Решение № 6473 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 698/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Престиж 96 АД, ЕИК 201949546, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], чрез адв. А. Рангелов, против решение 300/23.11.2023 г., постановено по адм. дело 112/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, потвърждаваща ревизионен акт (РА) 7/16.11.2022 г., издаден от експерти при дирекция Местни данъци и такси (МДТ) в Община Велико Търново, потвърден с решение 2/25.01.2023 г. на кмета на Община Велико Търново, по отношение на определените допълнителни задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. В останалата си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно оспорване. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че е плащал незабавно и в срок всички определени данъци и такси на Община Велико Търново и в тази връзка счита за незаконосъобразни изводите на съда по отношение на допълнително определените задължения с ревизионния акт (РА) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. При декларирането на процесните недвижими имоти по реда на ЗМДТ са подадени надлежно данни за тяхната отчетна стойност, които не са взети предвид от общинската приходна администрация. Оплакванията са развити в отделни пунктове за нарушение на основни принципи от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), в частта на начислените лихви за просрочие и срещу метода на определяне на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърдения с него РА. В проведеното съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител, който претендира присъждането на разноски съгласно представени списък и доказателства. Ответникът кметът на Община Велико Търново, редовно призован, не представя писмен отговор съгласно чл. 213, ал. 4 АПК и не изпраща представител. Оспорва касационната жалба по аргументи в писмено становище на юрк. Петърчева, юрк. Илиева и юрк. Георгиева и моли постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размера по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба с позиция за допуснати съществени нарушения - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Преди да разгледа спора по същество, настоящият състав на осмо отделение на ВАС следва да се произнесе по искането за отправяне на преюдициално запитване с правно основание чл. 267, § 1 и § 3 ДФЕС. Формулираните в касационната жалба въпроси, допълнително развити в писмено искане, са следните: 1) С оглед предмета на спора, може ли съгласно чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз действията на приходната администрация на общините по начисляване на дължимите местни данъци и такси и съобщаването им на данъкоплатците да създават у тях оправдани правни очаквания за изпълнение на данъчните им задължения? 2) При конкретните обстоятелства по делото, допуска ли правото възможността на органите по приходите на общинската администрация да налагат допълнителни данъчни задължения и лихви за забава за данъкоплатците след като веднъж вече са ги определили съгласно декларираните от данъкоплатците данни за имотите, съобщили са техния размер на данъчно задължените лица, които за заплатили добросъвестно и в срок тези задължения? Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Съгласно чл. 628 ГПК във вр. с чл. § 2 ДР ДОПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. При така отправеното искане съдът намира, че не са налице две от условията. Посочените от касатора относими разпоредби от общностното и националното право не кореспондират по предмет, материя и цели. Преюдициално запитване се отправя от държава членка до СЕС тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и кумулативно с тази преценка е видно, че преюдициалното решение по него е необходимо, за да се постанови правилен краен съдебен акт. Искането за отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 267, § 1 и § 3 ДФЕС следва да бъде отхвърлено, тъй като спорните въпроси засягат материя извън приложното поле на ДЕС и ДФЕС. Освен липсата на пълна или частична хармонизация в разглежданата сфера, изяснените факти по делото и търсените отговори са свързани изцяло с тълкуването и приложението на вътрешното право - ЗМДТ и подзаконовата уредба. Поставените от процесуалния представител на касатора въпроси се отнасят до конкретна административна практика, а не до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на Европейския съюз. Поради тази причина отрицателната предпоставка за отправяне на искането - непроизнасяне на СЕС по идентичен въпрос, както отбелязва касаторът в съображенията, е неотносима към фактологията в казуса. Аргументи за противното не могат да бъдат извличани от опита по приложението на Шеста директива на Съвета и Директива 2006/112/ЕО (по съединени дела C-487/01 и C-7/02, дело C-376/02, съединени дела C-181-3/04, дело C211/18) и различни области на общностната политика: решенията по дело С-325/08, дело C-221/09, дело С537/08 P и другите цитирани от касатора примери. По съществото на спора: Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която оспорваният съдебен акт е неблагоприятен. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Велико Търново е бил РА 7/16.11.2022 г., издаден от експерти при дирекция МДТ в Община Велико Търново, потвърден с решение 2/25.01.2023 г. на кмета на Община Велико Търново, с който на Престиж 96 АД за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. са определени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 245 209,76 лв. и лихви за просрочие в размер на 80 340,14 лв. и такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 14 657,79 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 656,58 лв., както следва: ДНИ за 2017 г. в размер на 49 743,01 лв. и лихви от 26 287,80 лв.; ДНИ за 2018 г. в размер на 49 743,01 лв. и лихви от 21 230,59 лв.; за ДНИ за 2019 г. в размер на 49 743,01 лв. и лихви от 16 194,11 лв.; ДНИ за 2020 г. в размер на 49 743,01 лв. и лихви от 10 773,45 лв., като е установена и надвнесена сума за прихващане от 50,76 лв.; ДНИ за 2021 г. в размер на 48 149,48 лв. и лихви от 5 898,32 лв. като е определена и сума за прихващане от 267,47 лв.; ТБО за 2017 г. в размер на 3 487,65 лв. и лихви от 1 843,13 лв.; ТБО за 2018 г. в размер от 5 150,64 лв. и лихви от 2 198,32 лв., като е установена и сума за прихващане от 1,63 лв.; ТБО за 2019 г. в размер на 3 760,55 лв. и лихви от 1 224,27 лв., като е установена и сума за прихващане от 0,90 лв.; ТБО за 2020 г. в размер на 1 134,85 лв. и лихви от 253,92 лв., като е установена и сума за прихващане в размер от 0,98 лв.; ТБО за 2021 г. в размер на 1 129,30 лв. и лихви от 138,34 лв., като е установена сума за прихващане в размер от 1,69 лв. След извършена проверка първостепенният съд е приел оспорения РА за издаден от компетентните служители на общинската администрация, определени от кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 във вр. с чл. 9б ЗМДТ и при спазване на предвидената от закона форма и реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В хода на производството не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебното решение са разгледани обстоятелствата, въз основа на които са определени публичните задължения за ДНИ и ТБО в случая. Преди започване на ревизията до РЛ е изпратена покана от 21.01.2022 г., в която е отбелязано открито несъответствие в данните, декларирани през 2012 г. за имота в гр. Велико Търново, [улица]и получените от органа по приходите. В отговор на поканата от Престиж 96 АД е представено становище от 18.02.2022 г. Извършените процесуални действия и констатациите на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) 7/20.09.2022 г., връчен на същата дата. Срещу констатациите в РД е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е разгледано и преценено като неоснователно при издаване на РА. При ревизията жалбоподателят е представил изисканите му писмени обяснения и документи относно собствеността и характеристиките на процесните недвижими имоти в гр. Велико Търново, [улица]и [улица]. Активите са заведени в счетоводните баланси на дружеството за ревизираните периоди от 2017 г. до 2021 г. За имота на адрес [улица]първоначалната пазарна оценка е била извършена на 25.06.2012 г. и данните са декларирани по реда на ЗМДТ. В хода на ревизията е назначена експертиза, чиято цел е била да се установи застроената площ и подобренията на имота, който е с административен адрес на [улица]. На база посочените от експерта характеристики за отделните имоти са определени данъчни оценки за всяка година, които са съобразени при установяването на ДНИ и ТБО от ревизиращия екип. За изясняване на фактите по делото съдът е назначил съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), които е кредитирал като обективни. Според отговорите на вещото лице по заключенията на СИЕ основно и допълнително, различие от установеното при ревизията е налице при коефициента за инфраструктура за три от сградите в недвижимия имот с ид. 10447.517.9, както и за 2017 г. за имота Сграда-цех за сладкарски изделия. И двата имота попадат в границите на районите, в които съгласно заповедите на кмета от 2016 г. до 2020 г. е организирано предоставянето на услугите в обхвата на ТБО от Община Велико Търново Административният съд е приел жалбата срещу РА за частично основателна в изложените мотиви по същество. Оплакванията на жалбоподателя за неспазване на общностния принцип на оправданите правни очаквания са обсъдени и отхвърлени като неоснователни. Действително Престиж 96 АД е декларирало имотите по реда на приложимата редакция на чл. 14 ЗМДТ и както е прието с РА/РД, въз основа на тези данни са изчислявани ДНИ и ТБО за ревизираните периоди. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ДОПК урежда изрично хипотезите, в които лихви не се дължат, а определената от закона санкция не се налага. В случая същите не са изпълнени, тъй като липсват писмени указания до РЛ, които да са признати за незаконосъобразни. Съобщенията по чл. 23 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не са административни актове и неизпълнението на задълженията в тази връзка не обвързва по никакъв начин местната администрация. Законосъобразно и в съответствие със ставката, определена в приложение 1 към чл. 17, ал. 1 от Наредбата за местните данъци на Община Велико Търново, ревизията е определила размера на действително дължимите данъци върху недвижимите имоти за всеки от посочените имоти и за всяка от процесните пет години. Последното важи при определянето на ТБО въз основа на количествените критерии, с изключение неподаването на декларация за ползване на съдове за битови отпадъци за 2018 г. Обжалваното решение на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо, но частично неправилно. Правните аргументи на първоинстанционния съд по основните спорни въпроси между страните са обособени последователно в решението. Всички възражения на жалбоподателя са отхвърлени неправилно с генерални мотиви по приложението на ЗМДТ и подзаконовата уредба. Позицията и подходът на местната данъчна администрация в случая са достатъчно основание за отмяна на съдебното решение, потвърждаващо РА в частта на начислените лихви за просрочие. Фактическата обстановка е изяснена в цялост от решаващия съд при спазване на съдопроизводствените правила. Не е спорно, че Престиж 96 АД е собственик на недвижимите имоти и на сгради, разположени на територията на Община Велико Търново, които са облагаеми с ДНИ. Въз основа на представените доказателства РЛ е данъчно задължено лице по чл. 11 ЗМДТ и чл. 64 ЗМДТ, в приложимата редакция, за ревизираните данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. Не са наведени твърдения за неизпълнение на вменените му законови задължения или забава в тази насока. Напротив, от РД се установява, че предприятието е декларирало необходимите данни по чл. 14 ЗМДТ и е предплащало с отстъпка към местния бюджет търсените суми според регистрите на общинската администрация. Правният спор по делото не е съсредоточен и върху правомощието на местните органи да извършат данъчно-осигурителен контрол и да издадат РА по чл. 118 ДОПК с цел законосъобразно определяне на публичните задължения за ДНИ и ТБО. От страна на ответника не са разкрити съображения и не са представени допълнителни данни по делото във връзка с информацията в изходящите съобщения от Община Велико Търново по чл. 23 ЗМДТ, съответно чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Според съобщението за 2017 г. (л. 57), дължимите суми за ДНИ за обектите на адрес гр. Велико Търново, [улица] в общ размер на 1 779,43 лв., платими при две вноски от 889,72 лв. и 889,71 лв. в срок до 30.06.2017 г., съответно до 31.10.2017 г. или в срок до 30.04.2017 г. с отстъпка от 5 на сто 1 690,46 лв. За същия период дължимите суми за ТБО от Престиж 96 АД са посочени в размер на 2 403,68 лв., платими на две вноски от 1201,84 лв. в срок до 30.06.2017 г., съответно до 31.10.2017 г. или в срок до 30.04.2017 г. с отстъпка от 5 на сто 2 163,31 лв. Установеният с РА за 2017 г. общ размер на ДНИ за имота е в размер 3 283,99 лв. като след приспадане на редовно платената сума от 1 690,46 лв. е налице остатък за довнасяне, ведно с лихви за просрочие. Аналогични са обстоятелствата за останалите периоди и за имота на [улица]. Издържан се явява изводът на съда за дължимост на ДНИ и ТБО, които са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. По отношение на лихвите, в нормата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В същия смисъл е и текстът на чл. 175, ал. 1 ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Безспорно дружеството-жалбоподател е платило в срок определените от служителите на Община Велико Търново данък и такси за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., които са му съобщени по реда на чл. 23 ЗМДТ и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Ирелевантно за преценката по същество е, че откритите служебни пропуски не са коригирани доброволно след получената покана 5300-2344-1/21.01.2022 г. на директора на Дирекция МДТ. По същата причина е неуместно даденото от съда тълкуване на нормата на чл. 17, ал. 3 ДОПК. Дисквалификацията на спорните съобщения като указания/административен акт по смисъла на закона не позволява на нито една от двете страни в процеса да нарушава основните принципи на чл.чл. 2-6 ДОПК като извлича права от собственото си неправомерно поведение. Императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ изисква данъкът да се определи върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и да се съобщи на лицата до 1 март на същата година. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. Единствено в процедурен контекст чл. 23 ЗМДТ налага данъкът да се определи от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и да се съобщи на данъчно задълженото лице или на негов законен представител. Възможните хипотези за определяне на данъчната оценка от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице, съгласно чл. 21, ал. 4 ЗМДТ, в приложимите редакции, не се констатират при проверка на събрания доказателствен материал по делото. Настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно в останалата си част, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са оплакванията за начина на определянето на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Касаторът неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Като е съобразил разпоредбата на § 21 ПЗР ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г.), решаващият съд е приложил точно закона. Резултатите са в съответствие със заключенията на вещото лице по СИЕ. Изложените съдебни мотиви се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В обобщение на гореизложеното, касационната жалба се явява частично основателна, а обжалваното решение - неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, относно определените лихви за просрочие върху допълнителните задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. На основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, решението следва да бъде отменено в тази част и вместо него бъде постановено друго, с което процесният РА също бъде отменен като незаконосъобразен. При крайния изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски като въпросът се разреши от настоящата съдебна инстанция. На касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски съразмерно на уважената част от жалбата в общ размер на 7 490,17 лв. за двете съдебни инстанции, при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и доказателства за внесени ДТ за първоинстанционно и касационно обжалване общо 1 750 лв. и адвокатско възнаграждение общо 28 366,35 лв., които следва бъдат заплатени от Община Велико Търново. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за претендирано юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 36 958,72 лв., изчислен на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/2004 г. и депозит за експертизи в общ размер на 650 лв. По съразмерност и след компенсация в полза на Община Велико Търново се дължат разноски в общ размер на 20 765 лв., които следва да бъдат заплатени от Престиж 96 АД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,