Решение № 806 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2960/2016 г.

Решение № 806 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2960/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница П., подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 146/25.01.2016 г., постановено по адм. д. № 3634/2013 г., по описа на Административния съд П., с което по жалба на "Маглайт" ЕООД е отменено Решение № 1041/07.10.2013 г., (неправилно посочено в диспозитива на съдебното решение като решение № 1041/07.01.2013 г.,) на и. д. началник на митница П., потвърдено с Решение № 564/08.11.2013 г., на директора на Агенция "Митници" и Митница "П." е осъдена да заплати на дружеството направените в производството разноски в размер на 1150.00 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на търговското дружество да бъде отхвърлена. С касационната жалба е направено и искане за намаляване размера на присъдените от страна на Административен съд П. разноски по делото, което по своята същност представлява искане за изменение на Решение № 146/25.01.2016 г., постановено по адм. д. № 3634/2013 г., по описа на Административния съд П., в частта му за разноските. Ответникът - "Маглайт" ЕООД, представлявано от управителя Г. С. С., с писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответната страна - териториална дирекция на НАП П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, в частта й, с която се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивния ред не е осъществен, поради което подадената жалба, в тази й част, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. Касационната жалба, в останалата й част, с която се оспорва решението на Административен съд П., в частта му, с която е отменено Решение № 1041/07.10.2013 г., (неправилно посочено в диспозитива на съдебното решение като решение № 1041/07.01.2013 г.,) на и. д. началник на митница П., потвърдено с Решение № 564/08.11.2013 г., на директора на Агенция "Митници" и Митница "П.", е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "Маглайт" ЕООД срещу Решение № 1041/07.10.2013 г., на и. д. началник на митница П., потвърдено с Решение № 564/08.11.2013 г., на директора на Агенция "Митници". Решението е издадено по повод осъществено на 30.07.2013 г. от "Маглайт" ЕООД поставяне под режим допускане за свободно обръщение с ЕАД № 13BG003000Н0139681/30.07.2013 г. на "магнезиеви неорганични огнеупорни панели", съдържащи над 80% магнезит, необработени термично, с размери: 6 х 1220х2440 мм - 640 броя и 10 х 1220х2440 мм - 400 броя" със страна на изпращане Китайска народна република и изпращач "Ж. Ш.", гр. Д., Китай с деклариран тарифен код по ТАРИК 6815910090. Стоката е била придружена с търговска фактура № ОСМ 1412/12042013 г.; международна товарителница MSCUE9086066 от 22.06.2011 г. и опаковъчен лист. Според административния орган не са били представени анализни сертификати, които да съдържат необходимата информация, която да позволи еднозначното им тарифно класиране. По делото е представен сертификат за произход № CCPIT125745271 от 16.06.2013 г. и е определена сума за доплащане в размер на 220.91 лв. С оглед липсата на представени анализни сертификати, които да позволят еднозначно определяне на тарифното класиране са взети проби за извършване на лабораторен анализ с протоколи № 12 и № 13 от 30.07.2013 г., с който е подадена заявка за анализ към Централна митническа лаборатория (ЦМЛ). Получено е и становище рег. индекс № 93/7 от 20.09.2013 г. относно тарифното класиране във връзка с резултатите от митническата лабораторна експертиза. С оглед резултатите от нея и преди всичко състава, предназначението, основният характер на изделията, който се определя от вътрешния слой, и при съобразяване с правила 1, 3б) и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз и текста на позиция 6810, е прието от митническия орган, че класирането следва да се извърши в код по КН 6810 99 00 и в ТАРИК код 6810 99 00 00, който е различен от декларирания. Прието е, че класиране в декларирания код от позиция 6815 не може да се извърши, поради това, че в позицията се включват изделия от камък или други минерални материали, които не са включени в предходните позиции на Глава 68 от КН или в други позиции от нея, а изделията от цимент (включително магнезиев), каквато анализираната стока представлява, са упоменати в позиция 6810 от КН. С оглед промененото тарифно класиране с обжалвания административен акт на дружеството - вносител е определено доплащане на мито в размер на 184,09 лв. и ДДС в размер на 36,82 лв., ведно с лихвата до заплащане на задължението в цялост. Тази фактическа обстановка е изложена в мотивите на съдебния акт, като съдът е обсъдил и събраните доказателства по делото, включително доказателствените средства - изслушаната съдебно-химическа експертиза, изготвена от вещото лице гл. ас. д-р Ц. П. С. и съдебно-физическа експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Г. Ч. По делото по искане на процесуалния представител на митница П. е назначена и приета съдебна експертиза за тарифно класиране на стоки, изготвена от вещото лице Ц. И. При формирането на преценката си за незаконосъобразност на оспорения акт, съдът е посочил, че в правомощията на административния орган е да определи ново тарифно класиране, което рефлектира върху размера на задължението за мито и за ДДС, съответно и да ги вземе под отчет. При формиране на изводите си изрично е посочил, че по конкретния казус е безспорно, че е била иззета проба, както и че по силата на Регламент № 2913/92 на Съвета и в ЗМ е предвидена възможност, независимо от момента на извършената последваща проверка или контрол от административния митнически орган, той да може да определи действителната облагаема стойност. Това се обуславя от правилното тарифиране на стоката, предмет на деклариране с процесната декларация и с оглед кредитирането на заключенията по трите съдебни експертизи. Конкретно съдът е приел, че процесната стока отговаря на представения от вносителя сертификат за произход на стоката, както и че не са налице съединения от вида на цимента, каквито изводи са направени от страна на административния орган в постановеното решение за определяне на нова митническа стойност. В подкрепа на съображенията си съдът се позовава и на факта, потвърден и от вещото лице С. в открито съдебно заседание, че в митническата лабораторна експертиза не е извършен подробен химически рентгеноструктурен анализ на веществата, а само е извършена рентгенова флуорисценция, от която се вижда само елементния състав на веществата, без химичните съединения, поради което са направени погрешни изводи относно основния състав на материала. Това рефлектира пряко и върху некоректното определяне на тарифния код и съответно неправилно определената от административния орган дължимост на допълнителните публични вземания за мито и ДДС, възложени в тежест на дружеството. Като е приел, че с обжалваното решение, и. д. началник на митница П. е определил неправилен тарифен код и е възложил в тежест на дружеството допълнителни публични вземания за мито и ДДС, съдът е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа довод, че правилно е определено, че стоката, съответстваща на пробата, представлява изделие, плоскост с дебелина 1 см, произведено от различни материали - минерални продукти, сред които магнезиев оксид и магнезиев хлорид с добавка на пълнители (дървесни частици). Касаторът не споделя като аргументирани съображенията на съда, за да кредитира заключенията по съдебните експертизи, което дава отговор и на основния спорен момент относно тарифното класиране на процесната стока, като следва да се посочи, че неговите доводи представляват само твърдения за допуснати нарушения от страна на административния съд без конкретност. Следва да бъде споделен доводът на ответната страна по касационната жалба - търговското дружество, изразен в становището по касационната жалба, че преобладаващият компонент в изделието е магнезиев оксид - 60 % като фаза с най-високо процентно съдържание, установен посредством рентгеноструктурен анализ на продукта и резултатите от този анализ съвпадат изцяло с тези посочени в сертификата за произход, а именно наличието на MgO, MgCl, CaCО3 и перлитен прах, което се потвърждава безпротиворечиво и от двете заключения на вещите лица С. и Ч. Правилно съдът се е позовал и на посоченото от експерта С. относно липсата на подробен химически рентгеносктруктурен анализ при изготвяне на митническата лабораторна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че огнеупорните плоскости категорично не могат да бъдат класифицирани като бетон или цимент, обратно на приетото от ЦМЛ. Това води и до извода, че материалът не следва да бъде класифициран под код 6810 по КН, какъвто е крайният извод на административния орган. В тази насока съдът е изложил обосновани мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Приетото от другия съдебен експерт, че продуктът може да бъде причислен към материали, изготвени на основата на неорганични материални продукти без термично третиране, съответно водят до извод, че може да се причислят към негоримите пожароустойчиви материали, като именно тази характеристика на физичните му свойства го класифицира в тарифна позиция по код 6815 "Изделия от камъни или от други минерални материали". В заключението си експертът Ч. посочва още, че не би могло да се даде конкретно заключение дали изпитваните плоскости са изготвени на основата на минералните продукти магнезит, доломит и хромит, но с оглед получените физични свойства същите се приближава до тези на магнезита, именно както е декларирало първоначално дружеството. Следва да се отбележи обаче, че в съдебно-физичната експертиза вещото лице е посочил, че лабораторията, в която са извършени изследванията не е сертифицирана, като за направените изпитания не може да бъде представен сертифициран документ. Правилно съдът не е кредитирал заключението, дадено от вещото лице Ц. И., тъй като определянето на тарифен код за даден материал е изцяло правен въпрос и е в компетенцията на съда. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод, относно липсата на мотивиране от страна на съда, кое от двете разнопосочни заключения на вещите лица приема за правилно. Както се посочи по-горе, съдът мотивирано и обосновано е изложил съображения относно кредитирането на заключението на вещото лице С., с оглед използвания от нея метод за охарактеризиране на пробата и липсата на сертифициране на лабораторията, в която вещото лице Ч. е извършил конкретните изследвания, касаещи изпитване на пробите със специален тип оборудване. Следва да се отбележи, че за решаване на спора, с който е бил сезиран административния съд - законосъобразността на административния акт се изискват специални знания, поради което основно следва да се вземат предвид заключенията на експертите, още повече, че същите са приети от съда в производството. Ето защо като приел, че определеният от страна на административния орган тарифен код за процесната стока е некоректен и с оглед неправилната му промяна от страна на М. П. и определянето на недължимо доплащане за мито и ДДС, то съдът правилно е отменил адмимнистративния акт като незаконосъобразен. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в допустимата част на касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 890.00 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 143 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,