Решение № 16297 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2013 г.

Решение № 16297 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сашо Илиев Мирчев, от гр. София против решение № 1310/25.02.2013 г. по адм. дело № 8306/2012 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на съдебно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1310/25.02.2013 г. по адм. дело № 8306/2012 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Сашо Илиев Мирчев, от гр. София срещу решение № РО-563 от 9.08.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" . За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби на КСО и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател Сашо Илиев Мирчев е бил на работа по трудово правоотношение, което е прекратено със заповед № 500 от 8.04.2010 г. на оперативен директор на "Кремиковци" АД. Въз основа на разпореденото с тази заповед едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на касационния жалбоподател е било отпуснато парично обезщетение за безработица, за което по делото няма данни, но между страните не се спори, че той е получил такова обезщетение в неговия пълен размер за периода 9.04.2010 г. - 9.05.2011 г. Едновременно с регистрирането си като безработно лице, касационният жалбоподател е предявил иск за отмяна на заповедта за неговото уволнение. Този иск е бил уважен с решение № II-55-121 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 21952/2010 г. на Софийския районен съд, което е влязло в законна сила на 10.02.2012 г. Въз основа на това съдебно решение синдикът на "Кремиковци" АД със заповед № 17 от 11.04.2012 г. е възстановил касационния жалбоподател на предишната работа, но още същия ден със заповед № 23 от 11.05.2012 г. отново е прекратил трудовото правоотношение поради закриване на предприятието. Въз основа на това ново прекратяване на трудовото му правоотношение касационният жалбоподател е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. С разпореждане № 212-00-5364-1 от 27.06.2012 г. длъжностното лице по чл. 54ж от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказало да отпусне исканото парично обезщетение с мотиви: "лицето няма осигуряване във фонд "Безработица" за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването", т. е. отказът е основан на установената от длъжностното лице липса на една от предпоставките за правото на обезщетение по чл. 54а, ал. 1 КСО. Този извод на длъжностното лице е законосъобразен, поради което правилно и директорът на СУСО, и АССГ са отхвърлили жалбите, подадените от касационния жалбоподател срещу отказа. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Вярно е, че времето, през което касационният жалбоподател е бил без работа поради незаконното уволнение се зачита за трудов стаж (чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ) и за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО), но същественото обстоятелство е, че за него не са били внасяни, нито пък е съществувало задължение да бъдат внасяни, осигурителни вноски във фонд "Безработица", а това е първата предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица - според чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Вярно е, че жалбоподателят нееднократно е заявявал, че "няма претенции във финансовата част (а) има претенции към времето, от което му се зачита регистрацията в Бюрото по труда", но това заявление е ирелевантно. Недоволството на жалбоподателя е породено от обстоятелството, че времето от 9.04.2010 г. до 9.05.2011 г., през което е получавал парично обезщетение за безработица и се зачита за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО) се припокрива с времето, през което е бил без работа поради незаконно уволнение и също се зачита за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО) и при тази конкуренция осигурителният стаж е само един. За да бъде зачетен нов осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО е необходимо на жалбоподателя да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, а това означава, че дори да "не се интересува от финансовата част", все пак трябва да има право на такова обезщетение. А щом касационният жалбоподател няма право на парично обезщетение за безработица, недопустимо е той да бъде своеобразно компенсиран по искания от него начин за времето, което се зачита за осигурителен стаж на две основания, но не може да бъде удвоено по размер. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,