Решение № 8729 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2016 г.

Решение № 8729 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / "ОДОП" / - П. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / - П. против Решение № 894 от 04.05.2016 г. на Пловдивски административен съд по ахд № 449/2015 г. с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-13-1401715-091-01/10.11.2014 г., издаден от С. А. Г., на длъжност Началник сектор - възложил ревизията и К. П. Я., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., офис П., потвърден с Решение № 52/24.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., с който на "АХАТ 6" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. И. С., при условията на чл. 177 от ЗДДС, са определени задължения за ДДС в размер на 38961,89 лв., ведно със законните лихви в размер на 3774,59 лв. В касационна жалба се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Навеждат се доводи за това, че съдът неправилно и в противоречие на установените факти е приел, че не е доказано наличието на знание у ревизираното дружество за това, че данъкът по процесните фактури няма да бъде внесен от доставчика и че не е доказана недобросъвестността на получателя по доставките. Претендира се отмяна на решението изцяло и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди на данъчната администрация юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "АХАТ 6" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. И. С. чрез адв. В. Левичаров, в писмено становище изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-13-1401715-091-01/10.11.2014 г., издаден от С. А. Г., на длъжност Началник сектор - възложил ревизията и К. П. Я., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., офис П., потвърден с Решение № 52/24.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., с който на "АХАТ 6" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. И. С., при условията на чл. 177 от ЗДДС, са определени задължения за ДДС в размер на 38961,89 лв., ведно със законните лихви в размер на 3774,59 лв. Пловдивският административен съд е приел, че оспорването на РА е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 120 ДОПК. Приел е също така, че от ревизионната преписка не е възможно да се установи по категоричен начин, че декларираният и невнесен "ДДС за внасяне" за обсъжданите периоди произтича изцяло или в по-голямата си част, именно от начисления от доставчика данък по спорните доставки (а не от други доставки осъществени през същите данъчни периоди). Приел е също така, че не е доказано наличието на знание у получателя по доставките, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, както и за наличието на втората хипотеза на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, при която жалбоподателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че РА в посочената по-горе част е материално незаконосъобразен. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като правилно. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. От фактическа страна първоинстанционият е установил, че ревизираното дружество е получател по облагаеми доставки на стоки /слънчоглед/ от доставчик "Милениум-82" ЕООД по издадените му от последния 15 броя фактури, описани в РА, във връзка с които е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Нормата на чл. 177 от ЗДДС въвежда солидарна отговорност в тежест на регистрирано лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - чл. 120 от ДОПК. Съгласно ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Така установената отговорност за чуждо задължение е солидарна отговорност, възникнала по силата на закона и представлява изключение от общото правило по ЗДДС, че данъкът се дължи от доставчика. Като установено от закона изключение, разпоредбата следва да се тълкува и прилага стриктно. Поради това, всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване. По силата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС доказателствената тежест за това е на органите по приходите. Само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността му за заплащане на данъка добавена стойност. В конкретния случай страните по делото не спорят по фактите. Правилно административният съд е посочил, че както в РД, така и в РА, а впоследствие и в потвърдителното решение се излагат доводи за наличието на втората хипотеза на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, при която жалбоподателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно приел липса на втората от двете хипотези, т. е. че не е доказано ревизираното лице да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В тази връзка, касатора се позовава на разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, която въвежда особена презумпция за задължение за знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС с твърдения, че по делото е доказано, че сделките са привидни, заобикалят закона и са на цена, която значително се отличава от пазарната. Отново следва да се подчертае, че за да е налице презюмирания факт - получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, в тежест на органа по приходите е доказването на презумпционните предпоставки. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е доказана предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ЗДДС - облагаемите доставки да са привидни. Като доказателство за тази предпоставка се твърди от приходната администрация, че целта на сключването им с прекия доставчик, а не с предходния на прекия, била да не бъде внесен ДДС и на практика такъв не бил внесен. В случая, такава цел на сделките не е доказана. От факта, че доставчикът не е внесъл ДДС не следва извод, че целта на сделките е била невнасянето му. Органа по приходите е следвало да ангажира доказателства, каквито по делото не са налице, че е налице абсолютна или относителна симулация по процесните доставки. Правилен е извода на съда, че такива доказателства няма. Не е доказана и предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 3 от ЗДДС - сделките са сключени на цена, която се отличава от пазарната, за което първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви. Предвид на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че АС - П. е изградил правилни изводи за отсъствие на предпоставките по чл. 177, ал. 1 и 2, във вр. с ал. 3, т. 2 от ЗДДС и като е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен, правилно е приложил материалния закон. Поради това решението на Административен съд - П. не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се присъдят разноски на ответника по касация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,