Решение № 2030 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11412/2014 г.

Решение № 2030 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11412/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Техем Сървисис" ЕООД срещу решение № 9443 от 7.07.2014 г. по адм. д. № 16362/2013 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу срещу разпоредбите на чл. 61, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 94/2013 г., изм. ДВ, бр. 99/2013 г.) и чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" (ред. ДВ, бр. 94/2013 г., изм. ДВ, бр. 99/2013 г.) от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Заявяват се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда, че чл. 61, ал. 1 от наредбата не противоречи на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, от стриктното тълкуване на този текст както и съпоставянето му с текста на същата разпоредба на наредбата във варианта преди редакция на разпоредбата e видно, че думите "самостоятелно или чрез възлагане на лице" са заменени с думите "възмездно от лицето" и "избрано от клиентите". Счита се, че след като лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия (лице по чл. 139а от ЗЕ) се избира от клиентите - общото събрание на етажната собственост и то ще предоставя услугата на тях, то правната логика сочи, че договорът за тази услуга ще се сключи между тях и съответното лице по чл. 139а от ЗЕ. По оспорването на чл. 63, ал. 2, т. 2, б. е) от Наредбата, в редакцията след изменението, обнародвано в бр. 94 от ДВ, се излагат доводи, че тази разпоредба, след изменението си предвижда нови начини за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като във всички случаи се предвижда начинът да се определя с решение на Общото събрание на етажната собственост. Така приетите изменения в чл. 63, ал. 2, т. 2, б. е) от Наредбата противоречат на чл. 143, ал. 1 от ЗЕ, според който топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3. Самата методика и след изменението на Наредбата с ДВ, бр. 94 от 2013 г. не предвижда начина за определяне на сградна инсталация, предвиден в б. гг) от Наредбата, а именно по фиксирана стойност за процент сградна инсталация, предложена от лицето по чл. 1396, ал. 1 ЗЕ и приета с протокол от общото събрание на етажната собственост. Сочи се, че прилагането на чл. 63, ал. 2, т. 2, б. е) от Наредбата е невъзможно към настоящия момент, тъй като все още не са налице решения на общо събрание на етажна собственост относно избора за начин за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, а оспорваните разпоредби предвиждат независимо какъв е начина за определяне на топлината от сградна инсталация, при всички случаи да е налице решение на Общото събрание, като не е регламентирано как да се определя това количество топлинна енергия до вземането на решението на Общото събрание на етажната собственост. Според жалбоподателя, части от разпоредбата чл. 63, ал. 2, т. 2, б. е) от Наредбата изземват задълженията (съответно отговорността) за определяне на количеството топлина енергия, отдадена от сградната инсталация от фирмата за дялово разпределение и ги възлагат на Общото събрание на етажната собственост без да е изменен чл. 143, ал. 1 от ЗЕ в този смисъл. Подадена е и частна жалба срещу определение № 9439 от 7.07.2014 г. по същото адм. д. № 16362/2013 г., с което е оставено без уважение искането на "Техем Сървисис" ЕООД за спиране действието на чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Процесуалният представител на ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбите. Становището на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна, а решението на тричленния състав на ВАС, с която е отхвърлена жалбата срещу разпоредби на наредба № 16-336/6.04.07 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, правилно. Правилна е преценката на съда, че наредбата е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила. След анализ на конкретно оспорените разпоредби, съдът е извел точното им съдържание и е установил липса на противоречие с норми от по-висок ранг, както и липса на вътрешно противоречие между отделни разпоредби. Мотивите в подкрепа на тези изводи, изложени в обстоятелствената част на решението, следва да бъдат споделени. С оглед гореизложеното е неоснователна и частната жалба срещу определението за отказ от спиране предварителното изпълнение на процесната заповед. Върховният административен съд, Петчленен състав - ІI колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредбата не противоречи на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, тъй като с оспорената разпоредба на Наредбата се урежда начина на извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда - етажна собственост в случаите, когато клиентите са избрали дяловото разпределение да се извършва от лице, вписано по чл. 139а от ЗЕ. Това тяхно право е уредено в чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ. В тези случаи дейността се извършва възмездно, тъй като е по силата на възникнали между тези страни облигационни правоотношения. Относно оспорването на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е", подточки "аа", "бб", "вв", "гг" от Наредбата е прието, че тези данни се събират по един от вариантите, посочени в б. "е" на ал. 2, избран от общото събрание на етажната собственост, като дяловото разпределение се извършва именно от лицето по чл. 139б от ЗЕ, т.е. на клиентите, чрез общото събрание, е предоставена възможност да избират вариант, по който да се събират данните за количеството топлинна енергия, като дейността по определянето на този компонент от общото количество топлинна енергия се извършва от лицето по чл. 139б от ЗЕ, а нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЕ урежда субекта, който ще определя един от компонентите при отчитане на топлинната енергия, а именно енергията, отдадена от сградната инсталация. Правилен е крайния извод на съда за липса на незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредбата. Член 139, ал. 2 ЗЕ предвижда, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредбата предвижда, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Разпоредбата на наредбата чл. 61, ал. 1 от Наредбата следва да се тълкува в смисъл, че има предвид, че разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва /чрез възлагане/ от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ, тъй като в чл. 61, ал. 2 посочва случаите, в които разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика. Освен това, чл. 63, ал. 1 от Наредбата също определя страните които сключват договора, като посочва, че договорът между топлопреносното предприятие или доставчика и лицата по чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ се сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. При систематично тълкуване на текста на разпоредбата не се установява противоречие с материалния закон. Неоснователно се твърди, че от текста на разпоредбата може да се направи извод, че договорът се сключва между клиентите и съответното лице по чл. 139а от ЗЕ. Относно оспорването на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е", подточки "бб", "вв", "гг" от Наредбата също правилно е прието, че не е налице нарушение на закона. В чл. 143, ал. 1 от ЗЕ е записано, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ. Това положение се признава и от изменението в чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" от Наредбата. Посредством промяната се предоставя възможността на общото събрание да избере метода, по който ще се извърши разпределението. Самата дейност по определяне на този компонент от общото количество топлинна енергия ще продължи да се осъществява от лицето по чл. 139а от ЗЕ, така както е регламентирано в чл. 143, ал. 1 от ЗЕ и в съответствие с другите нормативни изисквания. В този смисъл негови права не са засегнати. Съгласно оспорената разпоредба лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ предоставя на топлопреносното предприятие или доставчика, първоначално или след настъпили промени, данни за идентификация на сградата общо и по отделни имоти, съдържаща топлинните товари и видовете потребление, в това число: количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост по един от следните варианти: аа) по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1; бб) по т. 6.1.2 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1; вв) по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост; гг) по фиксирана стойност за процент сградна инсталация, предложена от лицето по чл. 139б, ал. 1 и приета с протокол от общото събрание на етажната собственост. Предвиждането в наредбата данните за количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация да се предоставят съгласно решение на общото събрание на етажната собственост по един от посочените варианти не противоречи на чл. 143, ал. 1 от ЗЕ, който регламентира, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ, т.е. същото лице прилага методиката. Лицето, извършващо услугата дялово разпределение не определя само количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, а използва метод. Член 139а, ал. 2, т. 7 от ЗЕС сочи, че лицето извършващо услугата дялово разпределение прилага методика за дялово разпределение на топлинната енергия, съответстваща на правилата за разпределение съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3. В чл. 143, ал. 1 от ЗЕ е останала думата "методика" вместо "метод", но това не следва да е основание за отменяне на текста на наредбата поради несъответствие със закона. Член 125, ал. 3 от ЗЕ предвижда, че редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката. При изменението на чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" (ред. ДВ, бр. 94/2013 г., изм. ДВ, бр. 99/2013 г.) със създадените т. вв/ и гг/ са предвидени варианти за разпределение на количеството топлина енергия, отдадена от сградната инсталация. Вариантите за разпределение на количеството топлина енергия, отдадена от сградната инсталация по т. вв/ и гг/, не са включени в методиката, тъй като не се извършва изчисление по определена формула като предвидената по т. 6.1.1 от методиката, а количеството топлина енергия, отдадена от сградната инсталация се определя по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост - т. вв/, и по фиксирана стойност за процент сградна инсталация, предложена от лицето по чл. 139б, ал. 1 и приета с протокол от общото събрание на етажната собственост - т. гг Съгласно т. 6.1.1 от методиката количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация. Определя се от лицето по чл. 139, ал. 2 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение по определена зависимост /формула/. Според т. 6.1.2 от методиката, изключения от зависимостта по т. 6.1.1 се допускат в случаите на налични изчисления на инсталираната мощност на сградната инсталация, изготвени от правоспособно лице и/или лицето по чл. 139б ЗЕ. Преди изменението наредбата препраща само варианта по т. 6.1.1 от методиката. След като в закона е предвидено, че лицето извършващо услугата дялово разпределение прилага методика за дялово разпределение на топлинната енергия, съответстваща на правилата за разпределение съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3, то следва, че лицето извършващо услугата дялово разпределение прилага правилата за разпределение съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3 и методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост към чл. 61, ал. 1 от наредбата. Правилата за разпределение са определени в наредбата. Лицето по чл. 139, ал. 2 ЗЕ прилага методите по наредбата. Наредбата за топлоснабдяването определя редът и техническите условия вкл. за прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗЕС. Член 61, ал. 1 от наредбата предвижда, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Правилно е прието от съда, че избирането от общото събрание на етажната собственост на един от вариантите за отчитане на количеството топлина енергия, отдадена от сградната инсталация, не е нарушение на изискването на закона за определянето й от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3, тъй като то отчита топлинната енергия по един от избраните варианти за разпределение. Неоснователно се твърди, че ще възникне спор между лицето извършващо услугата дялово разпределение и етажната собственост относно варианта по който да се отчита количеството топлина енергия, отдадена от сградната инсталация, след като е предвидено, че данните се предоставят по един от вариантите съгласно решение на общото събрание на етажната собственост. Ако не е прието решение на етажната собственост количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, ще се отчита по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от наредбата. Вариантът по т. 6.1.2 от методиката изисква изчисление, извършено от експерт със техническа правоспособност чрез възлагане от етажната собственост. В другите варианти също е предвидено участие на етажната собственост: лице избрано от общото събрание да измерва количество енергия за сградна инсталация в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост и протокол на общото събрание на етажната собственост за фиксирана стойност за процент сградна инсталация, предложена от лицето по чл. 139б, ал. 1 и приета с протокол от общото събрание на етажната собственост. В този смисъл неоснователни са доводите, че до провеждане на общо събрание на етажната собственост не може да се отчита количеството топлина енергия, отдадена от сградната инсталация. Чл. 63, ал. 2 от наредбата предвижда, че лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ предоставя данни на топлопреносното предприятие или доставчика, първоначално или след настъпили промени. Освен това изменението на чл. 63, ал. 2 от наредбата е свързано с изменението на чл. 64 от наредбата. По варианта предвиден по т. вв/ следва да се приеме, че отчитането на количеството топлина енергия, отдадена от сградната инсталация, не е без участието на лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, тъй като е предвидено присъствието на представител на топлопреносното предприятие, а лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, избрано от етажната собственост действа по възлагане от топлопреносното предприятие. Определя се от лицето по чл. 139, ал. 2 ЗЕ, както е по т. 6.1.1 от методиката. Предвиденото в наредбата изменение дава възможност на потребителите, етажни собственици да участват при определяне на разходите за общите части и да определят конкретния метод за определяне на топлинната енергия за сградната инсталация, вместо определянето на количеството топлинна енергия от сградната инсталация по нормативен път по конкретен метод. Такава възможност е предвидена в Закона за управление на етажната собственост, чл. 11, ал. 1, т. 10ж от който предвижда, че общото събрание взема решения в случаите, когато това е предвидено в нормативни актове във връзка с водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, санитарно-хигиенните норми и предоставянето на други услуги. Тъй като се постановява окончателен съдебен акт по същeството на спора, липсва правен интерес за жалбоподателя да се разгледа подадената от него частна жалба срещу определението на тричленния състав, с което е отказано спиране действието на оспорените нормативни разпоредби.