Решение № 9679 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3134/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 328 и чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на О. Куздов- административен ръководител- окръжен прокурор на Окръжна прокуратура- Шумен, против Решение 99/03.02.2025 г., постановено по адм. дело 215/2024 г. по описа на Административен съд- Разград. Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на друг, с който съдът да се произнесе по съществото на спора и да уважи жалбата му, като потвърди негова Заповед РД/04 81 от 13.08.2024 г. Ответникът Л. М. Г.- административен ръководител- районен прокурор на Районна прокуратура- Шумен, чрез адв. А. Икономов, явяващ се в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- Разград е обявил за нищожна, на осн. чл.172, ал.2, предл.първо АПК, Заповед РД/04 81 от 13.08.2024 г. на административния ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Шумен, с която на Л. М. Г., в качеството му на административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура Шумен, е наложена административна мярка "Обръщане на внимание" по чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт. От фактическа страна обективно и хронологически прецизно първоинстанционният съд е установил следното: При извършена проверка на работата на адм. ръководител на РП- Шумен, е образувана на 29.12.2023 г. преписка, вх. А-125/2023 г. по описа на РП Шумен, по повод сигнал/писмо 10526 от 20.12.2023 г. от Отдел 06 Административен при ВКП, придружен със справка, отразяваща резултатите от извършена от същия отдел проверка на три досъдебни производства, наблюдавани от прокурор М. Г. при РП Шумен, като по две от тях са били установени данни за допуснати от наблюдаващия прокурор дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Във връзка с констатациите, справката е изпратена на административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен с оглед правомощията му по чл. 310 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство на прокурор Г.. Дадени са и други указания и препоръки, съобразно констатациите от проверката: да се отправи препоръка към наблюдаващия прокурор Г. за спазване на задължението по чл. 212 от ЗСВ, както и административният ръководител - районен прокурор да преосмисли практиката за поставяне на печат с подпис на секретар за влизането им в сила върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, тъй като е в разрез с разпоредбите на НПК и с оглед предвидения служебен контрол на актовете, когато не са били разгледани по съдебен ред. Указано е за предприетите действия да бъде уведомен Отдел 06 Административен при ВКП чрез изпращане на екземпляр от съответния акт. Районен прокурор Л.Г. изпълнил дадените му указания, издавайки Заповед РД 04 4/08.01.2024 г., с която разпоредил да се преустанови полагането на печат влязло в сила върху постановленията, изготвени от прокурорите от РП - Шумен и териториалните отделения към нея, с които се прекратява наказателното производство по възложените дела, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК. Отправил в писмен вид и препоръка към прокурор М. Г. за спазване разпоредбата на чл. 212 от НПК да не изразява предварително становище по възложените му дела. Във връзка с указанието за образуване на дисциплинарно производство за нарушенията на прокурор Г. била издадена Заповед РД 04 3/08.01.2024 г., с която, на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 и чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, административният ръководител - районен прокурор на РП Шумен възложил на заместник- районен прокурор в същата прокуратура да извърши проверка на обстоятелствата, довели до забавяне на разследването по индивидуализираните в справката досъдебни производства, обект на проверката от ВКП. Той възложил да се изискат от прокурор Г. обяснения относно причините, поради които е допуснал сочените в сигнала нарушения във връзка с прилагането на чл. 229, ал. 3, чл. 243, ал. 3 и чл. 243, ал. 4 от НПК, както и да представи писмени доказателства по негова преценка във връзка с проверката; разпоредил на деловодната служба на РП - Шумен да изготви справка относно средната натовареност на един прокурор в Районна прокуратура - Шумен по години за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2023 г. и индивидуалната натовареност на прокурор Г. за този период, както и подробна справка в таблична форма по години за същия период относно работата на прокурор Г. по възложените му за решаване като наблюдаващ прокурор и приключени преписки, бързи и досъдебни производства, постановени актове. Резултатите от проверката на зам. районния прокурор били отразени в изготвена справка от 31.01.2024 г. и докладвани на районния прокурор на 05.02.2024 г. С резолюция от 16.04.2024 г., издадена на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, административният ръководител на Районна прокуратура- Шумен отказал да образува дисциплинарно производство срещу М. И. Г., намирайки че същият не е допуснал соченото в справката на ВКП дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, поради което спрямо него не следва да се образува дисциплинарно производство. В мотивите си районният прокурор преценил, че е изтекъл и 6-месечният преклузивен срок от узнаване на нарушението (съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ), в който може да му бъде търсена дисциплинарна отговорност, конкретно за нарушенията па чл. 343, ал. 3 и ал. 4 от НПК. От Върховната прокуратура, след обсъждане и анализ, не се съгласили с извода на районния прокурор и обобщили становище с конкретни предложения, съгласувано с и.ф.главния прокурор на Република България, едно от които било да се сезира административния ръководител на Окръжна прокуратура- Шумен за извършване на проверка на работата на административния ръководител на Районна прокуратура - Шумен. По този начин е образувана Преписка А-71/2024 г. на Окръжна прокуратура Шумен, като със Заповед РД/04 53 от 15.05.2024 г. на административния ръководител на Окръжната прокуратура- Шумен, издадена на основание чл. 310 от ЗСВ, е образувана дисциплинарна проверка на работата на административния ръководител на Районна прокуратура Шумен. След проведено разследване, кореспонденция и становища от участниците в проверката, на 13.08.2024 г. е издадена оспорената в пред първоинстанционния съд Заповед РД/04 81 на административния ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Шумен, с която, на основание чл. 327 от ЗСВ, е обърнато внимание на жалбоподателя, в качеството му на административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Шумен за допуснатото от него нарушение по организацията на работата му, а именно, че не е изпълнил задълженията си по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ да ръководи дейността на Районна прокуратура - Шумен, като не допуска неизпълнение от прокурор М. Г. на чл. 229, ал. 3 от НПК, чл. 243, ал. 3 от НПК и чл. 243, ал. 4 от НПК. За да прогласи нищожността на процесната заповед, съдът е приел, че "обръщането на внимание" по чл. 327 от ЗСВ се възприема в практиката като особена вътрешноадминистративна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер, а основание да се приложи тази мярка е виновното неизпълнение на задълженията на един магистрат. Същата се прилага единствено при нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, което обаче нарушение е много по- леко по отношение неизпълнение на служебните задължения в сравнение с дисциплинарните нарушения, респ. не налага да се търси дисциплинарна отговорност от провинилия се. Текстът на разпоредбата е ясен и конкретен, като изчерпателно посочва спрямо кого може да се прилага мярката, а административните ръководители и техните заместници не са сред така изброените категории лица. Поради това крайният извод на съда е, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган. Освен това съдът е изложил подробни съображения и по съществото на спора, приемайки че заповедта е незаконосъобразно издадена на основанията по чл. 146, т. 2-5 от АПК. Обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно. При така установените факти, съдът е обосновал законосъобразни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ дава възможност на административните ръководители по своя преценка да обръщат внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и др. за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или при организацията на работата им, за което уведомяват Висшия съдебен съвет. Нормата систематично се намира в Глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ, в която е уредена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за вида и характера на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ, но в него се установяват нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, което обаче нарушение е в много по-ниска степен законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения. От друга страна, за заповедта се уведомява Висшият съдебен съвет, който освен правомощията си по Конституцията и Закона за съдебната власт съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки магистрат, в което се прилагат и съхраняват всички документи, свързани с професионалното му развитие, поощрения, отличия, награди и наказания, копия от атестационни формуляри и други документи относно притежаваните професионални и нравствени качества. Основание за прилагане на такава мярка е виновно неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да му обърне внимание за констатираните пропуски. Същата се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия. При граматическото тълкуване на разпоредбата на ал.1 на чл.327 ЗСВ: административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им може да се направи категоричният извод, че това е ръководителят на точно определена група хора- магистрати, в един точно определен орган на съдебната власт. Текстът на разпоредбата е ясен и конкретен, като изчерпателно посочва кой може да прилага мярката и спрямо кого може да се прилага тя, детерминирайки категориите лица, но обособени по хоризонтала- в един и същ орган на съдебната власт, а не по вертикала и в условията на субординация, в каквото отношение, в настоящия случай са административният ръководител на районната прокуратура спрямо административния ръководител на окръжната прокуратура. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, ако сравним изброяването по чл.327, ал.1 ЗСВ с изброяването по чл. 307, ал. 1 и чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, то в последните две прави впечатление, че наред със съдиите, прокурорите и следователите изрично са посочени и административните ръководители и техните заместници като носители на дисциплинарна отговорност, т.е. спрямо които могат да бъдат налагани предвидените в закона дисциплинарни наказания. Макар и формално юридически мярката по чл.327 ЗСВ да не е част от дисциплинарните наказания, изброени в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, то налагането й също изисква доказване на нарушение на служебните задължения и вина на магистрата, а прилагането й носи неблагоприятни последици за него, поради което подлежи и на съдебен контрол, въведен изрично с последните изменения на ал. 2 на същата разпоредба с ДВ, бр. 11 от 07.02.2020 г. Специфичният санкционен характер на разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ е допълнително основание, което не позволява разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия спрямо лица, които не са изрично посочени от закона. Следва да се отбележи, че докато предишната редакция на чл. 327, ал. 2 от ЗСВ ( ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) изрично е регламентирала въпроса относно Обръщането на внимание на административните ръководители и техните заместници за допуснатите от тях нарушения по организацията на работата като компетентност на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, то след промяната на закона, към настоящия момент такава компетентност не е изрично уредена. Извод в този смисъл е направен и в писмо с изх. ВПС-9031/21.08.2024 г. на председателя на дисциплинарната комисия към Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет/л.22 от адм.д. 349/2024 г. на Административен съд- Шумен/, който е изразил становището на комисията, че заповедта за обръщане на внимание се явява издадена от некомпетентен орган. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за обръщане на внимание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Наличието на порок в хипотезата на чл.146, т.1 АПК обуславя извода, че прогласявайки нищожността на оспорваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, касаторът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адв. А. Икономов, с когото той има сключен договор за безплатна правна помощ в хипотезата "юрист", своевременно поисканото от него адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лeва (хиляда лева). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,