Решение № 6514 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от С. И. С. от гр. Стара Загора, чрез процесуален представител по чл. 32, т.2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за отмяна на влязло в сила Определение 1958/10.06.2024г. по адм. дело 437/2024г. по описа на Административен съд - Стара Загора, оставено в сила с Определение 10169 от 30.09.2024г. по адм. дело 8605/2024г. по описа на ВАС. Искателят поддържа, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т.5 АПК. Сочи, в хода на производствата, по които са постановени горепосочените определяния, са нарушени съдопроизводствените правила, в резултат на което делата са образувани по жалби, депозирани от адвокат без представителна власт. Намира, че това нарушение съществено е накърнило възможността да упражни правото си на защита в пълен обем, тъй като е лишен от възможност да участва в делата, а и не е бил надлежно представляван. По същество претендира отмяна на влезлите в сила съдебни актове по подробно изложени доводи. Ответникът по искането за отмяна Старши експерт Местни данъци и такси при Община Братя Даскалови, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността му и претендира присъждане на осъществените разноски. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал.3 АПК, при наличие на правен интерес и срещу подлежащи на отмяна определяния, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е основателно. С Определение 1958/10.06.2024г. по адм. д. 437/2024 г. на описа на Административен съд Стара Загора е оставена без разглеждане жалбата на С. И. С. против АУЗД 11-1/29.11.2022г. на орган по приходите при Община Братя Даскалови, мълчаливо потвърден от Ръководителя на отдел Местни приходи при същата община. За да достигне до извод за недопустимост на оспорването първостепенният съд е приел, че депозираната пред Ръководителя на отдел Местни приходи при Община Братя Даскалови жалба е просрочена, с оглед на което към момента на сезирането на съда оспореният АУЗД е влязъл в сила. Така постановеният от АС Стара Загора съдебен акт е обжалван с частна жалба пред ВАС, който с Определение 10169 от 30.09.2024г. по адм. дело 8605/2024г. е оставил същия в сила и е осъдил С. И. С. да заплати на Община Братя Даскалови сумата от 450 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбата, инициирала производството пред АС- Стара Загора, е депозирана от адвокат М. Манев, в качеството му на пълномощник на С. И. С. и е подписана с електронния подпис на процесуалния представител. Към жалбата са приложени договор за защита и съдействие от 23.05.2024г., със страни С. И. С. и адвокат М. П. М., в който няма положени от страните подписи. Неподписано от упълномощителя е и пълномощното, с което С. И. С. упълномощава адв. Манев да го представлява за образуване и водене на административно дело срещу горепосочения АУЗД, с оглед на което основателно искателят поддържа, че оспорването пред АС- Стара Загора е подадено от лице без надлежно учредена представителна власт. Вместо да укаже тази нередовност на оспорването, първостепенният съд е изискал административната преписка и въз основа на нея е констатирал, че оспорването на АУЗД по административен ред е просрочено. Той не е съобразил, че съгласно съдържащите се в получената преписка договор за правна защита и съдействие от 20.02.2024г., подписан от страните, и пълномощно от същата дата, с положен от упълномощителя подпис, на адв. Манев е учредена представителна власт единствено за оспорването на процесния АУЗД по административен ред. Общо упълномощаване за извършване на каквито й да е съдопроизводствени действия от адв. Манев липсва, а това изключва приложимостта на чл. 34, ал.4 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Аналогично, отново от адв. Манев е подадена частната жалба до ВАС срещу горепосоченото определение на АС- Стара Загора. Към частната жалба не е представено пълномощно от С. С. за адв. Манев, а препис от нея е разпоредено да се връчи на Старши инспектор МДТ в Община Братя Даскалови. Функциите на този орган, видно от представеното по делото пълномощно, се осъществяват от длъжностното лице М. И., която е упълномощила адв. Е. Нонева да я представлява като изготви и подпише възражение срещу частната жалба, по която е образувано делото пред ВАС. В това си качество адв. Нонева е депозирала писмен отговор по частната жалба, с който е поискала и присъждане на направените по делото разноски съгласно приложения списък, възлизащи на сумата от 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В допълнение, във връзка с проведено производство по чл. 248 ГПК, адв. Нонева е представила пълномощно от Кмета на Община Братя Дасколови, с което същият упълномощава М. И. да сключи договор за правна помощ и да упълномощи адм. Нонева. При тези релевантни констатации настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 239, т.5 АПК за отмяна на определението на АС- Стара Загора и оставящото го в сила определение на ВАС. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая, както първоначалното оспорване пред АС- Стара Загора, така и предявената частна жалба, са подадени от адвокат, който не е упълномощен да извършва от името и за сметка на С. И. С. каквито и да е съдопроизводствени действия. Адвокат Манев, който е подписал и двете жалби, иницирали производството пред първостепения съд и пред ВАС, не е упълномощен процесуален представител на посочения в тях жалбоподател, а това налага извод, че С. С. не е бил надлежно представляван в тези дела, а вследствие на това той на практика е и бил лишен от възможност да участва в тях. По този начин е осуетена възможността лицето да упражни правото си на защита в неговия пълен обем, което е допълнително основание да се приеме, че допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила се субсумират в хипотезата на чл. 239, т.5 АПК и обуславят отмяна на горепосочените съдебни актове. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по аргумент от чл. 107, ал. 4 ДОПК АУЗД подлежи на обжалване пред директора на териториалната дирекция. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК и чл. 156, ал. 1 ДОПК, актът в частта му, в която не е отменен от териториалния директор, подлежи на обжалване пред компетентния административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението му. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2 ЗМДТ ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите. Именно тази компетентност е възложена на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при съответната община, който по дефиниция е различен от органа по приходите, издал оспорения акт по ДОПК. От тук и съгласно чл. 159, ал.2 ДОПК следва, че след като оспореният АУЗД е издаден от старши експерт МДТ М. И., то е недопустимо неговият издател да бъде конституиран като ответник в производството по съдебното му обжалване. В този аспект, изцяло правомерни са наведените от искателя доводи, но те са ирелевантни спрямо заявеното основание за отмяна по чл. 239, т.5 АПК, доколкото са свързани с процесуални опушения, които рефлектират в чужда правна сфера, а именно тази на насрещната надлежна страна. Споделими са и аргументите, че Кметът на Общината не може да оправомощава длъжното лице, осъществяващо функциите на орган по приходите, да сключва от името и за сметка на Общината договори за правна помощ с определен адвокат, тъй като тази възможност не е предвидена в закона по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗМСМА. Действително, това нарушение е рефлектирало в правната сфера на искателя, в чиято тежест са възложени разноските за адвокатско възнаграждение, но допускането му не е относимо към предмета на настоящото производство по искане за отмяна. При наличието на основанието по чл. 239, т.5 АПК същото се явява основателно, с оглед на което атакуваните влезли в сила определяния следва да се отменят. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия