Решение № 3716 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 396/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение 369/27.10.2023 г., постановено по административно дело 761/2022 г. по описа на Административен съд-Враца, с което е отменен като незаконосъобразно решение с 01-2600/2230 от 13.04.2022г. за прекратяване на договор 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017г., издадени от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради необосноваността му- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Поради това моли за отмяната на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответната страна- ЗП П. Пешев ЕООД , представлявано от П. Пешев, чрез адв. И. Стойчевски от Адвокатска колегия-Враца, изразява становище за неоснователност на жалбата и счита че решението е правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски, за които представя доказателства. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - Враца е отменил решението на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на договор 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017г. и е осъдил ДФЗ да заплати на ЗП П. Пешев ЕООД направените разноски по делото. С решение 11633/14.12.2022г. по адм. дело 9776/2022г. по описа на Върховен административен съд четвърто отделение, е отменено решение 281/05.08.2022г. постановено по адм. дело 318/2022г. на АС - Враца, образувано по жалба на ЗП П. Пешев ЕООД, срещу решение на Изпълнителен директор на ДФ Земеделие за прекратяване на договор 06/04/1/0/00578/04/01 от 13.02.2017г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който с оглед направените три писмени искания за промяна в договора да обсъди приложението на чл.22, ал.7 от договора и да обсъди и прецени налице ли е сочената от оспорващия липса на виновно неизпълнение. От фактическа страна съдът установил, че на 13.02.2017г. между ДФ Земеделие София и ЗП П. Пешев ЕООД е сключен договор 06/04/1/00578/13.02.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, съфинансирана от европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Стойността на договора, съгласно чл. 3, ал. 1 е 94 916,97 лева, като тази сума представлява 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта. Съгласно чл.3, ал.2 от договора финансовата помощ се предоставя под формата на възстановяване на действително направените разходи, които са одобрени и приети за допустими за финансово подпомагане по подмярка 4.1, но не повече от размера по ал.1. Съгласно чл.6, ал.1 от договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията - предмет на договора, в срок до 36 месеца, но не по-късно от 31.01.2020 г., като съгласно ал.4 ползвателят е длъжен да подаде заявката за окончателно плащане по чл.4, ал.1 не по-късно от един месец след изтичане на срока по ал.1, а когато е сключено допълнително споразумение срокът за подаване на заявка за окончателно плащане е не по-късно от един месец от сключване на това споразумение. Към договора е сключено Допълнително споразумение 1 от 23.02.2019 г. между ДФЗ - София и ЗП П. Пешев ЕООД, от което се установило, че към датата на сключването му са осигурени финансови средства за изплащане на финансовата помощ, посочена в чл.3, ал.1 от договора. В § 2 от споразумението е посочено изменение, съгласно което в чл.6, ал.3, т.1 от Договора думите: от датата по ал. 2 се заменят с: считано от датата на подписване на допълнителното споразумение по чл. 1, ал. 7 от договора . Неразделна част от договора е и сключен договор за новация на 29.11.2017г. между ДФЗ-София и ЗП П. Пешев ЕООД. Във връзка с изпълнение на договора до Изпълнителния директор на ДФЗ-София с писмо вх. 02-2600/1101/12.03.2019 г. жалбоподателят е поискал включените позиции 1 и 3 в приложение 1 към договора да бъдат заменени с други, тъй като единият актив вече не се предлагал на пазара, а по отношение на другият цената е значително завишена и посочил и моделите, с които да бъдат заменени. ДФЗ направил запитване до Златекс ООД Стара Загора за потвърждаване на оферта към ЗП П. Пешев ЕООД, като с писмо от 20.03.2019г. офертата не е потвърдена. Изготвена е била докладна записка от Д. Димитров директор на Дирекция Противодействие на Измамите ДФЗ, от която се установило, че изготвената оферта към заявлението е неистински документ, който не е изготвен и подписан от посочения в него автор. По горецитираното искане за изготвяне на анекс ДФЗ е издал уведомително писмо за отказ да се сключи такъв 70 /подмярка 4.1 изх. 02-2600-1101#3/10.09.2019 г. С уведомително писмо - предизвестие 06/04/1/0/00578/22/01 на изп. директор на ДФЗ изх. 01-2600/2230 от 01.06.2020г. ЗП П. Пешев ЕООД бил уведомен, че са установени нарушения при извършена административна проверка за спазване на срока за подаване на заявка за окончателно плащане, като е посочено в какво се изразяват същите и неспазения срока, който бил до 29.02.2020 г. С писмото е дадена възможност в 14 дневен срок от получаването му да представи доказателства удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок, а при непредставяне на такива доказателства в посочения срок ще бъде прекратен едностранно договора от ДФЗ. Писмото е връчено на 03.06.2020 г., и с писмо до изп. директор на ДФЗ с вх. 02-2600/1101#4/15.06.2020 г., е депозиран отговор, в което се посочва за приключило досъдебно производство срещу ЗП П. Пешев ЕООД , и да бъде стартирана процедура по сключване на анекс към договора, с искане направено с писмо 02-2600/6359 от 21.09.2019г. Такова искане е било отправено и с писмо вх. 02-2600/2230/15.06.2020 г., като е поискано срокът за изпълнение на проекта да бъде удължен до 15.09.2020 г. Изготвена била докладна записка от директора на дирекция Оторизация на плащанията по ПМРСР , и докладна записка от дирекотра на дирекция ДПМРСР , изх. 01-2600/2230#3/29.09.2021 г., в която са посочени обстоятелства, въз основа на които молбата на бенефициера не е уважена и твърдение, че посочените в докладната мотиви възпрепятстват сключването на допълнителни споразумения/анекси с бенифициента, в това число и удължаване на срока. Съдът установил, че е изпратено уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от ДФЗ 121/подмярка 4.1, изх. 02-2600/6359#5/14.12.2020 г. до жалбоподателят, във вр. с подадената от него молба от 21.10.2019 г., с което същия е уведомен че е оставена без уважение с изложени мотиви. С решение за прекратяване на договор 06/04/1/0/00578/04/01 на Изпълнителен директор на ДФЗ е отказано изцяло одобрената финансова помощ по Договор 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017 г. и същият е прекратен на основание чл. 23, ал.2, т.1 от договора, поради неподаване на заявка за плащане от страна на ползвателя на финансова помощ в изрично договорения за това срок, а именно най-късно до 29.02.2020 г. В решението са изложени мотиви, че не е подадено искане за окончателно плащане в предвидения в договора срок за отпускане на финансова помощ 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017г.. Обсъдено е депозираното възражението на ползвателя във връзка с дадената му възможност за представяне на доказателства. По делото е приложено постановление за спиране на наказателното производство от 19.05.2020 г. на РП - Враца, както и удостоверение от 10.09.2020 г. от РП -Враца, в което е отразено, че срещу П. Пешев няма обвинения по неприключили наказателни производства. По делото са били събрани и гласни доказателства от свидетелите В. Христова и Н. Николов. От установената фактическа обстановка, съдът приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, но е издадено при нарушение на материалния закон и отменил решението на ДФЗ. За да постанови този резултат, съдът приел, че съгласно разпоредбата на чл.22, ал.7 от сключения договор, когато Фондът не уведоми ползвателя в срока по ал. 4 за одобрението или отказа си по исканата промяна на договора, срокът за ползвателя за заявяване на междинно плащане и/или срокът по чл. 6, ал. 4, както бил в случая, се считат удължени с периода на просрочието на Фонда 31.01.2021 г. От писмените и гласни доказателства, съдът установил, че неподаването на заявка за окончателно плащане до установения краен срок 29.02.2020г., не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя, поради неизпълнение от негова страна на договореното и приел, че не са налице предпоставките на чл.23, ал.2, т.1 от договора за едностранно прекратяване от страна на Фонда, поради виновно неизпълнение от страна на ползвателя. Съдът изложил мотиви, че в случая не може да се приеме, че е налице непреодолима сила" и извънредни обстоятелства". Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно незаконосъобразността на решнието се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Административният съд правилно е приел, че в настоящата хипотеза се касае за спор относно прекратяването на административен договор, за който са приложими правилата на Наредба 9/21.03.2015 г. и общите правила на АПК (чл. 19а-19ж). За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е обсъдил подробно действащата нормативна уредба и договорените клаузи в договора. Направените в тази връзка изводи се споделят напълно и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Правилен е извода на съда, че не са налице предпоставките на чл.23, ал. 2, т. 1 от Договора, за едностранното му прекратяване от Фонда, поради виновно неизпълнение от ползвателя, на договорно и нормативно задължение или относим към предоставянето на помощта акт на ЕС. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване относно прилагането на чл.61, ал.1 от Наредба 9/21.03.2015г. /грешно цитирана в касационната жалба като Наредба 15/21.3.2015/ и чл.22, ал.7 от договора. Видно от доказателствата по делото с писмо рег. 02-2600/1101 от 12.03.2019 г., до органа е отправено искане за промяна в Приложение 1 на позиция 1 и 3, а отговора е получен шест месеца по-късно с уведомително писмо изх. 02-2600-1101#3/10.09.2019г. издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ, с мотиви, че е установен неистински документ по отношение на една от офертите, за което ще бъде сезира ВКП. Съгласно чл.50, ал.2 от Наредба 9/31.03.2015г. е поискано и удължаване на срока за изпълнение на проекта до 15.09.2020 г., а отговора е получен шест месеца по-късно на 14.12.2020 г., с уведомително писмо изх. 02-2600/6359#5/14.12.2020 г. С него отново е отказано да се сключи анекс и искането за замяна на земеделската техника е оставено без уважение. Мотив на отказа е, че с Постановление на РП Враца от 19.05.2020г. е спряно наказателното производство по ДП 1827/2019, но не е прекратено и продължава разследването за изясняване на извършителя на деянието. Правилно съдът е установил, че в оспореното решение ДФЗ се е позовал на неизпълнено задължение от ЗП П. Пешев ЕООД на чл. 6, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 5 от договора и чл. 45, ал. 2 от Наредбата, като е игнорирал разпоредбата на чл. 22, ал. 1 и ал. 4 от договора. С нея е предвидено, че изменение или допълнение на същия може да се извърши по искане на ползвателя, като Фондът се съгласява или отказва исканата промяна в срок един месец от подаването на искането по ал. 1, а когато са изискани документи или информация по ал. 3 - до 14 дни от изтичане на срока за предоставянето им, и уведомява ползвателя, включително за мотивите, ако отхвърли искането. В настоящия случаяй, Фондът се е произнесъл с отказ шест месеца по-късно по първото искане и шест месеца по второто искане. Когато Фондът не уведоми ползвателя в горецитирания срок за одобрението или отказа си по исканата промяна на договора, срокът за ползвателя за заявяване на междинно плащане и/или срокът по чл. 6, ал. 4, както е в случая, се считат удължени с периода на просрочието на Фонда, поради което съдът е приложил правилно нормата на чл.22, ал.7 от договора. Следователно не може да се приеме, е налице виновно неизпълнение от ЗП П. Пешев ЕООД на срока за окончателно плащане на заявката. Органът е отказвал исканите промени с едни и същи мотиви и не е приложил правилно договорните и нормативни разпоредби, като неправилно е определил срок за подаване на заявката за окончателно плащане. От удостоверение изх. 1703-13/10.09.2020 г. на РП- Враца е отразено, че към тази дата срещу П. Петров няма обвинения по неприключили наказателни производства, поради което не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че и към 31.01.2021г. Фондът би се произнесъл със същото съдържание. По делото е установено, че одобрения товарач вече не се предлага, а пръскачката е със значително завишена цена, като в тази връзка са входираните от ползвателя три писмени искания за промяна в договора. От гореизложеното е обоснован извода на съда, че ползвателят няма вина и същият е в обективна невъзможност да изпълни поетото задължение да подаде заявката за окончателно плащане. Действията на административният орган са такива, че ползвателят не може да ги преодолее въпреки усилията, които е положил. Правилно съдът е установил, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 61, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., според която разпоредба страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и §1, т. 23а от Допълнителни разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 г., според който нормативен текст "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета. Ето защо касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е направил правилни и обосновани изводи относно основните спорни въпроси относно действителността на сключения между страните договор за предоставяне на финансова помощ, сроковете по него и прекратяването му. При липсата на посочените в жалбата касационни основания решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените в производството разноски е неоснователна. Ответната страна е заявила искане за присъждане на разноски, но от представеното доказателство се установява, че заплатения адвокатски хонорар не е за настоящото производство - адм. д. 396/2024 г. а е за производство по адм. д. 761/2022 г. на АД - Враца, които вече са били присъдени. Доказателства за извършени разноски в настоящето производство не се представени, поради което не се и присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,