Решение № 5382 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6476/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на инспектор в Дирекция Обществено здраве , Регионална здравна инспекция Видин против решение 827 / 09.05.2023 г. по адм. дело 148 / 2023 г. на Административен съд Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Ф. Ферадов, от [населено място], област Благоевград, чрез адвокат Г. Башлиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 827 / 09.05.2023 г. по адм. дело 148 / 2023 г. Административен съд Благоевград е обявил нищожността на предписание за поставяне под карантина изх. 245 / 20.04.2020 г. по отношение на Ф. Ферадов, издадено от инспектор в Дирекция Обществено здраве , Регионална здравна инспекция Видин. Приел е, че със същото не е материализирано валидно волеизявление на административен орган предвид липсата на автентичен подпис на длъжностното лице изпълняващо функциите на такъв. Решението е правилно. Процесното предписание е издадено при влизане на лицето Ф. Ферадов на територията на Република България на ГКПП Видин Дунав мост -2 на 20.04.2020 г. на основание заповед РД 01 183 / 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба 21 / 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, въвеждаща временни противоепидемични мерки с оглед усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение. С издаденото предписание лицето е било поставено под карантина за срок от 14 дни от датата на пристигането му на територията на страната от рискова зона държава, членка на Европейския съюз или страна от Шенгенското пространство с висок риск на разпространение на Ковид 19 ( изброени в т.I, 2 на Заповед РД 01 183 / 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването). По делото е установено, че върху оспорения акт не е налице надлежно поставен подпис на издателя му. От самото предписание в оригинал, се установява, че предварително е била изготвена бланка с данните и подписите на длъжностното лице, която бланка е била копирана и върху такова копие от нея са вписани данните на оспорващия. В този смисъл копираният подпис на издателя на предписанието не може да се приравни на валиден подпис, респ. да обективира валидно правнообвързващо изявление на лицето, посочено като издател на предписанието. Доколкото в случая не е доказано, че длъжностното лице, изпълняващо функциите на административен орган е имало волята да издаде процесното предписание, тъй като в същото не е налице негов оригинален подпис, то същото обосновано е приравнено от първоинстанционния съд на неподписан документ, което детерминира извод за липса на волеизявление. След като е установил, че обжалваното предписание не носи подписа на неговия издател, в нарушение на изискването, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, съдът законосъобразно е приел, че липсата на този основен реквизит формира порок на акта нищожност. Точно е съобразено от административния съд действието на влязлата в сила присъда 8962 / 08.11.2022 г. по наказателно общ характер дело 161 / 2020 г. по описа на Районен съд Гоце Делчев, с която Ф. Ферадов е признат за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл. 355, ал.2, пр. 3 във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени сторените от ответника по касация разноски за тази инстанция, които съгласно доказателствата в тази насока договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. възлизат на сумата от 1000,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение