Решение № 1613 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3892/2009 г.

Решение № 1613 от 8.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3892/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на наследниците на Цветан Илиев Пейчев - б. ж. на кв. "Илиянци" - гр. София, подадена срещу решение от 14.10.2008 г., постановено по адм. дело № 306 от 2004 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, III-в състав. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон - ЗОСОИ - по изложени подробни съображения, и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е упражнил контрол за законосъобразност на мълчалив административен отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление с вх. № РД-97-00-4363 от 3.11.1998 г. с направено искане за обезщетяване по реституционния закон - ЗОСОИ, "за отнети (отчуждени) без законово основание за периода 1948 - 1955 г. имоти - собственост на общия наследодател на заявителите, с планоснимачни номера: 152, 162, 181, 199, 220, 222, 246 и 250, които попадат в складова зона "Илиянци", като към заявлението са представени нотариални актове за собственост на имотите - № 9 от 1921 г. и № 194 от 1936 г. Преценявайки законосъобразността на обжалвания административен отказ на основанията, поддържани от жалбоподателите, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОСОИ. От доказателствата по делото се установява, че с определение от 14.12.2005 г. (влязло в сила от 13.02.2006 г.) Софийският градски съд е прекратил производството по адм. дело № 306 от 2004 г. в частта по жалбата срещу мълчалив отказ на областния управител по искане за обезщетяване вх. № РД-97-00-4363 от 3.11.1998 г. за имоти с пл. № 199, 181 (идентичен на имот с пл. № 182а), 220, 256, 222 и 250 със съответните площи, които са включени в активите на "Стоков базар Илиянци" АД и "Български циркове и лунапарк" ЕАД, които дружества са заличени като заинтересовани страни в производството по делото. Съдът е постановил производството по делото да продължи по жалбата, подадена от заявителите срещу мълчаливия отказ на областния управител по искане за обезщетяване с вх. № РД-97-00-4336 от 3.11.1998 г. за имоти с пл. № 152 и 162, за 1125 кв. м от имот с № 181, 580 кв. м, отредени за улица, и 170 кв. м от имот с № 199, отредени за Северен парк, и за 2387 кв. м от имот с пл. № 250, които части от имоти са включени в активите на "Илина - 98" АД, "Сградостроене" ООД и "Водоканалпроект - металпроект инженеринг" АД, последното търговско дружество е заличено поради извършена прехвърлителна сделка и на негово място е конституирано на основание чл. 6, ал. 10 ЗОСОИ "Корект транс" ООД. С молба от 15.02.2006 г. процесуалният представител на жалбоподателите е уточнил, че "жалбоподателите претендират за признаване право на обезщетение по ЗОСОИ, както следва: чрез реално връщане - за частта от имот с пл. № 162 с площ от 1070 кв. м и за частта от имот с пл. № 181 с площ от 1125 кв. м, които имоти са държавна собственост и се ползват от "Илина - 98" АД, и чрез компенсаторни записи - за частта от имот с пл. № 162 с площ от 760 кв. метра, попадащ в улица, и за частта от имот с пл. № 199 с площ от 580 кв. метра, попадаща в улица, и за частта с площ от 170 кв. метра, попадаща в Северен парк". В тази молба е отразено също, че единствено в административното производство следва да бъде конституирано като заинтересована страна дружеството "Илина - 98" АД, като по отношение на отчуждените имоти с пл. № 152 и част от пл. № 162, както и по отношение на частта от имот с пл. № 250 на основание чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ компетентният орган не е областният управител. В писмени бележки към делото процесуалният представител на жалбоподателите е поддържал, че следва да се признае право на обезщетение по реда на ЗОСОИ "за имотите, отредени по уличнорегулационния план при действието на ЗПИНМ за улици и парк, и за тези имоти, включени в активите на общинското търговско дружество "Илина - 98" АД, принципал на което е Столична община, но компетентният орган по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е областният управител, който не се е произнесъл своевременно по направеното искане в срока по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ". При тези установени обстоятелства относно предмета на жалбата пред административния съд следва да се приеме, че предмет на жалбата в производството по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е административният отказ на областния управител да се произнесе за признаване на право на обезщетение за отчуждени по реда на ЗПИНМ имоти (определени части от тях в молбата от 15.02.2006 г.) с № 152, 162, 181 и 199, отредени за улици и парк и включени в активите на общинското търговско дружество "Илина - 98" ЕАД. От приложения акт за държавна собственост - АДС № 5825 от 4.04.1972 г., се установява, че на основание рег. преписка № 123 от 1961 г. на Коларовски районен народен съвет са одържавени от неизвестни собственици около 70 дка, от които 7,5 дка са отредени със заповед № 419 от 1966 г. за циркова база, като в описаните в АДС имоти е посочен и имот пл. № 181 (частта от 1125 кв. м от този имот според жалбоподателите се ползва от търговското дружество "Илина - 98" АД). Приложено е писмо от 30.05.2001 г. от Столичната община, в което е отразено, че по отношение на имоти с пл. № 199, 182, 152 и 162, м. "Складова база - Илиянци - Връбница", в реституционната преписка за посочените имоти няма данни за проведена отчуждителна процедура в лицето на наследодателя Цветан Илиев Пейчев. Съдът е изложил подробни и убедителни мотиви към обжалваното съдебно решение, с които е обяснил и обосновал правния извод, че жалбоподателите не са представили доказателства, че описаните в заявлението имоти са били собственост на наследодателя им към момента на отчуждаването им по ЗПИНМ за периода 1948 - 1955 г. Следва да се отбележи също, че заявителите са посочили, че имотите са отнети (отчуждени) при действието на ЗПИНМ (1.10.1949 г., изм., Изв., бр. 54 от 1956 г.) и на ППЗПИНМ (1950 г., изм. от 20.09.1950 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗПИНМ недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационните планове за мероприятия на народните съвети или държавата, се считат отчуждени по силата на самата регулация. На основание чл. 44, 46, 47 и 48 ЗПИНМ отчуждените недвижими имоти са оценяват и заплащат на собствениците, като вземанията за отчуждените имоти се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на изтичане на срока за заемане на имотите. Бившите собственици на отчуждени имоти по реда на ЗПИНМ са имали законово основание да получат вземанията си по направената оценка на отчуждените им имоти на основание чл. 48 ЗПИНМ в 5-годишен срок от отчуждаването на имотите им. За конкретния административен спор, щом имотите са били отчуждени при действието на ЗПИНМ, те са били оценявани и заплащани на собствениците им, като не са заемани от държавата, без да са изплатени на собствениците им, която законова процедура не е оборена от жалбоподателите с представените доказателства по делото, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,