Решение № 14911 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2013 г.

Решение № 14911 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 57 от 19.04.2013 г. по адм. дело № 1/2013 г. на Ямболския административен съд. С него е отменен по жалба на Васил Илиев Василев протокол за въвод във владение № М-01 от 10.05.2010 г. в частта му, касаеща масиви № 12 и № 38 в землището на с. Маломир, област Ямбол. Първата жалба е подадена от Ивелина Денева Стефанова и Стефан Георгиев Стефанов. Втората е подадена от общинска служба по земеделие "Тунджа-Ямбол" чрез началника й. И в двете касационни жалби на първо място се развиват доводи за процесуална недопустимост на решението поради липса на административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, както и за неустановен от първоинстанционния жалбоподател правен интерес от обжалване на въвода във владение в масив № 38 и в масив № 12 извън имот № 235. На второ място се правят възражения за необоснованост на съдебния акт. Касае се за отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се с изложената в съдебно-техническата експертиза вероятност имотът в масив 12 да се обработва от друго лице. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни относно доводите им за неправилност на съдебното решение досежно масив № 38. Производството пред административния съд е по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК. Първоинстанционното производство е образувано по жалба от Васил Илиев Василев срещу протокол № М-01 от 10 и 11.05.2010 г. за въвод във владение в трасирани масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Маломир относно масиви № 12 и № 38. Възраженията на жалбоподателя са били, че на основание спечелен търг, ползва в определени реални граници имоти № 012235 и № 011111 с обща площ от 407.837 декара. Подал е декларация по чл. 70, ал. 2 на 28.01.2010 г. В нея е описал, че ползва имоти № 012235 с площ от 239.914 декара и № 011111 с площ от 167.923 декара. Приложил е договори за наем и скици на двата имота. Имотите са в определени реални граници. Поради липса на постигнато споразумение между собствениците и ползвателите, директорът на Областна дирекция "Земеделие" със заповед № РД-12-554-21, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, служебно е разпределил масивите за ползване на земеделските земи в землището на селото. Заповедта е издадена въз основа на доклад на комисия по чл. 37в, ал. 1 от закона и в нея изрично е постановено, че земеделските производители, които обработват земите си в реални граници, запазват местоположението си в масивите. Като индивидуален административен акт, същата заповед е оспорена от "Кронос Фарм" ЕООД, "Фермер-2003" ЕООД и "Бул Агро Инвест" ЕООД пред Ямболския административен съд с искане за обявяване на нищожността й. С решение № 261 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 309/2010 г. жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е оставено в сила с решение № 3008 от 29.02.2012 г. по адм. дело № 16022/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Междувременно е издадена втора заповед № РД-12-1119-76 от 14.04.2010 г., с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е видоизменена предходната заповед за разпределение на масивите. Същевременно с нея е допуснато и предварително изпълнение, като е определено в срок до 23.04.2010 г. да се извърши въвод във владение на всички ползватели. Тази заповед също е обжалвана пред Ямболския административен съд и е отменена, като незаконосъобразна с решение № 168 от 8.07.2010 годин по адм. дело № 125/2010 г. Решението е оставено в сила с решение № 7930 от 6.06.2011 г. по адм. дело № 11325/2010 г. При тези данни по делото, административният съд първоначално е постановил решение № 70 от 15.05.2012 г. по адм. дело № 255/2010 г., с което е отхвърлил, като неоснователна жалбата, подадена от Васил Илиев Василев против протокола за въвод във владение. Съдебният акт е отменен, като неправилен от Върховния административен съд с решение № 16407 от 19.12.2012 г. по адм. дело № 8363/2012 г. на ВАС, четвърто оделение. С оглед дадените указания на Върховния административен съд в отменителното му решение, при новото разглеждане на делото, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Разпитал е и един свидетел. Анализирал е съдържанието на оспорения протокол и е констатирал, че в него не се съдържат данни за това кой земеделски производител в кой имот и в кой масив е настанен. Счел е, че това е липса на мотиви, която винаги води до незаконосъобразност на административния акт и го е отменил по отношение на въвода във владение за масиви № 12 и № 38. Така постановеното решение е допустимо, но неправилно в частта му за въвод във владение относно масив № 38. И в двете касационни жалби се правят доводи за процесуална недопустимост на решението, като постановено по процесуално недопустима жалба. В касационната жалба на Ивелина Денева Стефанова и Стефан Георгиев Стефанов се твърди недопустимост на жалбата, тъй като първоинстанционният жалбоподател не е установил, че наетите от него земеделски земи попадат в масив № 38 и в масив № 12, извън посочения от него имот № 012235. По този въпрос е налице произнасяне в мотивите на отменителното решение на Върховния административен съд с позоваване на предходно определение на същия съд, в друг състав. При това съдът в решението по адм. дело № 8363/2012 г. е отменил решението на административния съд в цялост - т. е. както по отношение на въвода във владение в масив № 12, така и за въвода във владение относно масив № 38 и е върнал делото за ново разглеждане, което да обхване решаване на спора по същество. Поради това въпросът с твърдяната частична недопустимост на жалбата не може да се преразглежда в повторното касационно производство. По същите съображения, съдът намира за неоснователна и първата група възражения в касационната жалба, подадена от началника на общинска служба "Земеделие". Неоснователно в обстоятелствената част на жалбата, той се позовава на определение на Върховния административен съд по адм. дело № 12737/2010 г. на ВАС, четвърто отделение. То е постановено във връзка с подадена жалба от друг правен субект - "Кронос Фарм" ЕООД. Той е оспорил законосъобразостта на въвода, но с твърдения за извършено засяване и неприбиране на реколтата. По този начин е оспорено наличието на една от предпоставките по чл. 37в, ал. 8 от закона в релевантната й редакция. Именно в тази връзка съдът е приел, че въводът вече е извършен и за този жалбоподател е отпаднал правният интерес от оспорване. По тези съображения, обжалваното решение е допустимо. Разгледано по същество, то е правилно в частта му, касаеща въвода във владение в масив № 12 и неправилно в частта му, в която е отменен протоколът и за масив № 38. За да постанови този резултат, съдът е приел, че към протокола за извършване на въвод във владение не се съдържат мотиви. В него не били отразени данните кой земеделски производител в кой масив е настанен и дали трасирането касае целия масив, или части от него. Правните изводи на съда кореспондират със съдържанието на оспорения протокол за въвод. Неоснователно се твърди в касационната жалба, подадена от Ивелина Денева Стефанова и Стефан Георгиев Стефанов, че мотивите се съдържат в заповедта от 25.02.2010 г. и най-вече в доклада на комисията, въз основа на която е изготвено служебното разпределение. Видно от съдържанието на доклада вх. № РД-06-547 от 25.02.2010 г., към него следва да се съдържа, като неразделна част Приложение № 4, съдържащо информация за ползватели, обработващи площи в реални граници. Такъв ползвател в масиви № 11 и № 12 е бил Васил Илиев Василев. Приложението обаче не се намира в административната преписка и не е представено по нито едно от приложените дела. Налице е само Приложение № 5, в което обаче липсват ползвателите на земя в реални граници. Липсата на приложението съставлява обективна пречка да се провери, дали въводът във владение съответства на изрично постановеното в заповед № РД-12-554-21 от 25.02.2010 г. условие - земеделските производители, които обработват земите си в реални граници, да запазят местоположението в масивите. Приложената декларация от Васил Илиев Василев по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, преценена заедно със заключението на съдебно-техническата експертиза установява, че той е ползвател на имот в реални граници в масив 12. В същото време той липсва, като ползвател на подобни земи сред констатираните ползватели в оспорения протокол № М-01 от 10.05.2010 г. Отделно от това, административният орган не е представил каквито и да било доказателства за определяне на дължимото рентно плащане, като неотменна част от съдържанието на доклада на комисията по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и съответно залегнало в заповедта на основание на същата разпоредба. Определяне на това рентно плащане е извършено в последващата заповед № РД-12-1119-46 от 14.04.2010 г., която обаче е отменена от съда с решението по адм. дело № 125/2010 г. на ЯАС. Поради това и няма данни заявителите на искането за въвод във владение, въз основа на което е извършен въводът, да са изпълнили диспозицията на разпоредбата на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Ето защо правилно съдът е приел, че е налице назаконосъобразност на оспорения административен акт в частта му относно въвода във владение за масив № 12. Касационните жалби в тази им част са неоснователни, а обжалваното решение следва да се остави в сила. В същото време по делото липсват каквито и да било данни и дори твърдения на Васил Илиев Василев за ползвани от него земи в масив 38 от служебното разпределение. Поради това жалбата му срещу протокола за въвод във владение относно този масив е недоказана. Първоинстанционният съд не е извършил отделна преценка на доказателствата за двата масива. Не е съобразил и заключението на съдебно-техническата експертиза, че жалбоподателят пред него няма нищо общо с този масив. Като е отменил заповедта за въвод във владение и по отношение на него, съдът е постановил неправилно решение. То следва да се отмени в тази му част и спорът се реши по същество, като се отхвърли подадената жалба в тази й част. С оглед изхода на делото в касационното производство и частичната основателност на касационните жалби, ще следва да се остави без уважение искането на ответника по тях за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред Върховния административен съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение