Решение № 6986 от 27.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Марио Давидков ЕООД, съдебен адрес: гр. Варна, [улица], - чрез адв. Д. Йорданов, против Решение 1196 от 06.10.2022 г., постановено по адм. дело 290/2022 г. по описа на Административен съд/АС/- Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против Заповед за отказ 03-040-РД/7 от 26.01.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/Фонда/, с която е отхвърлено изцяло негово проектно предложение с наименование "Развитие на услуги за развлечение и отдих в [населено място], общ. Аврен за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG06 RDNP001-19.155-0003, Подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 Водено от общностите местно развитие от Програма за развитие на селските райони/ПРСР/ 2014 -2020 г., в размер на 249 790,63 лв., от които 224 811,57 лв. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 24 979,06 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Р България. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи се, че проектът е бил одобрен от Фонда на 24.04.2019 г., когато кандидатът е уведомен, че проектното му предложение е преминало успешно етапите на оценка и е класирано с 60 т. и е предстояло подписване на договор. Не е отчетено от съда, че оспорената заповед е издадена след повече от 2 години и десет месеца, когато икономическите показатели, относими към формулата за жизнеспособност на проекта, са различни. АС - Варна не се е съобразил със заключението по приетата Съдебно - икономическа експертиза, съгласно която проектът е жизнеспособен при минимална работна заплата от 710 лв. и наети двама работника, съответно - не е жизнеспособен само при варианта от трима работника и възнаграждение от 710 лв. Според касатора неправилен и изводът на първоинстанционния съд, че е недопустимо изменение и/или допълнение на договора, каквото в конкретната хипотеза би се изразявало в намаление на броя на работниците, защото ще е в нарушение на чл.2.3.3.1 от Условията за изпълнение на одобрените проекти към стратегия, тъй като това би засегнало основна цел на мярката по МИГ. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение, както и да му присъди разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба от 13.06.2023 г. от процесуалния представител на дружеството, в която са изложени подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноски по представен списък на същите. Ответната страна Зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие в писмена молба, депозирана от процесуалния му представител гл. юриск. Ламбев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Ответната страна моли касационната инстанция да остави в сила съдебното решение и претендира присъждане на юриск. възнаграждение. Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на касатора. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Марио Давидков ЕООД срещу Заповед за отказ 03-040-РД/7 от 26.01.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ" Земеделие", с която е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование "Развитие на услуги за развлечение и отдих" на Марио Давидков ЕООД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG06 RDNP001-19.155-0003 от ПРСР 2014 - 2020 в размер на 249 790,063 лв., от които 224 811,57 лв. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 24 979,06 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Р България, с бенефициент Марио Давидков ЕООД. Като правно основание в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от ПРСР за периода 2014 -2020 г. /Наредбата/ и във връзка с одобрен оценителен доклад с 05-2-040/183 и Заповед 03-РД/1734 от 30.06.2021 г. за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършване на окончателна проверка, съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба 22/2015 г. и анализ на представения от кандидата бизнес план, предоставен по проекта и след изчисляване на показатели за ефективност на инвестицията и финансови коефициенти, не се доказва неговата икономическа жизнеспособност каквото е изискването на т.6 и т.13.2 на одобрените условия за кандидатстване по процедурата за подбор. В заповедта е посочено още, че видно от обобщените резултати от извършеното преизчисление на бизнес плана и показателите за оценка на жизнеспособността на същия е установено, че нетната настояща стойност на проекта NPV е в размер на минус/-/ 11 098.92 лв. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържа мотиви от фактическо и правно естество, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон. АС- Варна е установил фактическата обстановка по делото и е изложил последователни и логични мотиви, обосноваващи законосъобразност на процесната заповед, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Върховният административен съд при извършения служебен контрол върху съдебното решение на основание чл. 218 от АПК намира, че то е валидно, допустимо и правилно. Изложеният в касационната жалба довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка, извършил е анализ на представената административна преписка и на всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на приетата Съдебно - счетоводна експертиза, след което е достигнал до правилни правни изводи. Като правно основание за постановения отказ е посочена разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба 22/2015 г. с мотиви, че при анализа на бизнес плана, представен от кандидата, е установено, че не се доказва икономическа жизнеспособност на проекта. В заповедта е посочено още, че видно от обобщените резултати от извършеното преизчисление на бизнес плана и показателите за оценка на жизнеспособността на същия е установено, че нетната настояща стойност на проекта NPV е в размер на минус/-/ 11 098.92, вътрешната норма на възвращаемост на проекта IRR/стойност/ е 4,68 %, а следва да е над 6 %, индексът на рентабилност /РІ/ след преизчисленията е 0.97, т.е. по-малък от едно, поради което е прието, че бизнес планът на кандидата Марио Давидков ЕООД е нежизнеспособен. Съгласно цитираната в заповедта разпоредба на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба 22/2015 г. за изпълнение на дейностите по стратегията "Водено от общностите местно развитие", ДФ "Земеделие" извършва проверка за допустимост на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране разходи и одобрява или отхвърля изцяло или частично предложените за финансиране от МИГ проекти със заповед на изпълнителния директор; ДФЗ извършва проверка за обоснованост на разходите чрез референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Спорът по делото е дали бизнес планът е жизнеспособен при така предвидения в него нает персонал и създаване на три работни места. Бенефициентът е заложил месечно възнаграждение от 560,00 лв. за едно наето лице и 107,63 лв. осигуровки за сметка на работодателя за целия 10 - годишен период, без да отчете, че проектното предложение касае строително - монтажни работи и че в рамките на този период ще има промяна на икономическата обстановка в страната В заповедта е цитирано ПМС 331/26.11.2020 г., съгласно което минималната работна заплата за страната за 2021 г. е променена на 650 лв., което сочи на извършен анализ на цитираните в чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредбата условия за обоснованост на разходите, и обусловят извода му, че бизнес планът на кандидата е нежизнеспособен. В заповедта ясно е посочено въз основа на какви данни са извършени преизчисленията в бизнес плана. Съгласно чл. 60, ал. 7 от Наредба 22/2015 г. когато кандидатът не отстрани установените неясноти, неточности или непълноти или не представи документи в срока по ал. 6 или представи документи, които не са изрично изискани, същите не се вземат предвид при последваща обработка на проектното предложение и размерът на финансовата помощ може да бъде намален. По делото е представено Уведомително писмо от ДФЗ с Изх. 01-043-2600/198 от 13.09.2021 г. за предоставяне на разяснения и/или информация по одобрено от МИГ проектно предложение, изпратено до кандидата, с което на основание чл. 60, ал. 5 и 6 от Наредба 22/14.12.2015 г. са изискани допълнителни документи/ обяснения/информация и надлежни писмени доказателства /лист 84 - 86 от първоинстанционното дело/. Административният орган в т.ІІІ По отношение на анализа на бизнес плана, т.1 е посочил, че в Таблица 7 от Бизнес плана размера на месечното възнаграждение на производствения персонал е написано 1680 лв. месечно възнаграждение , като изрично е поискано обяснение дали този размер е само за един нает служител или за тримата общо. Постъпила е Обосновка от М. Давидков управител на Марио Давидков ЕООД, в която изрично е посочено, че сумата от 1680 лв. представлява месечно възнаграждение на целия производствен персонал- за тримата служители, по 560 лв. или общо 1680 лв. В хода на съдебното производство е приета Съдебно - счетоводна експертиза/ССчЕ/, от заключението по която се установява, че при минимална работна заплата/МРЗ/ от 610 лв. /какъвто е размерът за 2020 г./ и от 710 лв./какъвто е размерът на МРЗ към 2022 г./ и съответно брой на наетия персонал - трима работници, двама работници, един работник и без работници, проектът би бил допустим и жизнеспособен във всички варианти, освен при този вариант, при който изчисленията са направени при нает персонал от трима работници и МРЗ от 710 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при така предвидения в проекта 10 - годишен период и съобразявайки вида на работите, които ще бъдат извършвани, а именно - строително-монтажни работи, жалбоподателят е следвало да съобрази промяната в икономическата обстановка в страната, което в случая не е направено. Кандидатът е заложил размер на трудовото възнаграждение при нает персонал от трима работници, съобразен само с размера на МРЗ към момента на кандидатстване - 2019 г., без да отчете, че проектът е с 10 годишен период. Видно от заключението по ССчЕ, установяванията, направени от вещото лице, че бизнес планът би бил допустим и жизнеспособен при различен брой на работниците и размер на МРЗ от 610 лв. и 710 лв./ с изключение при вариант от 3 работника и размер на възнаграждението от 710 лв./, не променят извода, че планът не е жизнеспособен към датата на постановяване на заповедта, при размер на МРЗ от 650 лв., както и към следващите години от 10 - годишния предвиден период. Жалбоподателят се е позовал на разпоредбата на чл.39 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ЗУСЕФСУ/. Съгласно ал.1 от чл.39 на ЗУСЕФСУ административният договор, включително одобреният с него проект, може да бъде изменян и/или допълван по инициатива на управляващия орган или по искане на бенефициента, когато това се основава на свързани с процедурата промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в съответната програма, а съгласно ал.2 одобреният с административния договор проект може да бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициента и извън случаите по ал. 1. Промяната не може да води до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1. От анализа на тези две разпоредби следва изводът, че същите са приложими при сключен вече административен договор, какъвто в случая не е налице. Предвид изложеното изводите на АС - Варна за законосъобразност на оспорената заповед съответстват на приетите по делото писмени доказателства, същите са логични и последователни и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което съдът препраща към тях основание чл.221, ал.2, изр. 2 - ро от АПК. Не са налице релевираните в касационната жалба пороци. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, представляващи юриск. възнаграждение в минимален размер от 100 лв., съгласно чл.24 от Наредба за правната помощ. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение