Решение № 9514 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2013 г.

Решение № 9514 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на ст. юрк. Алексиева, надлежно упълномощен процесуален представител на зам. началника на ДНСК-София, против решение № 454/28.02.13 г. по адм. д. № 1131/12 г. по описа на Административен съд -Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Васил Стоянов Стоянов и Ирина Стоянова Кожухарова в писмен отговор поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на ответниците по касационната жалба Стоянов и Кожурахова е Заповед № РД-14-10/19.03.12 г. с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ зам. началникът на ДНСК София е наредил премахване на незаконен строеж "масивна едноетажна постройка", изпълнен от оспорващите в УПИ II-38, кв. 24 по плана на гр. Несебър. С постановеното по спора решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Първоинстанционният съд е приел, че описания в административния акт строеж не отговаря на ситуацията на място, както по параметри, така и по местоположение. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт № 160/07.09.11 г., в който незаконната масивна постройка е посочена със застроена площ около 50 кв. м. и височина 2,50 м, стоманобетонова с тухлени зидове, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. В окомерната скица към констативния акт постройката е изчертана на уличната регулация, отстояща от друга постройка в поземления имот, ситуация несъответстваща на приложения към този акт снимков материал/ л. 41 и л. 43/. В писменото заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза, включено в доказателствения материал в съответствие с разпоредбите на Глава четиринадесета, Раздел пети от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, неоспорено от страните и изготвено след външен оглед на място, са изложени констатации относно действителните размери и обем на сградата, завършена напълно с външна минерална мазилка, цокъл от каменна облицовка и покривно покритие от ондулин, положени и на отразената в действащата кадастрална карта сграда № 4 в имот с идентификатор 51500.501.165/ л. 22/. Експертът е установил несъответствие с отразеното в констативния акт, според който процесната сграда е посочена на разстояние 3 м от съществуващата от запад сграда и е отразил действителното положение в заключението си - графична част и снимков материал, видно от който процесната постройка външно представлява едно цяло с друга съществуваща такава. При тези безспорни установявания изводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед е обоснован и законосъобразен. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, когато се издава в писмена форма, административният акт следва да съдържа фактическите основания за издаването му, а съгласно чл. 7 АПК този акт следва да се основава на действителните факти от значение за случая. Данните по делото сочат, че цитираните императивни процесуални норми са нарушени. При издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за изпълнението на заповедта, след влизането й в сила. Наличието към преписката на Констативен акт № 6/18.01.07 г., съставен от длъжностни лица на община Несебър / л. 50/, в чийто графичен материал сградата е посочена на разстояние от друга ПМС съществуваща в имота, сочи на формалност при извършване на проверката и съставяне на констативния акт от 07.09.11 г., чиито констатации са възприети и в обстоятелствената част на процесната заповед. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни - графичният и снимков материал към констативния акт визират явно противоречие, чиято последица е установената от първоинстанционният съд неточна индивидуализация на незаконния строеж; обстоятелството, че в имот с идентификатор 51500.501.167 няма друга постройка не удовлетворява изискването на закона за изясняване фактите, относими към конкретния строеж; констативният акт е задължителен елемент от административната преписка/ чл. 225, ал. 3 ЗУТ/ и неточните и необосновани констатации изложени в него, в случай че са възприети от издаващият орган, обуславят незаконосъобразност на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ; противно на твърдението в касационната жалба, данните по делото сочат, че единствено установяването относно липсата на строителни книжа за строежа отговаря на обективната действителност. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение, намира обжалваното решение правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК