Решение № 7433 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2020 г.

Решение № 7433 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Шогун" ЕООД, чрез адв. В., срещу Решение № 1438/8.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1016/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03001817003291-091-001/21.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 14/12.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът релевира възражения за недопустимост и неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на постановеното решение – касационни основания по смисъла чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че съдът се е произнесъл извън петитума на жалбата, с която е бил сезиран, поради което счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Алтернативно излага доводи за неправилност и необоснованост на решението като счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на допусната счетоводна експертиза. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които безспорно се установява, че е налице документална обоснованост на извършените от дружеството разходи. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. С. в писмена молба с доводи по същество на спора оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на РА № Р-03001817003291-091-001/21.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 14/12.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Шогун" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по данъчни периоди, както следва: за 2012 г. - 1442, 21 лв.; за 2013 г. – 1386, 30 лв. и за 2014 г. -3067, 92 лв. Делото е за втори път пред ВАС, след като с Решение № 5471/11.05.2020 г., постановено по адм. д. № 12157/2019 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1465/12.07.2019 г., постановено по адм. дело № 954/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което процесният акт е обявен за нищожен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на ревизираното лице като е приел, че РА е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. От фактическа страна съдът е приел за установено, че през периода 2012 г. – 2014 г. по счетоводна сметка 601 "Разходи за материали" са отчетени разходи по фактури за закупено дизелово гориво, което е отчитано още при придобиването му, без да са представени документи за разхода на всеки автомобил на база изминат пробег и съответно количеството изразходвано гориво. От страна на ревизираното лице не са представени доказателства за изписания разход на гориво, в т. ч. пътни листи на МПС с отразени маршрути и пробег в км., разходна норма на посочените МПС. Във връзка с отчетените разходи за гориво, от ревизираното лице са представени писмени обяснения, съгласно които, дружеството е обслужвало фирмени магазини, училищни бюфети, детски градини и училища в гр. Русе и региона, както и че е зареждало учебни заведения с плодове по програма "Училищен плод", съгласно приложени графици на шофьорите. През ревизирания период 2012 г. – 2014 г., дружеството е разполагало с четири товарни автомобила. Установено е, че отчетените разходи за гориво през ревизирания период не са обвързани със съставянето и отразяването в счетоводството на дружеството на необходимите за това документи за предназначението, използването и разхода на гориво. От страна на ревизираното лице не са представени пътни листи и/или пътни книжки, от които да се установят изминатите километри и съответно разходваното гориво. Не са представени доказателства за фактическия разход на гориво, съгласно нормения разход на 100 км. пробег. Органите по приходите са посочили, че за признаването им е необходимо те да са документално обосновани съгласно изискванията на чл. 10 ЗКПО и при липсата на документална обоснованост за данъчни цели, не са признали процесните разходи на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. След като е обсъдил събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, включително заключенията на изслушаните експертизи, първоинстанционният съд е обосновал извод, че при липса на първични счетоводни документи, които да обосновават сторения от "Шогун" ЕООД разход за гориво, се потвърждава изводът на ревизиращите за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 ЗКПО. Съдът се е мотивирал с обстоятелството, че от представените по делото доказателства не може да се направи връзка между представените фактури за закупуване на гориво и конкретен автомобил, респективно пътна книжка, за да може да се проследи разходът на гориво и дали закупеното гориво е използвано именно от посочените от дружеството автомобили, за декларираната дейност. Изрично е посочил, че в представените пътни книжки има положени подписи на лица, които към момента на извършване на курсовете не са работели за дружеството, съответно не би следвало да могат да подпишат пътната книжка, както и не са вписани и начални и крайни километри за деня на съответното превозно средство, за да може да се направи съпоставка между посоченото в книжката и реално изминатите километри. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно възражението за недопустимост на съдебното решение като постановено извън предмета на спора. В съдебната теория и практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск/жалба или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е десезиран. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът правилно е приел, че предметът на спора касае извършеното от органите по приходите увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО, съответно в размери на 14 422, 11 лв., 13 862, 98 лв. и 16 680, 11 лв., а с диспозитива си е потвърдил съответстващия на това увеличение корпоративен данък. От съда е отчетено и обстоятелството, че с протоколно определение от 16.05.2018 г., постановено при първоначалното разглеждане на делото, жалбата на "Шогун" ЕООД е оставена без разглеждане в частта, с която е намален данъчният финансов резултат на дружеството за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. вместо със сумата 66 909, 37 лв., само със сумата 52 910, 25 лв., представляващи суми, които не са данъчни постоянни или временни разлики по чл. 78 ЗКПО с размер на отчетените приходи, които участват в преобразуването на финансовия резултат за предходния отчетен период по реда на чл. 46, ал. 1 ЗКПО. При това положение не може да бъде прието, че по отношение на процесното решение е налице някоя от посочените хипотези, поради което същото не следва да бъде обезсилено като недопустимо. Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон на постановеното решение по същество не се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователна е претенцията на касатора, че представените по делото пътни книжки са доказателство, документиращо реално извършен разход. Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на съдържанието на пътните книжки, които са преценени с оглед и на другите доказателства по делото, а именно - приетите експертизи и установеният безспорен факт, че посочените в тях шофьори не са били назначени като такива на работа в дружеството, съответно не са били наети за това. При това положение правилно съдът е счел, че е отчетен разход за гориво, който не е документално обоснован. Правилно съдът е обсъдил заключението на допуснатите счетоводни експертизи при първоначалното и при повторното разглеждане на делото, като е счел че представените пътни книжки и компютърни разпечатки не съдържат достоверна информация. В този смисъл настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия състав, че при изслушването на вещото лице в хода на адм. дело № 954/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, същото изрично е заявило, че при извършена справка в счетоводството на ревизираното лице категорично е установено, че разходите за гориво не са осчетоводявани съгласно изискванията на ЗСч, тъй като разходите са осчетоводявани само стойностно и единствено по сметка 601, поради което не е необходимо допускане на нови задачи по експертизата. В този смисъл, изложените в касационната жалба съображения относно спорния въпрос за разходването на придобитото гориво са неоснователни. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 625 лв. за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,