Решение № 1250 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на У. М., гражданин на Афганистан, против Решение 9488 от 21.06.2024г., постановено по адм. д. 1390/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 1701 от 24.01.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на кандидата за закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че в решението както на административния орган, така и на съда бежанската история е установена правилно, но въз основа на нея са направени неправилни правни изводи при обсъждане на наведените доводи за физическата опасност за живота и здравето на кандидата, както и относно актуалната политическа ситуация в страната, която съответства на определението за вътрешен конфликт дадено в решението по преюдициално дело на СЕС С-285/12. Като допълнителен аргумент се посочва състоянието на унизително отнасяне, в което бил поставен М., поради трайното му състояние като безработен, намиращ се в невъзможност да намери работа достойна на образованието му.

Прави се искане за пълна отмяна на първоинстанционния съдебен акт , ведно с потвърденото с него решение, като делото бъде върнато за ново разглеждане с указания по приложението на материалния закон. При условията на евентуалност се пледира за отмяна на оспореното решение единствено в частта, в която е бил отказан хуманитарен статут на касатора.

В о. с. з. касаторът се представлява от адв. Сланчев, който поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея. Не сочи допълнителни доказателства, свързани с личността и бежанската история на заявителя.

Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски оспорва касационната жалба, излага доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и липсата на допуснати съществени нарушение на съдопроизводството, без които резултатът от правния спор би бил различен.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба поради обоснованост на изводите както на адм. орган, така и първостепенната съдебна инстанция.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административният съд e установил, че между страните в производството липсва спор относно фактическите установявания, извършил е преценка на доказателствените средства и на свой ред е счел същите за установени. Не се спори, че на 15.05.2023 година оспорващият депозирал молба до ДАБ за предоставяне на закрила с вх. ВР-13-1114/15.05.2023г., като попълнил Регистрационен лист, в който посочил личните си данни. С Рвешение за настаняване 088/15.05.2023г. същият е бил настанен от Директора на РПЦ Център София в ПМЗ-кв. Военна рампа. С констативен протокол рег. УП-11954/22.05.2023г. било установено, че на насроченото за 22.05.2023г. интервю М. не се е явил, въпреки надлежното му уведомяване, чрез връчване на призовка, като лицето самоволно е напуснало центъра за настаняване. В тази връзка по предложение на интервюиращия орган с Решение на Зам. Председателя на ДАБ производството за предоставяне на международна закрила по отношение на У. М. било прекратено. След установяването му на територията на Федерална Република Германия и депортиране обратно в Република България заявителят поискал възобновяване на производството с нарочна молба от 30.10.2023г. В проведеното на 15.01.2024 година интервю в присъствието на преводач от език [заличен текст] е потвърден [заличен текст] му произход предвид владеенето на този конкретен език. Възприети от съдебния състав и административния орган са всички обяснения от интервюто, в което той сочи подробности за личната си бежанска история.

От разказаното административния орган е достигнал до извод за липса на конкретен повод за напускане на страната му на произход. Възприето и съответно взето предвид е било обстоятелството, че не е заявена политическа активност или принадлежност към военно или политическо формирование, която да обоснове поне подозрения за заплаха срещу личността му на политическа основа. Отчетена била и липсата по отношение М. на опасности, свързани с етноса или религията му. Надлежно-възприети от страна на първоинстанционния съд са и твърденията за бъдещи заплахи за преследването му в страната на произход , като същите са преценени за хипотетични и недоказани. Взета е била предвид и обяснената основна цел на заявителя - да достигне до Германия, където твърди да живеят негови леля и чичо, както и липсата на желание и намерение да се установи във Федерална Република Германия. Въз основа на горните обстоятелства административният орган е постановил с оспореното решение отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките съответно на чл. 8 и чл.9 ЗУБ.

За да отхвърли жалбата срещу такапостановеното решение, съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 и сл. ЗУБ. Посочил е, че У. М. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че представените от чужденеца мотиви за напускане на страната му на произход са икономически, поради което са извън приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Според съдебния състав от доказателствата по делото не можело да бъде прието наличието на реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, респ. поради страх от екзекуция или смъртно наказание или изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон и необоснованост на правните изводи. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон.

Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Установено е, че М. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан. Срещу него няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно е отчетено, че инициативата за получаване на международна закрила е задействана от негова страна едва след като е заловен на българска територия при опит нелегално да достигне Федерална република Германия. Безспорно, че цялото семейство на М. продължава да пребивава в Афганистан без да са подложени на гонения, а по-скоро на бедност, която сама по себе си представлява икономически фактор, обосноваващ обичайно мигрантски, а не бежански мотиви за напускане страната на произход. Доказателство за това са и многобройните дипломи, удостоверяващи образованието и квалификациите на заявителя, които правят възможно намирането на висококвалифициран труд. От обстоятелството, че М. е разполагал с време да подготви заминаването си, като се снабди с полезни за установяването му в Германия документи, както и от изложената бежанска история ясно личи, че в конкретния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант, поради което няма основание да му бъде предоставен статут на бежанец. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като У. М. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на касатора - адв. Сланчев, че при преценка на обстоятелствата за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут следва да се има предвид обстоятелството, че лицето е било трайно безработно, поради невъзможност да си намери достойна за образованието му работа. Както бе посочено и по-рано безработицата е обстоятелство, свързано с икономическата действителност в Афганистан и не се дължи на пряко и конкретно отношение на официалната власт лично към жалбоподателя или към група, обособена по пол, раса , религия или етнос, към която лицето принадлежи, а на обективни социо-икономически обстоятелства. По тази причина тежкото икономическо положение в страната на произход, включващо и състояние на продължителна и значителна безработица не би могло да се възприеме като унизително отнасяне спрямо касатора.

Представените от кандидата статии не могат да бъдат възприети като актуални, доколкото съществува значително по-актуална информация, която съдът взема предвид. Така например Според докладът на Амнести интернешънъл за 2023 г. за Афганистан бива посочено, че очакванията са до края на годината шест милиона души да се сблъскат с крайна продоволствена несигурност, което ги поставя на крачка от глада. Загубата на милиони работни места след август 2021 г., загубата на по-голямата част от чуждестранната помощ и многогодишната суша са основните причини, поради които хората не могат да купуват достатъчно храна, за да изхранват семействата си. Подобни твърдения обаче в бежанската история на М. липсват, а и същите, видно от цитирания доклад не могат да бъдат определени като отношение на ръководството на държавата към нейните граждани, за да бъде възприето за унизително отнасяне.

Нещо повече, съгласно указанията на Европейската Агенция за убежището (Агенцията) (https://euaa.europa.eu/sites/default/files/publications/2024-05/2024_CG_AFG_Final.pdf)относно индивидуалната преценка за риска, посочва следните категории уязвими лица, преценката спрямо които следва да бъде по-задълбочена и основана на предоставената допълнителна информация:

1. Членове на институциите за сигурност на бившето правителство

2. Държавни служители и служители на бившето правителство и съдебната система

3. Лица, свързани с чуждестранни сили

4. Лица, възприемани като членове или поддръжници на Националната съпротива, Фронт за съпротива (ФНС)

5. Лица, възприемани като членове или поддръжници на Ислямска държава в провинция Хорасан (ISKP)

6. Лица, които се страхуват от насилствено вербуване

7. Защитници на правата на човека, активисти и други лица, възприемани като критици на талибаните

8. Журналисти и медийни работници

9. Образователен персонал

10. Хуманитарни работници

11. Лица, за които се счита, че са извършили богохулство и/или вероотстъпничество

12. Лица, за които се счита, че са нарушили религиозните, моралните и/или обществените норми

13. Лица, (възприемани като) повлияни от чужди ценности (също често наричани западни )

14. Етнически и религиозни малцинства

15. Жени и момичета

16. Деца

17. ЛГБТИК лица

18. Лица, участващи в кръвни вражди и спорове за земя

19. Лица, живеещи с увреждания, и лица с тежки здравословни проблеми

20. Лица, които са родени в Иран или Пакистан и/или са живели там в продължение на

дълъг период от време

Според бежанската история на М., той не попада в нито една от уязвимите групи в афганистанското общество, поради което не може да бъде определен като попадащ в някоя от хипотезите предоставящи му статут на бежанец или хуманитарен статут. При такавъзприетите данни, правилно първоинстанционният съд е заключил, че изглежда необосновано и неправдоподобно възприемането на установените факти по начин различен от този на самия административен орган, според който бежанската история е правдоподобна, но сочи единствено икономически мотиви за установяване на територията на Европейския съюз.

В представената справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е посочено, че макроикономическото управление на Талибаните е по-добро от очакваното, което се установява от стабилния обменен курс, ниската инфлация, ефективното събиране на приходи и нарастващия износ, като отново според справката в икономическите структури на страната те са се опитали да запазят капацитета, т.е. професионалистите от съответните икономически области, а мащабът на корупцията е намален. Отново там се сочи и това, че са налице признаци за умерено икономическо съживяване, поради което финансовите затруднения, които гражданите на страната срещат не са сред основанията за получаване на бежански или хуманитарен статут.

Поради всичко изложено не може да се приеме, че връщането на чужденеца в страната на произход би го изложило на опасност за живота и здравето му. Същият е [заличен текст] принадлежи към [заличен текст] етническа общност, от чиито среди са основните светски и религиозни ръководители на страната, което оборва опасенията му за опасност от преследване, поради високото ниво на образование. Както се сочи в цитираните по-горе доклади, подобна заплаха съществува за представителите на женския пол и за самите преподаватели, а в изключително редки случаи и за учащите, но М. не попада сред нито една от тези категории.

Що се отнася до възражението на касатора относно това, че не са били взети предвид вътрешните въоръжени конфликти и заплахата, която създават, при преценка наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът взема предвид информацията, предоставена от Европейската Агенция за убежището, според която почивайки именно на цитираното от касатора Решение на СЕС по дело С-285/12, може да се заключи, че два основни паралелни вътрешни въоръжени конфликта по смисъла на член 15, буква в) от т.нар. Квалификационна директива, Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г. се провеждат на територията на Афганистан: между фактическото правителство на Талибаните и съпротивата на NRF и AFF; и между талибанското правителство и ISKP. Конфронтациите и инцидентите, свързани с тези конфликти, засягат предимно някои провинции или отделни градове По отношение на провинциите, в които се случват сблъсъци и инциденти, трябва да се пристъпи към оценка, за да се провери дали останалите критерии по член 15, буква в) от Директивата също са изпълнени кумулативно.

Според актуалната информация на Агенцията две въстанически групировки се противопоставят на управлението на Талибаните с въоръжена сила: едната е водена от групи за съпротива, включително NRF и AFF, а другата - от ISKP (ИДИЛ). Тези групи са активни в някои райони, но никоя от тях не е успяла да завладее значителна територия или да формира сериозна заплаха за управлението на талибаните. Докато първите нямат отношение към конкретния казус, втората групировка ISKP ИДИЛ (Ислямска държава) има отношение спора. Дейността на ISKP е традиционно е съсредоточена в Кабул и в източните провинции на страната, по-специално в Кунар и Нангархар, както и в някои северни райони. През 2023г. и след това нападенията на ISKP са намалели. Тези нападения, които са продължили през 2023 г., са били насочени срещу Талибански служители и не е имало големи нападения срещу хазари или шиити от септември 2023 г. Т.е. в последните години ISKP се е преориентирала към нападения предимно срещу талибани и високопоставени държавни служители, както и срещу чуждестранни цели, включително руското посолство, пакистанското посолство и хотел, собственост на китайци, в Кабул.

Според най-актуалните данни на Доклада към 12 януари 2024г. В провинция Нангархар не съществува реална опасност от тежки посегателства. Посегателства с по-висок интензитет се наблюдават в провинциите Бадахшан, Баглан, Кабул, Панджшир и Тахар. Това насилие обаче не достига високо ниво на безогледно насилие според доклада. Следователно е необходимо установяване сред характеристичните особености на кандидата високо ниво на индивидуалните елементи, за да се обоснове субсидиарно нуждата от закрила съгласно чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ - тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, каквито практически нито се твърдят, нито се установяват. Освен това значителна част от смъртните случаи сред цивилното население в тези провинции се счита за резултат от инциденти, свързани със сигурността, т.е. за косвени жертви на евентуален конфликт.

Предвид липсата изобщо на вътрешен конфликт в провинция Нангархар, а още по-малко на ситуация, свързана с безогледно насилие, както и на по-конкретни данни, свързани с наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на М. (която по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт , съдът намира, че правилно първата инстанция не е възприела наличието на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата.

Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани и почиващи на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви.

По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение