Решение № 8230 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2008 г.

Решение № 8230 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново против решение № 338 от 23.09.2008 г. по адм. дело № 572/2008 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена издадената от касатора заповед № 436/30.06.2008 г., потвърдена със заповед № 80-0028/16.07.2008 г. на Директора на РДСП - Велико Търново и преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на материалноправните разпоредби на чл. 42, ал. 1 и чл. 42г, ал. 1 и 2 от ЗИХУ (Закон за интеграция на хората с увреждания), и на чл. 28, ал. 3 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания). Ответницата Ангелина Василева Миткова от гр. Велико Търново в качеството на законен представител на малолетното й дете Виктория Алиева Кямилова не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е заповед № 436 от 30.06.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново, потвърдена със заповед № 80-0028 от 16.07.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Велико Търново, с която на Ангелина Василева Миткова от гр. Велико Търново е отказано отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги за 4-годишната й дъщеря Виктория, която е инвалидизирана със степен на трайно-намалена работоспособност 100% с чужда помощ, с мотиви за ползване на правото по клиничната пътека на НЗОК. За да отмени оспорената заповед и изпрати преписката на компетентния административен орган с указания за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд - Велико Търново законо- съобразно е приел, че заплащането за проведеното санаториално лечение на детето от бюджета на НЗОК не представлява получена добавка на друго основание по смисъла на чл. 28, ал. 3 от ППЗИХУ. Позовал се е на известното обстоятелство, че при ползване на балнеолечение и рехабилитационни услуги се налага заплащане на допълнителни такси, които не се покриват от бюджета на НЗОК. В разглеждания случай извършените допълнителни разходи са доказани с представените две фактури № 5094/17.06.2008 г. и № 5286/25.06.2008 г., издадени от "Специализирана болница за активно лечение по детски болести" ЕАД - София, за заплащане на такси "придружител" с общ размер 78.49 лв. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 42г, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 42, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания са неоснователни. Видно от писмо изх. № 12-00-15/13.08.2008 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса, през времето от 19.06.2008 г. до 26.06.2008 г. детето Виктория Алиева Кямилева е било лекувано в Специализирана болница за активно лечение по детски болести по клинична пътека № 240 "Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа". Детето е с трайно намалена работо-способност 100% пожизнено и с потребност от чужда помощ. Административният орган не оспорва, че то не би могло да проведе предписаното му лечение в рехабилитационното отделение на клиниката в София - Район Банкя, което се покрива от бюджета на НЗОК, без да бъде придружавано от родител. На основание чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ разходите за придружител също се включват в предвидената социална помощ по ал. 1, като на субекта на правото се отпуска двойния размер на добавката по ал. 1. В разглеждания случай разходите за детето са покрити от бюджета на НЗОК, но придружителят е заплатил такси на лечебното заведение в размер 78.49 лв. При това положение размерът на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ ще се определи съобразно представените разходооправдателни документи за направени допълнителни разходи за придружител. Следва да се отбележи, че така направените допълнителни разходи не подлежат на заплащане на друго нормативно основание. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове при неяснота на разпоредбите на нормативните актове те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. При прилагано стеснително и ограничително тълкуване на правата, създадени за хората с увреждания със Закона за интеграция на хората с увреждания, не биха били постигнати формулираните в чл. 2 основни цели на закона - подкрепа на инвалидите и техните семейства; грижи за тяхната социална адаптация и равни възможности за упражняване на правата им (В същия смисъл решение № 1863 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. дело № 13608/2008 г., VI о.). По изложените съображения оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като го е отменил, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,