Решение № 7491 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3664/2014 г.

Решение № 7491 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3664/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалните представители на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу решение № 1008 от 27.01.2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 8077/2013 г. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 506 от 8.05.2013 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-996 от 2012 г. и е върнал преписката на националния орган по конкуренция за ново разглеждане с участието на "Водоснабдяване и канализация" ("В и К") ЕООД, гр. Добрич, като заинтересовано лице. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на решението. Навеждат се доводи, че то е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, освен това е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. По изложените съображения касаторът моли, решението да се отмени, като претендира и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация "Енерго-Про Продажби" АД, чрез адвокат-пълномощника му е постъпил писмен отговор, в който се твърди недопустимост на касационната жалба и алтернативно - неоснователността. В писмения отговор се съдържат твърдения противни на тези в касационната жалба. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки се моли, решението на съда да се остави в сила. Не се претендират разноски. От "Енерго - Про Мрежи" АД - ответник по касация, също е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат-пълномощника му, в който също се съдържа възражение за недопустимост на подадената касационна жалба. Алтернативно се твърди, че по същество жалбата е неоснователна. В отговора са направени твърдения противни на тези в касационната жалба. По изложените съображения моли, съда да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, поради това, че е подадена срещу касационно решение, което е окончателно. Счита, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Прокурорът взема становище и по съществото на касационната жалба, в случай, че съдът не възприеме становището му за недопустимост, като намира жалбата за неоснователна. Прокурорът сочи, че КЗК била образувала производството пред себе си като се е самосезирала, вместо да конституира уведомителя - политическата партия като страна на основание чл. 43, ал. 1 ЗЗК. Прокурорът сочи освен това, че КЗК си била признала, че е провела самоцелно производство, което било в противоречие с принципите на АПК и то не било предвидено в специалния ЗЗК. Счита, че касационната жалба следва да се отхвърли. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия намира, че касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд на четвърто отделение е било решение № 506 от 8.05.2013 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-996 от 2012 г. Правното основание за обжалването му е чл. 64, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК, а редът за разглеждане на жалбата е този по чл. 145-178 АПК. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е първоинстанционно, защото производствата по АПК са двуинстанционни, според чл. 131 АПК. То е следвало да бъде съобщено на страните и в 14-дневен срок от получаване на съобщението от тях те са могли да го обжалват пред петчленен състав на Върховния административен съд. По делото няма данни решението да е съобщено на някоя от страните, а напротив съдът в диспозитива на решението си е посочил, че то е окончателно, каквото е решението постановено в касационното производство. Поради това не могат да се приемат възраженията за недопустимост на подадената касационна жалба, че тя е срещу решение, което е необжалваемо, както и че е подадена след изтичането на 14-дневния срок, визиран м чл. 211, ал. 1 АПК за подаване на касационна жалба. След като първоинстанционното решение не е съобщено на никоя от страните, всяка от тях, която има правен интерес от обжалването му, може да подаде касационна жалба, която ще е допустима, защото срокът за обжалване на решението не е започнал да тече, след като то не е съобщено по законния ред. Касационната жалба е подадена и от надлежна страна, защото в чл. 153, ал. 1 АПК при изброяването на страните по делото е посочен и административният орган, издал административният акт, каквото е решението на КЗК, а органът, който го е издал е несъмнено националният орган по конкуренция. На последно място въпреки, че обжалваното решение е постановено като касационно, по правната си същност то е първоинстанционно, а обстоятелството, че съдът го е разгледал по реда на глава 12 от АПК не го прави касационно и не може да лиши която и да е от заинтересованите страни от съдебна защита срещу него. Касационната жалба на КЗК, разгледана по същество е основателна. Тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба подадена от "Енерго-Про Продажби" АД срещу решение № 506 от 8.05.2013 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-996 от 2012 г. С това решение, постановено след изпълнението на процедурата по глава девета на ЗЗК, на основание чл. 60, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 77, ал. 1, т. 3 КЗК е установила, че "Енерго-Про Мрежи" АД не е извършило нарушение по чл. 21 ЗЗК. На второ място КЗК е установила на основание чл. 60, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 77, ал. 1, т. 2 ЗЗК, че "Енерго-Про Продажби" АД е извършило нарушение по чл. 21 ЗЗК и на основание 60, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 77, ал. 1, т. 2 му е наложила имуществена санкция. "Енерго-Про Мрежи" АД не е обжалвало решението, а жалбата на "Енерго-Про Продажби" АД е била само срещу частта от решението на КЗК, с което е установено, че то е извършило нарушение по чл. 21 ЗЗК и му е наложена имуществена санкция. Въпреки така очертаният предмет на жалбата съдът е отменил изцяло решението на КЗК, включително и в тази му част, в която е установено, че "Енерго-Про Мрежи" АД не е извършило нарушение и срещу тази част на решението не е имало подадена жалба. В тази част решението на КЗК е влязло в законна сила, поради необжалването му. Това прави постановеното решение на съда недопустимо в частта, в която е отменена необжалваната и влязла в сила част от решението на националния орган по конкуренция. В тази част решението на съда следва да се обезсили на основание чл. 209, т. 2 АПК. От данните по делото се установява, че производството пред КЗК е образувано с решение № 1128 от 2.10.2012 г. за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 ЗЗК от страна на "Енерго-Про Мрежи" АД и "Енерго-Про Продажби" АД. По подаден сигнал от политическа партия, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК националният орган по конкуренция се е самосезирал. В сигнала е било посочено, че на 13.09.2012 г. електрозахранването на "В и К" ЕООД, гр. Добрич е било преустановено, вероятно поради неплащане на задължения на дружеството за използваната от него електрическа енергия, като вследствие на това между 80 и 100 хиляди души са били оставени без водоснабдяване. Електрозахранването е било възстановено след 24 часовото му прекъсване, но поради специфичният начин на подаването на вода в област Добрич, чрез помпени станции, които работят посредством захранване с електрическа енергия, подаването на вода до високите етажи на жилищата в някои квартали е било възстановено едва на третия ден. Националният орган по конкуренция е извършил проучване като е изследвал поведението на "Енерго-Про Мрежи" АД и на "Енерго-Про Продажби" АД, като ги е конституирал като ответници в образуваното производство. Установил е предмета на дейност на двете дружества и обхвата на притежаваните от тях лицензии, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). При проучването са събрани доказателства и от "В и К" ЕООД, гр. Добрич, като е установена неговата дейност и взаимоотношенията между него и "Енерго-Про Продажби" АД, размера на задълженията, водените преговори и извънсъдебния начин за доброволно уреждане на спора между тях както и разменената кореспонденция. От фактическа страна е било установено, че "В и К" ЕООД, гр. Добрич е оператор според чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, като предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на територията на област Добрич. Дружеството закупува електрическа енергия за целите на осъществяваната от него стопанска дейност от "Енерго-Про Продажби" АД, в чиято лицензионна територия попада. Присъединено е към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД. "Енерго-Про Продажби" АД е краен снабдител с електрическа енергия по смисъла на чл. 94а от Закона за енергетиката (ЗЕ) и притежава лицензия за територията на Североизточна България, като продава енергията при публично известни общи условия, според чл. 98а. Съдът е възприел фактическата обстановка, установена от КЗК. След преценката относно дейността на двата стопански субекта и това дали те се намират в конкурентни отношения, продуктовия пазар, на който всяко от дружествата извършва дейността си, съдът е приел, че в производството по реда на чл. 70 и сл. ЗЗК, КЗК е допуснала нарушение при конституирането на страните, защото не е конституирала като заинтересована страна в административното производството "В и К" ЕООД, гр. Добрич. Съдът е приел, че след като КЗК е изследвала обстоятелствата, които навлизат в правната и икономическа сфера на "В и К" ЕООД, гр. Добрич, дружеството се явявало заинтересовано лице, защото за него оспореният административен акт влечел последствия, свързани със задължения. Съдът се е позовал на чл. 15 АПК, от чието съдържание е извлякъл съдържанието на понятието "заинтересовано лице", на чл. 153, ал. 1 относно страните по делото пред съда и задължението за служебното им конституиране според изискването на чл. 154, ал. 1 включително и на чл. 177, ал. 1 относно действието на решението спрямо страните по делото. Тъй като КЗК не е конституирала като заинтересовано лице в производството пред нея "В и К" ЕООД, гр. Добрич съдът е приел, че е налице допуснато нарушение, поради което е отменил обжалваното решение и е върнал преписката на КЗК за ново разглеждане с участието на "В и К" ЕООД, гр. Добрич като заинтересовано лице. Постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Както се посочи вече при преценката за допустимостта на подадената жалба, съдът е разгледал жалбата на "Енерго-Про Продажби" АД срещу решението на КЗК прилагайки нормите на глава дванадесета от АПК, а не според реда на първоинстанционното производство - по реда на чл. 145-178 АПК. Нарушението на процесуалните правила е съществено, защото страните са лишени от една инстанция, а и в касационното производство се извършва контрол за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение, докато в случая съдът е извършвал преценка на решение, постановено от специализиран административен орган, което има характер на правораздавателен акт, а не на съдебно решение. Съдът не е извършил преценка на фактическите установявания възприети от административния орган, доказването им и не е направил съответните правни изводи. Неправилни са изводите на съда относно задължението на КЗК да конституира като заинтересовано лице пред нея в административното производство "В и К" ЕООД, гр. Добрич. Позоваването на чл. 15 АПК е неправилно, защото ЗЗК е специален закон спрямо АПК. В чл. 43, ал. 1 ЗЗК са посочени страните в производството пред комисията, а заинтересованите лица, според определението на § 1, т. 4 ДР на ЗЗК, могат да бъдат конституирани по тяхно мотивирано искане само в двете хипотези, визирани в ал. 2, разписани в две точки. По т. 1: Безспорно е, че разследването на твърдяното нарушение по чл. 21 ЗЗК попада в глава девета, но "В и К" ЕООД, гр. Добрич не е направило мотивирано искане пред КЗК да бъде конституирано като заинтересовано лице, въпреки, че от данните по делото е безспорно, че е било уведомено за започналото проучване от страна на КЗК и многократно е представяло на комисията исканите от нея справки. При липсата на мотивирано искане от страна на "В и К" ЕООД, гр. Добрич за конституирането му като заинтересовано лице не е изпълнен съставът на т. 1, поради което КЗК не е допуснала нарушение, като не е конституирала "В и К" ЕООД, гр. Добрич като заинтересовано лице. По т. 2: Твърдяното нарушение по глава четвърта не попада в хипотезата на т. 2 и тя е неприложима за конкретния случай. Решението на КЗК е публикувано и в електронния й регистър на 9.05.2013 г., с което комисията е изпълнила задължението си по чл. 68, ал. 2, предложение първо във връзка с ал. 1 ЗЗК. Въпреки това "В и К" ЕООД, гр. Добрич не е подало жалба срещу него при условията на чл. 64, ал. 1, изр. второ, от което следва, че то само не се е определило като заинтересовано лице както в производството пред КЗК, а така и пред съда. На последно място неправилен е извода на съда, че решението на КЗК има неблагоприятни последици за "В и К" ЕООД, гр. Добрич. Обстоятелството, че КЗК е установила че "Енерго-Про Продажби" АД е извършило нарушение по чл. 21 ЗЗК и му е наложила имуществена санкция не е свързано с неблагоприятни последици за "В и К" ЕООД, гр. Добрич, защото това решение по никакъв начин не засяга неблагоприятно правната му сфера и не създава за него задължения или му отнема права. Напротив, ако решението на КЗК влезе в сила "В и К" ЕООД, гр. Добрич би могло да търси обезщетение за причинените му вреди на основание чл. 104 ЗЗК по реда на общия исков ред. Решението на съда е и необосновано, защото не са обсъдени всички факти и обстоятелства приети от административния орган за установени, не са направени правни изводи въз основа на установеното, което налага отмяна на решението при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото на друг състав за ново разглеждане само в рамките на жалбата на "Енерго - Про Продажби" АД. С оглед на изхода на касационната жалба претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение направена от КЗК е основателна според чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. "Енерго-Про Продажби" АД следва да заплати на КЗК разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 300 лв., определени на основание § 1 ДР във връзка с чл. 7, 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ и ал. 3 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия