Решение № 14616 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6676/2014 г.

Решение № 14616 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6676/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Велинград, представлявана от кмета, против решение № 228 от 8.04.2014 г., постановено по адм. д. № 710/2013 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, с което е отменена заповед № 1054 от 14.08.2013 г. на Кмета на община Велинград за прекратяване на разрешително № 01610271 от 26.10.2009 г. за водовземане от минерална вода, издадено от министъра на околната среда и водите. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдебното решението е неправилно поради несъответна преценка на спазване на материалноправните предпоставки на закона при прекратяване на разрешение за водоползване. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по жалбата - директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, в съдебно заседание се представлява от юрк. Велев, който счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички релевантни обстоятелства относно предпоставките за издаване на законосъобразен акт по чл. 79 от ЗВ. Обстоятелството, че за неплатените такси е издаден АУПДВ, не замества императивното изискване при прекратяване на разрешението да са платени дължимите такси по чл. 194 от ЗВ. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗВ действието на издаденото разрешение се прекратява при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект, каквато е хипотезата на настоящия казус. В чл. 79, ал. 7 е предвидено, че прекратяването се извършва след плащане на дължимите такси. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив (БДУВИБР - Пловдив) срещу заповед № 1054 от 14.08.2013 г. на кмета на община Велинград, с която е прекратено Разрешително за водовземане от минерална вода № 01610271 от 26.10.2009 г. на министъра на околната среда и водите. Процесната заповед е издадена във връзка с подадено заявление с вх. № 027-04-47 от 18.05.2013 г. от Мая Ангелова Якимова - директор на ОДЗ "Фантазия" гр. Велинград, за прекратяване действието на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610271 от 26.10.2009 г. от находище "Велинград - Каменица" № 16 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите чрез водовземни съоръжения - сондаж № 4 "Власа" и УПИ VI "За детско заведение" № 2905, № 6872 от кв. 353 по плана на гр. Велинград, собственост на Община Велинград, считано от 1.05.2013 г. Горепосоченото разрешително е издадено от министъра на околната среда и водите, който с решение № 28 от 4.02.2011 г. е предоставил за безвъзмездно управление и ползване за срок от 25 години находище "Велинград-Каменица" на община Велинград. За периода от издаването на разрешителното за водовземане - 26.11.2009 г. до 31.12.2011 г. е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11 от 8.10.2012 г. на Директора на БДУВИБР - Пловдив по отношение на Община Велинград за дължими такса за правото на водовземане от минерална вода в размер на 15 232,ЗЗ лв. С решение № 210 на Общински съвет Велинград е дал съгласие за прекратяване на разрешително за водовземане и е възложил на кмета на общината изпълнението на решението, с оглед на което е издадена процесната заповед № 1054 от 14.08.2013 г. за прекратяване действието на разрешително № 01610271 от 26.10.2009 г. Основавайки се на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 7 от Закона за водите, съгласно която действието на издадено разрешително се прекратява при наличието на две кумулативни условия - изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект от страна на титуляря на разрешителното и заплащане на дължимите такси за водовземане от минерални води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за водите, административният съд приел, че не е изпълнена втората кумулативно дадена предпоставка. На това основание съдът приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 79, ал. 7 от Закона за водите, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички релевантни за решаването на правния спор доводи. Изложените мотиви относно нарушение на чл. 79, ал. 7 от Закона за водите са обосновани и в съответствие с материалния закон. Прекратяване на действието на разрешително за водовземане е възможно единствено и само след заплащане на дължимите до този момент такси за водовземане. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 7 от Закона за водите прекратяването на действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляра на разрешителното се извършва след заплащане на дължимите такси по чл. 194 от Закона за водите. Издаденият от Министъра на околната среда и водите АУПДВ не замества императивното изискване при прекратяване на разрешението да са платени дължимите такси по чл. 194 от ЗВ. В чл. 79, ал. 7 изрично е предвидено, че прекратяването се извършва след плащане на дължимите такси. Действително производството по прекратяване на разрешителното не е производство по установяване на задълженията по чл. 194 от ЗВ, но същите следва да бъдат заплатени, за да може да се пристъпи към процедура по чл. 79 от ЗВ. Настоящата инстанция счита за редно да отбележи, че обосноваването на правомощието на кмета на общината да прекратява действието на разрешително за водовземане, направено в касационната жалба, няма отношение към обосноваване на касационните основания. По делото няма спор по отношение на компетентността на кмета на общината за издаване на акт за прекратяване на разрешителното за водовземане. В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил, че с изменението на разпоредбата на чл. 52 от ЗВ с ДВ, бр. 61 от 2010 г. е предвидено право на кмета на общината да издава разрешителни за водоползване и за ползване на воден обект по отношение на водни обекти - публична държавна собственост и изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините. А съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за водите действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,