Решение № 6593 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12614/2010 г.

Решение № 6593 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12614/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Екатерина Иванова Трифонова от гр. Силистра, чрез процесуалния й представител адв. Тр. Станев, срещу решение № 1791/24.08.2010 г., постановено по адм. дело № 3220/09 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 190900291/24.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Силистра, в частта, потвърдена с решение № 644/06.11.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, за определени допълнителни данъчни задължения за ДОО, ЗДЗПО, ЗОВ за 2006 г. и 2007 г. и допълнителни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел за процесуално законосъобразно направеното от решаващия орган индивидуализиране на основанието за дължимост на данъка, различно от установеното такова от органа по приходите в ревизионния акт. Неправилно било прието в обжалваното решение, че задължено лице за внасяне на данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ е получателя на доходите, а не платеца на дохода. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд Варна е бил сезиран с жалба от Екатерина Иванова Трифонова срещу № решение № 644/06.11.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, в която е потвърден РА № 190900291/24.08.09 г. на орган по приходите при ТД на НАП Силистра за определяне на задължения за: -данък върху доходите по чл. 40, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 607 лв., по чл. 40, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 373,82 лв., по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1978 лв., ведно със съответните лихви и за осигурителни вноски за ДОО за 2006 г. и 2007 г. общо в размер на 2890,95 лв., за ДЗПО за 2006 г. и 2007 г. общо в размер на 771,92 лв. и за ЗОВ за 2006 г. и 2007 г. общо в размер на 963,96 лв., ведно със съответните лихви. Безспорно и пълно е установена фактическата обстановка по делото. Установено е, че за периода 2005-2007 г. касаторката не е получава доходи от трудови правоотношения, получила е доходи от търговска дейност с платец "НДН и КА" ООД, в което дружество лицето е съдружник и е участвало с личен труд в дейността на дружеството. Сумите не са получени на основание граждански или трудов договор. Получените суми са в размер 2350 лв. за 2005 г., 8890 лв. за 2006 г. и 23 950 лв. за 2007 г. Данъчните и осигурителни задължения върху получения доход са определени след приспадане на нормативно признатите годишни разходи и съобразяване на внесените осигурителни вноски като осигуряващо се лице за всеки данъчен период. Не се спори относно определения размер на задълженията като главница и лихва, който не е и предмет на касационно оплакване. Лицето не е подало ГДД за 2005 г. и 2006 г. по чл. 41 ЗОДФЛ и за 2007 г. по чл. 50 ЗДДФЛ. Не са предмет на касационно оплакване и изводите на съда за валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт. Съобразени са от съда приетите доказателства и е направен обоснован и законосъобразен извод, че РА и потвърждаващото го решение съдържат необходимите реквизити, правни и фактически основания, издадени са от компетентни органи, в ревизионно производство, проведено надлежно по общия ред, при спазване на времевия му и предметен обхват. Според касатора съдът незаконосъобразно не е съобразил допуснато съществено процесуално нарушение от решаващия орган, а именно недопустимо изменение на основанието за дължимост на данък върху доходите за трите години. Оплакването е неоснователно. То е било предмет и на жалбата пред АС Варна като първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за неоснователността на оплакването, които изводи настоящата инстанция намира за законосъобразни и обосновани. В РА е прието, че лицето дължи данък по реда на чл. 35 ЗОДФЛ, докато решаващият орган е приел, че не се дължи данък по реда на чл. 35 ЗОДФЛ, а се дължи такъв по реда на чл. 41 ЗОДФЛ. До този извод решаващият орган е стигнал след преценка на характера на получените доходи като такива, представляващи "други доходи" по смисъла чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ, като на основание чл. 26 вр. с чл. 40, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) тези доходи се облагат с окончателен данък. Решаващият орган е променил основанието, на което се дължи данъка предвид направените от него правни изводи относно вида на доходите и квалификацията им по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ, при същата фактическа обстановка, установена от органа по приходите и при спазване на правилото на чл. 155, ал. 8 ДОПК, установяващ забрана за изменение на РА във вреда на жалбоподателя. Решаващият орган е действал законосъобразно. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ДОПК решаващият орган е инстанция по съществото на спора и като такава има правомощието да преквалифицира, да дава и променя правното основание за дължимост на задълженията. По аргумент на противното от чл. 155, ал. 4 ДОПК, решаващият орган е длъжен да реши спора, повдигнат с жалбата до него, като при установяване на незаконосъобразност на РА, принципът е, че решаващият орган се произнася по същество, т. е. пререшава въпросите, предмет на РА, като се правят фактически и правни изводи, съответстващи на действително установеното фактическо положение и на законовите разпоредби. По изключение РА се връща със задължителни указания при непълнота на доказателствата и невъзможност за събирането им или при допуснати съществени процесуални нарушения от органа по приходите, като в процесния случай нито едно от тези две основания не са били налице. Ето защо правилно решаващият орган, като е установил незаконосъобразност на РА, частично е отменил и изменил същият, посочил е приложимото според него правно основание и е пререшил спора като инстанция по съществото. Действията на решаващия орган са процесуално законосъобразни, както е приел и първоинстанционният съд. Друг е въпросът доколко дадената правна квалификация и основанието на което е посочена дължимостта на данъка е правилно. В тази връзка няма конкретно касационно оплакване. При служебна проверка на материалната законосъобразност на съдебния акт настоящата инстанция намира, че изложените от първоинстанционния съд мотиви относно материалната законосъобразност на РА и потвърждаващото го решение, са законосъобразни. Според касатора неправилно е прието, че тя като физическо лице е субект на задължението по чл. 40, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), тъй като според разпоредбата на ал. 2 на същия текст данъкът се внася от платеца на дохода, а не от неговия получател, какъвто се явява касаторката. Оплакването е неоснователно. Разпоредбата на ал. 2 на текста посочва начина за начисляване, удържане и внасяне на дължимия данък. Това обаче не означава, че данъка е за сметка на платеца на дохода, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 ЗОДФЛ отговорността за данъка върху доходите на физическите лица е лична. Изводът е, че задължено лице е получателя на дохода и в случай, че данъкът не е внесен своевременно, както е в процесния случай, то се дължи заплащането му именно от облагодетелствалото се лице като получател на доходите, ведно с лихвите за забава. Маркирано общо е и касационно оплакване за незаконосъобразност на съдебното решение и в частта му, в която се отхвърля жалбата и се потвърждава законосъобразността на данъчните актове - по отношение на определените данъчни задължения за 2007 г. по ЗДДФЛ, по отношение на определените осигурителни вноски за ДОО, ЗО и за ДЗПО за 2006 г. и 2007 г., както и на определените лихви за забава върху тях. Според касатора не е установен от данъчните органи характера на облагаемия според тях доход, а оттам и изводите за налични осигурителни задължения са необосновани. Оплакването е неоснователно. Размера и основанието на получените доходи през 2006 г. и 2007 г. е пълно и точно установен. Установено от събраните писмени доказателства е, че осигурителните вноски за ДОО на самоосигуряващото се лице за 2006 г. са внесени след срока по чл. 7, ал. 4 КСО, поради което върху тях правилно е начислена лихва за забава. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, за които са внасяни авансово осигурителни вноски, и е за сметка на осигуреното лице. По същия начин се определят вноските за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд. В процесния случай ревизираното лице не е внесло дължимите осигурителни вноски в определения окончателен годишен размер, изчислен на база доходите за двете данъчни години, за които доходи са определени и допълнително данъчни задължения за внасяне на данък върху доходите. На база действащите годишни ставки правилно са определени по размер дължимите осигурителни вноски, както и лихвата за забава върху тях, начислена предвид невнасянето на главниците в срок. Предвид изложеното касационният съд, в настоящия си състав, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не подлежи на отмяна на посочените от касатора основания и като краен резултат е правилно. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо "А" отделение,