законодателство, са изпратени три покани на управителя на фирмата на адреса на управление и на административния адрес, но не е получен отговор. Започнало е наказателно производство срещу румънската фирма. При тези данни и тези получени в резултат на извършеният обмен на данни с румънската данъчна администрация, органът по приходите е приел, че лицето, сочено като получател на ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС не съществува, не извършва дейност, не притежава офис и пощенска кутия и не е осъществил контакт с данъчни органи и в този смисъл не са представени доказателства за осъществените ВОД/ВОП между българския и румънския търговец. Наред с горното органът по приходите е приел, че представените международни товарителници не съдържат всички изискуеми реквизити. При едните, тези представени от превозвача липсва подпис и дата на получаване на стоката, а при тези представени в хода на ревизията от жалбоподателя има вече дата и подпис. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и извършения анализ на същите, органът по приходите е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, тъй като не са налице доказателства за извършения ВОД. От тук е направил извод, че през данъчните периоди м. 06 и 07.2008 г. ревизираното лице не е осъществило ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е доказано реалното движение на процесните стоки от България до Румъния. Поради това, на основание чл. 86 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислил на търговеца за данъчен период м. 06.2008 г. - ДДС в размер на 28 601,74 лв. и за данъчен период м. 07.2008 г. - ДДС в размер на 1446,23 лв. за декларирани, но недоказани ВОД на стоки по доставки свързани с "Атлас Лил 2008". Съдът в тази част при така установената фактическа обстановка е направил обратния извод от този на органа по приходите. Анализирал е разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за вътрешнообщностна доставка и тези на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и 2 и чл. 45 от ППЗДДС и е приел, че в настоящият случай жалбоподателят разполага с необходимите документи изискуеми от закона за да се приеме наличието на ВОД, тъй като още при ревизията е представил фактури с получател "Атлас Лил 2008", регистрирана фирма в Румъния, с посочен в нея идентификационен номер по ДДС на получателя. Съдът е посочил, че по съдържанието на този документ не са направени възражения от органа по приходите, съответствието на идентификационния номер е потвърдено при проверката от румънските данъчни власти. Позовал се на представените от жалбоподателя документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на България до територията на Румъния. Анализирал е и двете хипотези на чл. 45, т. 2, б. "а" - "б" от ППЗДДС (в приложимата за ревизирания период редакция), в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспорта, като е приел, че и двете са налице в случая, тъй като по доставките до румънското дружество транспортът е извършван както от доставчика, така и от трети лица. От разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" и б. "б" от ППЗДДС се установява, че изискването за представянето на визираните документи е алтернативно, т. е. представянето на който и да е от тях е достатъчно за доказване на транспортирането, а в случая са представени и двата вида документи. При извършената проверка при ревизираното лице същото е представило международни товарителници със съответен номер и дата за транспортиране на стоките от България до Румъния, като изпращач на стоките е посочен Андрей Андреев, а като получател румънското дружество "Атлас Лил 2008" с VIN RO23576429, с посочен адрес в гр. Куза вода и идентификационен номер; като превозвачи са посочени ЕТ "Агро Тафчи - С. Стоянова", "Гепард Транс" ЕООД, ЕТ "Калина 95", "Мартинело" ЕООД, ЕТ "Тони шик" и "Формула 2" ЕООД. Товарителниците са подписани от представители, съответно на изпращача, на превозвача и на получателя, както и печати на същите дружества. Наред с товарителниците, от страна на ревизираното лице са представени писмени потвърждения от получателя на стоката - румънското дружество А. Л. 2008 С. Р. Л., че стоката, предмет на процесните фактури е получена от него. От съдържанието му недвусмислено се установява, че получателят е потвърдил получаването на стоката. По делото са разпитани и свидетели, от от показанията на които се установява, че всички счетоводни документи на жалбоподателя през 2007 г. и 2008 г. са изготвени в счетоводна къща, като на място се правени договорът и проформа-фактурата в присъствието на Тодор Попов и управителя на румънската фирма, там са се писали и ЧМР-тата, които са в 8 екземпляра; след като заминат колите стоката и ЧМР, тъй като разстоянието е близко, в рамките на деня се връщат документите - международните товарителници от румънската фирма, заедно с потвърждението. От показанията на свидетеля Тодоров се установява, че през м. 06 и 07. 2008 г. жалбоподателят е изнасял ечемик за румънската фирма "Атлас Лил 2008". Присъствал е при товаренето на място, тъй като познава управителя на румънската фирма и е превеждал при сключването на договорите. По делото е била допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице прието като неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно дадено се установява, както и от представените по делото доказателства, че за извършените доставки на "Атлас Лил 2008" по процесните фактури, са съставени и пътни (прехвърлителни) разписки. При извършената проверка на Регистъра на заприходените и отразените в намаление количества ечемик от склада (кантарна книга) за 2008 г. вещото лице е установило, че посочените количества във фактурите, обвързани от тези пътни (прехвърлителни) разписки съответстват на посочените количества в регистъра. Детайлната проверка на счетоводните записвания във връзка с движението и изменението на ечемика в счетоводството на жалбоподателя за 2008 г. е установила, че записванията в регистрите за хронологично и аналитично отчитане съответстват на записванията в пътните (прехвърлителни) разписки и процесните фактури. Посоченото намаление на ечемика в Хронологичния регистър на сметка 303 "готова продукция", аналитична сметка "Ечемик", съответства на посочените количества в процесните фактури, количествата от които съвпадат с тези, посочени в Регистъра за намалението на ечемика в склада и пътните (прехвърлителните) разписки. Съгласно заключението на вещото лице за ревизираните данъчни периоди, в които са извършени продажбите към "Атлас Лил 2008" С. Р. Л., количествата на изписаното от склада зърно съответства точно на фактурираните количества по процесните фактури. Предвид изложеното, решаващият съд е направил следните извод: По делото са представени всички изискуеми документи, които съгласно приложимите разпоредби на чл. 45 от ППЗДДС са необходими за доказване на вътрешнообщностна доставка. Приел е, че в конкретния случай в товарителниците се съдържа подпис и печат на румънската фирма - получател и в кл. 24, което удостоверява превоза на стоката до Румъния, което е доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава - членка. Съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., публикуван в "Държавен вестник", бр. 61 от 1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г.), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Подписът и печатът на румънската фирма - получател в кл. 24 на товарителницата удостоверява получаването на стоката, а фактурите за транспорт, издадени на посочените в товарителниците превозвачи потвърждават извършването на превоза. Съдът е посочил, че получаването на стоката не е опровергано и с данните съдържащи се в отговорите на румънските данъчни власти, дадени в посочените по-горе отговори по формулярите "SCAC 2004а", като е отчел че тези формуляри за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представляват официални документи, съставени от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, като данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента ги е преценил наред с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване. В отговорът е посочено само, че румънската фирма не била открита и след изпратените покани никой не се е явил. Не е имало нито данни, нито твърдения че ВОД не са осъществени. В тази връзка следва се е позовал и на практиката на Съда на Европейските Общности, според която терминът "изпратени" следва да се тълкува в смисъл, че ВОД на стока е извършено и освобождаването на ВОД се прилага, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана в друга държава-членка и че вследствие на това е напуснала територията на страната-доставчик. По всички тези съображения решаващият състав на съда е приел, че декларираните вътрешнообщностни доставки са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и жалбоподателят не дължи ДДС за тази доставки, с оглед на което РА в тази част е незаконосъобразен, фактическите констатации в него не кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което го е отменил. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че в конкретния случай жалбоподателят е представил необходимите документи, доказващи наличието на ВОД. Това, че получателят по ВОД не е открит и не е декларирал вътрешнообщностно придобиване, не означава наличие на данъчна измама, както и участие на доставчика в нея. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не е извършил преценка на всички събрани в хода на ревизията доказателства и не е взел отношение във връзка с направеното от страна на органите по приходите оспорване на представените от ревизираното лице доказателства за осъществени ВОД. Напротив съдът е обсъдил всички значими и предвидени от закона доказателства, касаещи наличието на осъществени вътрешнообщностни доставки съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Тази разпоредба регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС, а ал. 2 на същата разпоредба препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Уредбата относно документиране на ВОД се съдържа в чл. 45 и съгласно т. 2, б. "а" от същия, законодателят е предвидил алтернативно или транспортен документ, или писмено потвърждение от получателя на стоката, че е достигнала до него. В процесния случай освен транспортни документи - ЧМР товарителница /които се установява, че са подписани от изпращача, превозвача и получателя и съдържат печатите на дружествата/ то наред с тях са представени и писмени потвърждения от получателя. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача, като тези изисквания са изпълнени в настоящия случай. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според който товарителницата удостоверява, до доказване на противното /което в случая не е доказано/, условията на договора и получаването на товара от превозвача и има доказателствена сила по отношение условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, а нередовността й на основание чл. 4 от Конвенцията не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Относно обсъждането от страна на съда и преценката като доказателство на SCAC, изпратен от българската приходна администрация до румънските данъчни власти, съдът правилно е посочил, че тези отговори не опровергават получаването на стоката. Това, че румънската фирма не е открита и след изпратените покани никой не се е явил, не означава че ВОД не са осъществени. В този смисъл правилно съдът се е позовал и на практиката на СЕС, като в този смисъл е (вж. § 42) от решението на СЕО по делото "Teleos". Неоснователно се твърди от касатора, че съдът е обсъдил и кредитирал доказателства, които са били оспорени от него. Видно от протоколите на проведените две заседания на 23.03.2011 г. и 18.05.2011 г. не е имало изявления от страна на органа по приходите за оспорване на доказателствата, представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, нито пък е открито производство на основание чл. 193 ГПК, което означава че оспорването е само формално. Предвид изложеното и в тази обжалвана част решението не страда от посочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд,