Решение № 5050 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14657/2010 г.

Решение № 5050 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14657/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Виктор Тодоров Василев от гр. Шумен, подадена от процесуалния му представител адвокат Мария Василева е срещу решение № 66 от 14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 352 от 2010 г. по описа на Административния съд - Шумен. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - чрез процесуалния си представител, в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на касационната жалбата. Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Върховният административен съд в настоящия състав след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на Виктор Тодоров Василев от гр. Шумен, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № 320 от 1.02.2010 г. на ВНД Директор на ОД на МВР - Шумен, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. С обжалваната административна заповед за извършено на 19.12.2009 г., около 18,30 ч. деяние - в района на бензиностанция "Райковец" край с. Ивански касаторът е допуснал ПТП. Изпробван на място в 19.06 ч. с техническо средство "Алкотест 7419", с фабр. № 0184 като електронния екран е отчел 1,77 алкохол. След проведено медицинско изследване са установени 1,73 промила концентрация на алкохол в кръвта на наказания - протокол № 2361/22.12.2009 г. за химическа експертиза. За така установеното деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 228, т. 2, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8, пр. 2 и т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за незаконосъобразност, поддържани от касатора, и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за отмяна на решението, които са били заявени и като основания за отмяна на обжалваната административна заповед - материална незаконосъобразност на заповедта поради непрецизност на правната квалификация - не била налице хипотезата на т. 7 на чл. 227 от ЗМВР, че вписаните състави по т. 8, пр. 2 и по т. 10 от посочената норма са несъвместими помежду си, както и, че заповедта е издадена при посочване на взаимноизключващи се тежки нарушения на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, и това, че била връчена без в разписката да е посочен номера й. Твърдяно е и се поддържа и пред касационната инстанция допуснато съществено нарушение на процесуални правила при процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, което наказание е наложено предварително с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗМВР - без да има влязъл в сила съдебен акт по НОХД 181/2010 г. в производството при което ще бъде опровергана доказателствената сила на АУАН. Доколкото към момента на издаване на заповедта няма влязла в сила осъдителна присъда, следва да се счита за невинен и е недопустимо служебното му правоотношение да бъде прекратено без да е налице окончателно произнасяне на съда по въпроса за виновността му. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност дисциплинарно наказващият орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". На основание доказателства, събрани в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът обосновано е приел, че административната заповед е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обсъдени са обясненията и възраженията на жалбоподателя и заинтересованите лица, като е изпълнена административната процедура по чл. 243 ППЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарните нарушения на жалбоподателя и държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия материален закон, както законосъобразно е приел съдът. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност. Нарушението на визираните в заповедта норми на Етичния кодекс се изразяват в сериозно уронване престижа на службата пред обществото във връзка с грубото незачитане на законовите норми за безопасността на движението по пътищата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение на жалбоподателя е установено от проведеното дисциплинарно производство. Обоснован от фактическа и правна страна е изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед № 320/1.02.2010 г., изменена със заповед № 1934 от 15.06.2010 г., на ВНД Директор на ОД на МВР, гр. Шумен, Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което той да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си и да носи отговорност за действията си. Законосъобразно съдът на основание събраните доказателства е приел за установено, че поведението на полицейския служител при извършената проверка от полицейския автопатрул (отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническа средства и да получи талон за медицинско изследване) е дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно правната квалификация на дисциплинарното нарушение и твърдяното нарушение на чл. 62 от АПК от страна на административния орган, развити и в първоинстанционното производство, които са обсъдени в съдебното решение и правилно отхвърлени като несъстоятелни. Като неоснователни следва да се третират и оплакванията, че, оставяйки оспорената заповед в сила, на практика съдът е предопределил изхода на наказателното производство срещу касатора за престъпление по чл. 343б от НК. Наличието на последното не оказва влияние върху законосъобразността на процесния административен акт, т. к. деянието е квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, а не като такова по чл. 227, ал. 1, т. 1 от същия закон. Още повече, че двата вида отговорности - административна и наказателна - се реализират отделно и не се намират в отношение на взаимна обвързаност. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,