Решение № 16 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2010 г.

Решение № 16 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 73, ал. 4 вр. с ал. 1 ЗЧСИ. С решение от 26.05.2010 г. по дисциплинарно дело № 1/2010 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, по искане на Министъра на правосъдието с изх. № 94-В-128 от 30.12.2009 г., е наложено на основание чл. 68 ЗЧСИ дисциплинарно наказание - глоба в размер на 500 лева на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., рег. № 783, район на действие Софийски градски съд. Решението на Дисциплинарната комисия е обжалвано от частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на решението на комисията, тъй като към датата на постановяването му е била изтекла погасителната давност по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната отговорност. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, тъй като дисциплинарното производство е било образувано въз основа на искане на Министъра на правосъдието, което не съдържа минимума реквизити, очертаващи предмета на доказване по делото и гарантиращи възможността на санкционираното лице да организира пълноценно правото си на защита. Изложени са и доводи за неправилност на решението, тъй като допуснатото от частния съдебен изпълнител бездействие не съставлява дисциплинарно нарушение. Ответникът по жалбата Министерство на правосъдието счита, че жалбата е неоснователна и моли решението на Дисциплинарната комисия да бъде оставено в сила. Камарата на частните съдебни изпълнители поддържа становище, че решението на дисциплинарния състав е неправилно, тъй като частният съдебен изпълнител И. Ч. не е осъществил с действията си дисциплинарно нарушение. При проверка на обжалваното решение, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок от лице от кръга на посочените в чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Д. за недопустимост на решението на комисията поради изтекла погасителната давност по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ за реализиране на дисциплинарната отговорност е неоснователен. Откриване на нарушението по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ е узнаване на нарушението от органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, направил искането за налагане на дисциплинарно наказание. Моментът на узнаване на нарушението е началото на шестмесечния давностен срок, в който органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ следва да направи предложението за налагане на наказание и се счита спазен с постъпване на искането в Камарата на частните съдебни изпълнители. Независимо от момента на узнаването обаче, искането трябва да бъде внесено в рамките на две години от извършване на нарушението, след което възможността за налагане на дисциплинарно наказание се погасява по давност. Предвидените в чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ давностни срокове нямат отношение към момента на налагане на наказанието от Дисциплинарната комисия, респ. към момента на постановяване на решението на Върховния касационен съд по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Искането на Министъра на правосъдието, внесено в Камарата на частните съдебни изпълнители на 30.12.2009 г., е за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител И. Ч. за констатирано бездействие при изпълнение на задължението да предостави копие от изпълнително дело с цел осъществяване на назначена проверка по реда на чл. 76 ЗЧСИ, за което органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е узнал на 29.12.2009 г. - от узнаване на нарушението до внасяне на искането за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ. Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. Искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание, въз основа на което е образувано дисциплинарното производство, съдържа достатъчно данни за констатираното нарушение, даващи възможност на частния съдебен изпълнител да организира пълноценно правото си на защита. В искането са посочени всички обстоятелства относно констатираното нарушение, в т. ч. името на лицето, подало жалба срещу действията на съдебния изпълнител, номера на жалбата и на заповедта на Министъра на правосъдието за назначената проверка по чл. 76 ЗЧСИ; в какво се изразява нарушението - кога и с какъв акт е поискано съдействие, съответно при какви обстоятелства частният съдебен изпълнител е проявил бездействие, с което е препятствал упражняването на контрол върху дейността му. На 11.01.2010 г. частният съдебен изпълнител И. Ч. е представил в Камарата на частните съдебни изпълнители писмено становище във връзка с образуваното дисциплинарно производство, в което е дал отговор по съществото на въпроса доколко констатираното бездействие съставлява дисциплинарно нарушение, без да въвежда оплаквания за непълнота или неяснота на искането за налагане на дисциплинарно наказание. Оплакването за неправилност на решението на Дисциплинарната комисия е основателно. Съгласно чл. 373 ЗСВ, длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората на Министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до материалите при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни, а съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЧСИ, съдебният и финансовият инспектор имат право на свободен достъп до кантората и служебния архив на частния съдебен изпълнител, като при констатиране на нарушения могат да правят копия на документи. С решение от 26.05.2010 г. по дисциплинарно дело № 1/2010 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България е наложила на частния съдебен изпълнител И. Т. Ч. дисциплинарно наказание глоба в размер на 500 лева за това, че не е изпратил на инспектората към Министерство на правосъдието искано от тях копие от изпълнително дело № 389/2006 г. По делото няма данни, нито се твърди, че съдебният изпълнител е осуетил правото на свободен достъп до кантората му и служебния му архив, нито че копия от определени документи се искат поради констатация на инспектор за допуснати нарушения. Постъпването в Инспектората на Министерство на правосъдието на сигнал или жалба с твърдения за допуснати от частния съдебен изпълнител нарушения е основание за назначаването на проверка, при осъществяване на която инспекторът има право на свободен достъп по кантората и личния архив на съдебния изпълнител, но въведените от подателя на сигнала твърдения не заместват констатация на инспектор за допуснато нарушение. В случая, от частния съдебен изпълнител е поискано копие от цялото изпълнително дело без да е извършена проверка на документите в личния му архив и без констатация за допуснато от него нарушение. Съдебният изпълнител не е осуетил възможността на инспектор към Министерство на правосъдието да изпълни задълженията си при осъществяване на възложена му проверка - не е отказал дължимото по чл. 373 ЗСВ и чл. 76 ЗЧСИ съдействие за осъществяване на проверка на дейността му, поради което не е налице виновно неизпълнение на задълженията му по закон. Не е налице и виновно неизпълнение на задълженията, установени с Устава на камарата, който не предвижда задължение за частния съдебен изпълнител да представя копия от водените от него изпълнителни дела при поискване от Инспектората на Министъра на правосъдието, без да е извършена проверка и констатирано нарушение. Констатираното от съдебния изпълнител бездействие не е в нарушение и на Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 33 от Етичния кодекс, частният съдебен изпълнител е длъжен да оказва съдействие и да предоставя исканата от него информация, копия на документи, дела и други предвидени в нормативен акт книжа на проверяващите органи по ЗЧСИ и Устава на камарата в хода и по повод на назначени по надлежния ред проверки, в указания от проверяващия орган срок. Това правило следва да се тълкува съобразно нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЧСИ - съдебният изпълнител е длъжен да оказва съдействие чрез предоставяне достъп до документи от служебният му архив, като при констатация за допуснато нарушение по повод назначена проверка на дейността му, да предоставя и копия от определени документи и дела. Предвид изложеното, изводът на Дисциплинарната комисия за допуснато от съдебния изпълнител И. Ч. виновно неизпълнение на задължения по закон и устав на камарата е неправилен. Констатираното от Инспектората при Министъра на правосъдието бездействие на съдебния изпълнител не съставлява дисциплинарно нарушение, поради което не са налице предпоставките на чл. 67 ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. На основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, решението от 26.05.2010 г. по дисциплинарно дело № 1/2010 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители следва да бъде отменено, като искането на Министъра на правосъдието, внесено в Камарата на частните съдебни с вх. № 12 от 06.01.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител И. Ч. бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение