Решение № 41 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5700/2007 г.

Решение № 41 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5700/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. Дв, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на К. на н. с. в България против решение № 1132/13.06.2007 г. по гр. д. № 614/2007 г. на П. окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б., ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав или обжалваното решение да бъде обезсилено. Ответникът по касация О. "Р.", гр. П., не взема становище по жалбата. Ответникът по касация "Н. - 2002" ЕООД, гр. П., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено възражение по делото. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 133/27.10.2006 г., постановено по гр. д. № 2876/2005 г. на П. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. на н. с. в България (КНСБ), гр. С. иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот - празно дворно място, цялото от 4 483 кв.м., представляващо имот пл. № 42, в квартали 14 и 27, за който е отреден парцел ****ви, в кв. 14-ти по плана на местността Р., с. Д., при съседи на имота - от две страни - улици с осеви точки 20-24 и 24-64, имот 41 на М. Ч. и имот пл. № 43 с неизвестен собственик, като неоснователен и недоказан. КНСБ е осъдена да заплати разноски. За да отхвърли предявеният ревандикационен иск въззивният съд е приел, че ищецът по делото не е доказал в процеса една от кумулативно дадените предпоставки за неговото уважаване - а именно, че към настоящия момент, е собственик на процесния имот. За да стигне до този извод, въззивният съд е обсъдил представеният по делото нотариален акт № 41, т. ХХVII по нот. дело № 8531/1971 от 22.10.1971 г., с който Окръжния съюз на БПС е признат за собственик на процесния имот по давностно владение (в продължение на повече от 30 години). Като се е позовал на разп. на чл. 32 и 33 от Устава на БПС от 1990 г., съдът е приел за установено правоприемството на КНСБ по отношение на финансовото и материално имущество на Ц. съюз на Българските професионални съюзи. Приел е също така, че имуществото на поделенията на ЦС на БПС (в случая на ОС на БПС) също са преминали в патримониума на КНСБ. Същевременно обаче е приел, че процесния имот е попаднал в обхвата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС САБПФК и Българските професионални съюзи (Обн. в Дв, бр. 105/19.12.1991 г., изм. Дв, бр. 30/11.04.2006 г.; в сила от 19.12.1991 г.) и по силата на този закон е станал държавна собственост. Тези изводи на въззивната инстанция следва да бъдат споделени. За да обоснове правото си на собственост ищецът по делото се позовава на представения по делото нот. акт № 41/22.10.1971 г., нот. дело № 8531/1971 г. като твърди, че процесния имот е бил дарен на С. на общинските служители - П. клон от лицето А. Н. Ч. от село Д., който е бил членна този професионален съюз, че дарението е извършено през 1935 г. и от този момент до датата на издаването на нотариалния акт са изтекли 36 години придобивна давност. С разпоредбата на чл. 1 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС и САБПФК и БПС, се обявява за незаконно придобито имуществото на тези организации, получено след 9-ти септември 1944 г. и това имущество се отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации в това число и от КНСБ. Изключение правят недвижимите имоти, които тези организации са получили като компенсация за конфискувани им недвижими имоти през 1934 г. По делото има доказателства, че процесният имот е бил обект на такова отнемане (заповед № 1812/28.07.1992 г.) като съдът правилно е приел, че тази заповед няма конститутивно действие, а одържавяването на имотите се извършва по силата на самия закон, ако са налице предпоставките за това. Съществена особеност на цитирания закон е обстоятелството, че той се дезинтересира от отделния придобивен способ на имуществото, което се отнема - дарение, завещание, трансформиране на членски внос, давностно владение (в този смисъл решение № 9 от 27.07.1992 г. на КС на РБ по к. д. № 4/1992 г.). В случая придобивният способ, на който ищецът се позовава, е изтекла придобивна давност с начален момент 1935 г., а не дарение. С оглед на това неотносими се явяват изложените от въззивният съд, съображения, че факта на дарението не е доказан доколкото не е представен нотариален акт за това. Ищецът не е твърдял нито в исковата молба, нито в хода на процеса, че дарението е извършено в предвидената за това формастановяването на обстоятелството, че имотът бил дарен през 1935 г. обаче е от значение за проверка на твърдението за изтекла придобивна давност. Събраните по делото доказателства не установяват, че процесният имот действително е бил предмет на дарителски акт от 1935 г. В тази насока са единствено показанията на св. П., които не се подкрепят от другите разпитани по делото свидетели. Дори да се приеме, обаче, че имотът действително е бил дарен през сочената година и от този момент праводателят на ищеца е осъществявал фактическа власт върху него, придобивната давност, която е започнала да тече при действието на Закона за давността от 1898 г. (отм.) е изтекла през 1945 г. (при добросъвестно владение - съгл. чл. 29 ЗД (отм.) и през 1955 г., ако се приеме че владението е било недобросъвестно, съгл. чл. 34 ЗД (отм.) във вр. § 4 ПЗР ЗС, както правилно е приела и въззивната инстанция. С оглед на това и в двата случая имотът е придобит от съответната профсъюзна организация - праводател след 9.09.1944 г. Доколкото не се твърди и по делото не е установено, че процесния имот попада в изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 1 (края), следва да се приеме, че дори да е бил придобит от Българските професионални съюзи, същият по силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС,СЬБПФК и БПС е станал държавна собственост. С оглед на това, въззивният съд правилно е приел, че към настоящия момент имота не е собственост на касатора-ищец и само на това основание предявеният ревандикационен иск, се явява неоснователен. Поради това съдът и не е изследвал наличието или липсата на останалите предпоставки за уважаването на иска по чл. 108 ЗС, както и събраните в тази насока доказателства. Въззивният съд правилно е възприел и изложил установената по делото фактическа обстановка и отговорил на доводите във въззивната жалба като е изложил свои съображения по съществото на спора като инстанция "по същество". Неоснователно е и оплакването, че се е произнесъл при условията на свръхпетитум. Обсъждането на въпроса дали и в кой момент имотът е придобит от праводателя на ищеца чрез придобивна давност, е относимо към установяването на фактите, посочени в обстоятелствената част на иска, а не към неговия петитум и е било наложително с оглед преценка основателността на предявения иск. С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че решението не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, респ. обезсилване, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на "Н." ЕООД, гр. П., разноски в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение