Решение № 7839 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2016 г.

Решение № 7839 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт П. С., срещу решение № 50 от 11.01.2015 г. по адм. дело № 2852/2015 г. на Административен съд П., с което е обявена нищожността на Заповед № Т-77-2542 от 26.08.2015 г., подписана за Директор ДСП - П. и преписката е изпратена за произнасяне по същество в съответствие с мотивите на решението. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209 от АПК. Поддържа, че не са налице предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД. Представя като доказателство заверено копие от заповед № РД05-72/22.05.2015 г. на директора на ДСП-П.. Ответникът- К. Г., чрез пълномощника си адвокат Е. К., изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение 50 от 11.01.2015 г. по адм. дело № 2852/2015 г. на Административен съд П. е обявил нищожността на Заповед № Т-77-2542 от 26.08.2015 г., подписана за Директор ДСП - П. и е върнал преписката на административният орган за произнасяне по същество в съответствие с мотивите на решението. Установено е от фактическа страна, че с молба-декларация вх. № Т-77-2542/27.07.2015 г. К. Г. е направила искане до директора на Дирекция "Социално подпомагане"/ДСП/-гр. П. за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД. Със заповед № Т-77-2542/26.08.2015 г., подписана за директор на ДСП-гр. П. от М. Д. С., съгласно заповед № РД05-72/22.05.2015 г. на директора на ДСП-П., е отказано отпускането на исканата еднократна помощ на основание чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД. Срещу тази заповед Г. е подала жалба, като с решение № РД 01/221 от 26.10.2015 г. ИД директор на РДСП-П. е отхвърлил оплакванията. За да прогласи нищожността на Заповед № Т-77-2542 от 26.08.2015 г. първоинстанционният съд е приел, че същата е подписана "ЗА Директор" от лице с име "С.", като въпреки дадените изрични указания административният орган не е представил доказателства за компетентност. Поради това недоказаният факт следва да се приеме за несъществуващ. Този извод на съда е неправилен. Пред касационната инстанция е представено заверено копие от заповед № РД05-72/22.05.2015 г. на директора на ДСП-П., от което е видно, че длъжностното лице М. Д. С.- началник-отдел "Социална закрила" към Дирекция "Социално подпомагане"-П. е надлежно упълномощена от Директора на ДСП-гр. П. да подписва заповеди, касаещи отпускане, отказ, спиране, изменение, възобновяване и прекратяване на семейни помощи по ЗСПД. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Недопустимо е делегиране на правомощия, които законът изрично предвижда, че са от изключителната компетентност на титуляра. За да е налице валидно делегиране на правомощия, е необходимо кумулативно да са изпълнени следните условия: делегираните правомощия да са от компетентността на титуляра, да не са от неговата изключителна компетентност и да е налице законоустановена възможност за предоставянето им на подчинен орган. В настоящият случая тези условия са изпълнение, като на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на АСП със заповед № РД05-72/22.05.2015 г. Директорът на ДСП-П. надлежно е определил длъжностното лице М. Д. С.-началник-отдел "Социална закрила" към Дирекция"Социално подпомагане"-П. да подписва заповеди, касаещи отпускане, отказ, спиране, изменение, възобновяване и прекратяване на семейни помощи по ЗСПД. При тази законова регламентация и доказателствата по делото съставът на Административен съд П. неправилно е приел, че оспорената заповед е нищожна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Безспорно е, че в първоинстанционното производство заповед № РД05-72/22.05.2015 г. не е била представена от административният орган. Но за дадените в тази насока указания на 6.11.2015 г. от първоинстанционният съд с разпореждането за насрочване на делото, административният орган не е бил надлежно уведомен. От данните по делото не може да се направи категоричен извод за надлежно уведомяване на ДСП П. да представи доказателства за компетентност. Съдът не изпълнил и задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК, а направо е обявил нищожността на индивидуалния административен акт. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обстоятелство е основание за отмяна на обжалваното решение, но само в частта му за обявяване нищожността на обжалваната заповед. Вместо него следва да бъде поставено друго такова, с което обжалваната заповед следва да бъде отменена. Първоинстанционният съд, прогласявайки нищожност на административния акт е изложил и мотиви във връзка със законосъобразността му, поради което останалите касационни оплаквания за неправилност на решението са неоснователни. Административният орган неправилно се е позовал в обжалваната заповед на нормативни разпоредби, влезли в сила след образуване на административното производство. На тези разпоредби не е придадено обратно действие. По същество липсват други мотиви, които да обосноват обжалваната заповед, с която е отказано отпускането на еднократна помощ. Това налага връщане на преписката за ново произнасяне, както правилно е преценил административният съд. В тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба К. Г., чрез пълномощника си адвокат Е. К. е направила искане за заплащане разноски за касационната инстанция. Настоящият състав на Върховния административен съд не присъжда такива, тъй като страната не е представила доказателства за направени разноски в касационното производство, нито списък на разноските. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,