Решение № 15079 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2009 г.

Решение № 15079 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение с наименование "Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар - д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД, гр. Варна ("МДОЗС Д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД), подадена от неговия представител по закон и регистрация д-р Господин Игнатов, управител, срещу решение № 199 от 12.02.2009 г. по адм. дело № 2705/2007 г. на Административен съд - гр. Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-09-1574 от 20.11.2007 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. От данните по делото е видно, че със заповед № РД-09-1165 от 11.09.2007 г. директорът на РЗОК е наредил да бъде извършена тематична медицинска проверка на "МДОЗС Д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД по изпълнението на договора за болнична помощ в частта за клинични пътеки (КП) № 26 "Заболявания на горния гастроинтестинален тракт" и № 28 "Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастро-интестинален тракт". При проверката били констатирани нарушения, подробно описани в медицински протокол № 3-53 от 18.09.2007 г., които най-общо могат да бъдат групирани в два вида: а) хоспитализирани лица при липса на индикации за хоспитализация и б) незавършена клинична пътека поради неизвършване на терапевтична процедура (в два случая, описани в т. т. I. 2.1 и I. 2.2. от медицинския протокол) и поради липса на приложена снимка от ехография (т. I. 3. за КП № 26 и т. II за КП № 28). Едновременно с констатациите за описаните в него нарушения на клаузи от договора, в медицинския протокол е направено отбелязване при всяко едно от описаните нарушения, че "МДОЗС Д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД е получило суми (плащане по КП) без правно основание. Затова, т. е. за събирането на тези суми, освен медицинския протокол е бил съставен и протокол за неоснователно получени суми (л. 175 от делото на ВнАС). С писмо изх. № 682 от 27.09.2007 г. (респ. вх. № 29-02-614 от същата дата 27.09.2007 г. на РЗОК) лечебното заведение е направило възражение и срещу протокола за неоснователно получени суми, и срещу медицинския протокол. Това възражение директорът на РЗОК е изпратил на арбитражната комисия, която с решения по протокол № 12 от 31.10.2007 г. е изразила становища по отделните пунктове (т. е. по основателността на отделните констатации в медицинския протокол). След като получил препис от протокола от заседанието на арбитражната комисия и съдържащите се в него решения, директорът на РЗОК издал: а) процесната заповед № РД-09-1574 от 20.11.2007 г., с която е приложил съответните на нарушенията (според него) санкции и б) писмена покана по чл. 235, ал. 2 във връзка с чл. 233, ал. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) за доброволно възстановяване на неоснователно получените суми (плащания по КП). Предмет на съдебното производство по адм. дело № 2705/2007 г. на Варненския административен съд (завършило с решението, оспорено с касационната жалба) е оспорването, направено от лечебното заведение "МДОЗС Д-р Марко Антонов Марков - Варна" ЕООД на заповед № РД-09-1574 от 20.11.2007 г., с която са му наложени санкции финансови неустойки в различни размери. В частта, срещу която това оспорване е отхвърлено с решението на Варненския административен съд, с посочената заповед директорът на РЗОК е приложил санкции финансова неустойка за две групи нарушения на договора за болнична помощ, сключен между лечебното заведение и Националната здравно осигурителна каса (НЗОК). Първата група са нарушенията, описани в т. I. 1. на медицинския протокол и в същата по номерация точка от мотивите на заповедта (и двете съдържащи 5 подточки с номера от I. 1.1. до I. 1.5. включително, но в частта за т. I. 1.5. санкцията е била отменена от административния съд, а оспорването е било отхвърлено по отношение на останалите 4 точки или подточки) - хоспитализирани по КП № 26 лица при липса на индикации за хоспитализация. Санкцията финансова неустойка е определена от директора на РЗОК в общ размер 900 лв. (5 нарушения по 180 лв.) на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" подточка "аа" от НРД 2006 - несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, включително в случаите на прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в съответната клинична пътека. Втората група са нарушенията, описани в т. I. . 3. (за КП № 26) и в т. II. (за КП № 28) - незавършена клинична пътека поради поради липса на приложена снимка от ехография, санкциите за които са финансова неустойка в общ размер от 1080 лв. за нарушенията по т. I. 3. и финансова неустойка в общ размер от 4860 лв. за нарушенията по т. II. За да отхвърли оспорването по отношение на нарушенията, описани в т. I. 1.1 - I. 1.4 от медицинския протокол (и идентичната номерация в мотивите на оспорената заповед) Варненският административен съд се е позовал на неоспореното от страните заключение по назначената от него съдебно-медицинска експертиза, според което в описаните случаи не са били налице установените по КП № 26 индикации за хоспитализация. Изключение прави само случаят по т. I. 1.1. (ИЗ № 3853), за който Варненският административен съд също е приел, че липсват индикации за хоспитализация, въпреки обратното становище, изразено от вещите лица. В тази му част решението е неправилно. По този случай (ИЗ № 3853) арбитражната комисия не е постигнала решение поради равен брой противоположни гласове, а директорът на РЗОК е приложил санкция на основание чл. 254, ал. 2 НРД 2006. В хипотезата на чл. 254, ал. 2 НРД 2006 обаче директорът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което е длъжен да изложи мотиви защо счита възражението на лечебното заведение и становището на представителите от квотата на БЛС в арбитражната комисия по този случай за неоснователни. Това свое задължение директорът не е изпълнил, а Варненският административен съд е отказал да възприеме становището на вещите лица, изцяло основано на специални знания, каквито той няма и по този начин е заместил липсващите в оспорената заповед мотиви. Това е недопустимо - съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на фактическите и правни основания, на които е посочено, че е издаден (т. е. да го обсъди въз основа на изложените в него мотиви) и когато такива не са били посочени, т. е. когато липсват мотиви, да отмени акта като незаконосъобразен. Затова в тази му част решението на административния съд следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена и за сумата 180 лв. - финансова неустойка по т. I. 1.1. (ИЗ № 3853). В останалата му част - по отношение на нарушенията, описани в т. I. 2. - I. 4. вкл. - съдебното решение е правилно. Въпросът дали в тези три случая са били налице съответните индикации за хоспитализация изисква специални знания по медицина, поради което правилно Варненският административен съд е основал решението си на писменото заключение по назначената от него съдебно-медицинска експертиза. Доводите в касационната жалба не са правни аргументи, а представляват медицинско обсъждане на отделните случаи, в което касационната инстанция не може да се включи поради липса на специални знания по медицина. Такова обсъждане е следвало да бъде направено с вещите лица. Изготвеното от тях писмено заключение и устните им обяснения, дадени пред Варненския административен съд в съдебното заседание на 18.09.2008 г., не са били оспорени. Напротив, процесуалните представители на страните по делото са направили изрични изявления, че писменото заключение следва да бъде прието и приобщено към останалия доказателствен материал по делото. За да отхвърли оспорването по отношение на нарушенията, описани в т. I. 3. и т. II от медицинския протокол (и идентичната номерация в мотивите на оспорената заповед) Варненският административен съд е приел, че "коригираните КП за 2007 г. в табличен вид и забележката за изискването за прилагане на образните изследвания (л. 241-249 от делото) са получени от дружеството - жалбоподател на 05.06.2007 г. ", т. е. значително преди началото на периода, обхванат от тематичната медицинска проверка (15.06. - 31.08.2007 г.). Този извод е обоснован и в тази му част съдебното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Оплакването в касационната жалба, че "предположението на административния орган, че това писмо - № 29-02-237 от 04.06.2007 г. - съдържа коригираните таблици (безкритично прието от съда при отсъствието на каквито и да било доказателства) е недоказано", е абсолютно неоснователно и е направено без да бъдат прочетени посочените от Варненския административен съд доказателства на л. 241 - 249 от делото. При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от всяка от тях, но решението на Варненския административен съд следва да бъде отменено в частта, с която лечебното заведение - жалбоподател е осъдено да заплати на директора на РЗОК юрисконсултско възнаграждение. При изричната уредба на въпроса (чл. 143, ал. 4 АПК) правилото на чл. 78, ал. 8 АПК не е приложимо, още повече че директорът на РЗОК не е нито юридическо лице, нито едноличен търговец. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,